Кога да запозная сина си от бившия ми брак с малкото му братче от новото ми семейство?

Кое му е трудното на казването, че детето си има братче?
Сядате с майката и му казвате. То си е живо престъпление, че сте крили до сега.
Големия ми син знаеше, че ще има сестра. Обадиха му се когато тя се роди. Той се зарадва, че е станал батко. Не я приема така както на мен ми се иска, но се виждат рядко. Обича я, но дистанцията и редките срещи не им позволяват дълбока и истинска връзка брат-сестра.
Даже не мога да си представя да знам, че детето ми има сестра и да го крия. Това си е престъпление.
В случая автора има подкрепата на майката на голямото си дете и на майката на малкото. Изобщо няма място за чуденка кога да кажете. Има място чуденката де спахте до сега.

Нямам предвид теб, а бившата на автора. Доколкото прочетох твоя казус ми се струва, че действията ти са си били адекватни.

Мен ми се струва, че именно бившата на автора е инициатор на тази ситуация (лъжа). Каквато и да е историята, авторът дължи истината на големия си син и на новото си семейство.
Изобщо този манталитет-да крием разводи, да не се познават деца от различни връзки, новите партньори, да се ограничават контакти,  ми е непонятен, а и вреден, но пък все още масов.

А на мен ми се струва, че в тази ситуация далеч по-важно и трудно е да се каже на детето, че всъщност майка му и баща му отдавна вече не са семейство.
Братчето, за което е темата идва на второ място и не мога да разбера, защо авторът се тревожи как детето ще възприеме втората новина, като по-съкрушителната е именно първата.

Според мен много е оплескал въобще житейската си ситуация, най-вероятно и втората му жена не знае, или доскоро не е знаела, че де факто той няколко години е продължил да се преструва на женен за първата си жена, да се връща в същия дом като съпруг и баща. И как въобще става това - идва си татко и с мама се правят на женени за пред детето, това изисква и съответното поведение и е една твърде голяма лъжа, която не знам как сега ще замазват. На фона на това разкритие ми се струва, че на детето и съществуването на братче ще му дойде направо като похлупака отгоре.

Разбирам, че човекът търси тук единствено съвет как да каже на детето, че има братче, но някак слага каруцата пред коня. Какво братче, откъде? Ами нали всъщност сте женени с мама? Нещо... не ще да стане толкова лесно и щастливо.

    Сериозен разговор с бившата,синхронизиране на позициите.Първо да узнае,че вече всеки има отделна къща и че и в двете къщи  е еднакво желан.После следващата инфармация.Децата са адаптивни и не са толкова крехки.Важното за тях е да са в спокойна обстановка и да чувстват обич и закрила.

Абсолютно съм съгласна за синхрона.  Няма как единия родител да обяснява едно, другия друго - както е в случая при нас. Неминуемо детето заема позицията и се идентифицира с родителя, с който е емоционално по-близко (на тази възраст това е майката). Децата на тази възраст вече имат нужда да им се казват и обясняват нещата, защото усещат че става нещо и си мислят, че те са виновни за ставащото.
Аз също водих няколко пъти моята дъщеря на психолог и това е част от нейните обяснения, за жалост нашия татко си има собствено мнение и си действа по неговия начин, което води до отдалечаването му от дъщеря му. Децата са адаптивни, стига да чувстват обич и сигурност.
На рисунката на семейството, което психоложката накарала малката да направи, тя не можала да реши къде да сложи баща си и го отбелязала като малка черна точка в едно ъгълче (пак казвам според него връзката им е страхотна и той е брилянтен баща). А за неговата съпруга е казала, че няма да я рисува,  защото не е част от семейството.
Така че авторе, време е да постъпиш както е редно и да включиш сина си по- активно в новия си живот и новото семейство!

Криенето наистина е много гадно нещо.Всичко друго да скриеш,ама дете??? В семейството на познати имаше подобна ситуация.Бащата и втората му жена крили много години от детето си първото му семейство и двете му деца там. Като разбра това дете е било кошмар! Авторе,дано не стигате до там!!!

Прави сте, възможно най-бързо. По-важното обаче е как ще се държат родителите. Запознах се с големия ми брат като беше на 44 г. и се оказа, че не става за нищо. За малкия ми брат ме уведомиха след раждането му, а в последствие майка му започна да го зомбира срещу мен и въпреки че почина, му е нанесла трайни поражения и в момента е по-зле и от големия брат ...

