Кога да запозная сина си от бившия ми брак с малкото му братче от новото ми семейство?

С какйв довод не дава? Сериозно. То по лошо ще става. Отратително държание на бившата ти жена.

Казваш, че сте разделени от 4 години а детето е на 5? Т.е. то няма абсолютно никакъв спомен да си живял заедно с тях? Образът който той е изградил за това какво е баща е един човек, който идва понякога и когото вижда от някакъв екран?
Казвам го не за да те засегна, а за да осъзнаеш колко тъпо звучат думите на жена ти. Когато се разделих с мъжа ми, дъщеря ми беше на 3. Година след това заживяхме с новият ми партньор и сега, още 3 години по-късно, когато говорим за баща й и тя ме моли да й разказвам някакви неща когато е била малка, защо сме се разделили, къде сме живеели ... и т.н. и аз разказвам случки и казвам “тук живеехме мами, все на същото място, не помниш ли? тя казва “Не, не помня. Аз мисля че винаги сме живяли с теб и татко Х (новият ми партньор).
Извинението с градината е супер тъпо, ние се разделихме точно когато дъщеря ми започваше градина и не мисля, че точно раздялата се е отразила по някакъв начин. Ти така или иначе физически не си при тях, може да изчака месец два и да даде пример с децата от градината, както направих аз-
“нали виждаш, че не може да си приятел с всички деца и не харесваш всички?
Така става и с възрастните, с майките и с татковците-понякога просто вече не са приятели. И си намират нови приятели с които игрите са по-забавни и с които не се карат за играчки.  Но в това няма проблем, просто всеки си играе с този, с който се разбира най-добре.”
И още безброй пъти обясних нещата по този начин, с примери от нейната среда. Нямаме проблем с това досега.
Посети и ти психолог и виж какво ще ти кажат, но ще е хубаво да поддържате една версия.

Как ли пък бившият ми мъж би могъл да ми забрани да кажа на децата си, че им се е родила сестричка (в нашия случай)? Много интересно. Той ще ми каже: "няма да казваш на децата да не се разстроят" и аз ше кимам и ще викам ОК...?

Цялата история е повече от безумна, но това всички са го написали, просто не можах да се въздържа да не го кажа и аз.

Иначе и авторът бяга от отговорност, вероятно без да го съзнава. Да отиде с бившата при въпросния психолог и да намерят общ подход. На тази възраст децата лесно приемат всичко, затова и често се избира тогава да им се каже ако са осиновени, например. Тук проблемът за детето не е в раздялата между родителите – първо, те не живеят заедно и без това, второ, вече родителите на половината деца са разведени, та не е такава чутовна драма. Но лъжата, това е проблем и ще става все по-голям в бъдеще. За децата това е не просто лъжа, то е предателство, а и може да подкопае устоите не само на доверието с родителите, а и на доверието в света и самия себе си. Ами ако всичко друго е лъжа, и кое от другото е лъжа, може да си каже детето, например. Възрастните имат право да имат своите проблеми, отношения в любовен и прочее план, но трябва да продължават на поемат отговорност, а не да се крият зад оправдания, които винаги са от типа на "за доброто на детето". Никога не е за доброто на децата да бъдат лъгани. За всяка възраст има подходящи начини да се каже истината, за да може детето да я възприеме и понесе, но няма благородни лъжи, има отказ от поемане на отговорност.  Мое мнение, разбира се.

Без да съм в целевата група, но с много клиенти в подобни ситуации.
Моят съвет е да се консултираш с адвокат и да заведеш дело за контакти с детето. Да започнеш да се държиш като истински разведен баща и да плащаш издръжка, да си вземаш детето по график и да го запознаеш с реалността. И да изискаш от съда с детето да работи психолог и да спрете да му изкривявате реалността. Детето расте. То и на училище ще тръгне. Пак ще има причини за отлагане. И дори да го изолирате от целия свят, все някой ще му каже истината, ще я открие само от дочути реплики, наблюдения над живота в семействата на приятелите му или ще те види случайно с новото ти семейство. И тогава ще е в пъти по-трудно всичко.
И продължавам да се чудя защо не ви пука (на всички замесени) за бъдещите възприятия на това дете за истина и лъжа, за семейни отношения, за отговорност, за това, че ти няма да е вечно на 5.