Ситуацията е неприятна, но тук беше много преекспонирана идеята,че ще донесе някаква непоправима травма на 5 годишното дете. Толкова малко дете не живее с абстракции за някакво идеално семейство, от което да чака чак и въображаемо братче. Неговото ежедневие няма да се промени драстично от новините. Възможно е да не ги асимилира изначално и дори да не предизвикат голям интерес. Просто кажете истината в разговор, без фанфари и драматизация, а камо ли пък обяснения. Детето ще има въпроси, на които отговаряте кратко, вярно и спокойно.

Наскоро по време на вечерното миене на чинии, докато се мотаеше в краката, моето 5 годишно изведнъж изпляска въпрос дали ще живеем вечно. След като тотално се шокирах, просто казах не, никой не живее вечно. А колко ще живеем? Казах и, че не знам, но се надявам да е много, много дълго време. При което тя не каза нищо, а подхвана следващата тема свързана с цвета на крилата на еднорога, който ще рисува. Само за мен си останаха терзанията от емоциите, които въпросите и провокираха. Децата на 5 нямат такива. Между другото, при все че много добре знаеше за брат си далеч преди да се роди, той и беше абсолютно и напълно абстрактен докато не се материализира, а дори и тогава в първите дни тя въобще все едно никога не беше чувала до момента, че ще има бебе.

Смело напред и си опичайте акъла оттук нататък. Най-вече дръжте се  и с двете си деца с уважение към личността им и не проектирайте своите травми върху тях, защото те за момента не са обременени от такива неща и от вас зависи дали ще израстнат като уравновесени личности.

Не би било адекватно да се поднесът в един разговор с детето и двата факта, че маиката и бащата са разделени и че детето има братче ! Тези факти ще наранят детето и ще го направият мнително и недоверчиво и с право. Едно след друго се казват фактите, но скоро. Няма време за губене. Но и момента че заради детето Ник е в страната е  много важен. Има и друго нещо което не е за пренебрегване: колкото повече се изчаква (след години) е важна и реакцията на малкия брат. Тои също трябва да расте с мисълта че има по-голям брат. Успех!

Според мен ще е полезно за други читатели авторът да сподели как са се развили нещата, но той вероятно е останал разочарован от развоя на темата и едва ли ще пише още.

И да, и не.

Очаквах темата да привлече и доста нездрав интерес поради което писах изрично, че търся мнение от хора, които са били в същата ситуация. Което не попречи 80% от постингите да са от хора не в тази група. Както ми обясни една от постващите - тук е свободен форум не можеш да кажеш на кого какво да поства. Нищо, че не е по темата.

Но не съжалявам, че поствах защото имаше и постинги (и лични съобщения) от целевата аудитория. Някои от тях бяха наистина много полезни. За което благодаря на съответните хора.

Що се отнася до развитието - говорих с бившата ми съпруга, но тя не е съгласна да му казваме на малкия. Щото едва от скоро бил тръгнал на градина и това можело да го разстрои. Настоява да сме отложили до лятото. Тя твърди, че психолог с когото се консултирала била го одобрила това.

Съвсем не съм убеден, че това е смислено. И дори не съм сигурен, че ми казва истината за мнението на психолога.

Опитвам се в момента да я убедя заедно да отидем на нейния психолог или на някой друг за да съм сигурен, че това наистина е мнение на специалист, а не нейна (или на семейството и) приумица. Но в момента отлага с оправданието, че в момента няма време.

За сега все още не съм загубил надежда да я склоня да да се консултираме с психолог и заедно да решим как да кажем на сина ни.

Съпругата ти не постъпва никак разумно.
Бившата съпруга тоест. Май повече тя има нужда да бъде уведомена, че ти и тя не сте вече заедно.

Ами отиди самостоятелно при специалист. Пък тя, ако се навие и заедно после ходете. Не е много мъдро да осланяш действията си на решенията на друг човек и да го играеш много съобразителен, макар да знаеш, че не това е най-правилното или да не си убеден, че е така.

Не съм от целевата група, но изглежда бившата те манипулира и вероятно изобщо не се е консултирала с психолог. Държи се като жена, която очаква да се съберете. Налага се да я накарате заедно да отидете при психолог и с негова помощ да я накарате да разбере, че няма вариант да се съберете отново. Такпва поведение от нейна страна вреди на детето. Успех!