Не вярвам и аз психолог да даде такъв съвет.
Пълна глупост, наистина.
Тази жена просто отказва да приеме фактите, поради което нанася вреди и на себе си и на вашето дете. Време е да й се противопостави един по-трезво мислещ разум.

Всякакви "психолози" са се навъдили, но чак такава глупост и аз не вярвам да каже някой, дори и без да е психолог. И все пак и на автора не вярвам особено, защото той не е поел отговорност по никакъв начин и за нищо. Все бившата виновна, той целия у бело...Не кълва на това. Дори и да не лъже е също толкова виновен, а и безотговорен. Ще имаш ти ново семейство, още едно дете и ще си намираш от сто кладенеца вода да лъжеш първото си дете...

О, то по всички направления има всякакви дипломирани вече, така е.
Но реално истински психолог да даде такъв съвет - това е много непрофесионално. Затова лично бих проверила и бих се консултирала с професионалист. И определено бих поела отговорността в своите ръце, без да чакам на някой, който очевидно не желае да поема такава и с това създава и задълбочава наличните проблеми.

Именно. Затова казах да отидат заедно с майката при този или друг психолог, то така се и прави. Не ходи само единия родител, освен ако другия не отказва, разбира се, но щом заедно взимат решението е хубаво заедно да се консултират. Нали семейните терапевти това работят, в крайна сметка, консултират семейства, дори бивши.

Аз явно пропуснах по-напред, но нали при този психолог ходи майката, а не детето? Как така психолог предлага подобно решение за малко дете, което не е негов клиент и което решение касае и другия родител. Подобен непрофесионализъм е подсъден. Психолозите не дават съвети за трети лица, както и не би следвало да дават съвети за конкретни действия на клиентите си.

Да, ама тази майка нещо не ще да ходят заедно.
Пък насила няма как да я заведе, затова е по-добре поне сам да проведе консултация.
Иначе ако действаха в тандем, би било чудесно, но проблемът е възникнал май от това, че не работят така.

Оф, айде треси се по-тихичко. Ако никога по никакъв начин не си допускала грешки с децата си и си идеалният родител, супер, нареди се за медал. Тук обаче в този свят всички правим грешки - малки, големи, средни. Едва ли има човек на тая планета, който да няма "травми" от родителите си, а после и самият той да греши и да създава неволно комплекси и травми на децата си. Раждаш се и вече си травмиран от поетия кислород и студа наоколо, няма как.
И стига с тея психолоШки. Тук най-важна роля имат майката и бащата на това дете. Да го хванат за ръка и да поговорят с него очи в очи. Всяко дете, всеки родител е различен. Как ли пък няма да си изпляскам цялата отговорност на непознат човек да се рови в душата на моето дете.

Абсолютно съм съгласна. Майката на детето е буквално неадекватна в обясненията си. И е време действително картите да се сложат на масата. Друг е въпроса, че без съдействието на майката, няма грам шанс нещата да тръгнат гладко. Та ситуацията е пат.
Ако таткото каже на детето, без съгласието на майката, рискуват да идат в греша посока. "Татко ти си има ново дете и за това не е при теб" - грозно, но възможно.
Ако таткото чака съгласието на майката - ще си отвиси от чакане.
Мразя жени емоционални изнудвачки, със заложник дете. /същото важи и за такива мъже, но тук иде реч за жена/

Не знаем дали ще, 100% и тя не е цвете, но за мен авторът с удоволствие си измива ръцете с нея и толкова. Чак  и половината участници в темата вече я мразят тази майка, вероятно това прави удоволствието двойно. А пък авторът вече от доста време живее в една и съща страна с първото си дете, вероятно го вижда и по-често, и го лъже по-често и изобщо... Не мога да повярвам, че и той, и новата му жена, не само старата, смятат, че е по-лесно на едно дете да му сервираш брат или сестра, след като са родени, да не говорим като вече ходят и говорят, и то с аргумента че щадят детето. Наистина е невероятно това.

Какво ще стане - никой не знае. Но когато нищо не става, а трябва да стане, заинтересованият човек трябва сам да запретне ръкави и да действа.