Номинации за най-голяма муня - № 2

Отиваме до мола с мъжа ми и служебната му кола. В този район живее негова колежка, която е паркирала на паркинга срещу мола, колите им са абсолютно еднакви. Паркираме през две коли от нейната. Връщаме се към паркинга след час и нещо и се засилвам към колата и почвам да дърпам дръжката на вратата. Абе не се отваря, почвам да се ядосвам. Обръщам се да видя мъжа ми да му се оплача и гледам ... той стои до неговата кола и се залива от смях. Видял ме гадината, че се засилвам към грешната кола, ама си мълчи.

Още един глас за трети днес.

Много сме, ще си помагаме в трудни моменти

Ляво и дясно и аз бъркам ужасно - в 80% от случаите...

Напоследък нямам мунски приключения. Не ми харесва. Като затишие пред буря ми е.

Аз миналата година си изкарвах задграничен паспорт. Толкова неграмотна през живота си никога не съм се чувствала. Наблъскали там едни малки поленца, разногледа станах. Докато осъзная кое какво е три пъти ми се сопва лелката на гишето.

Вие за едни дати се хващате. Аз като родих сина ми, след месец имах рожден ден, който тотално забравих. Мъжа ми тръгнал рано за работа и не ме събудил, че аз нали все недоспала ходех. По едно време ми се обажда една приятелка да ми честити. Аз няколко минути бях в ступор какъв рожден ден, какви 5 лева.

Хахах
Това ми напомни, че веднъж упътвам двама човека и им обяснявам маршрута.
Имам предвид, че трябва да минат по пътеката вляво и соча ляво, обаче казвам дясно. И няколко пъти повторих. Хората ме загледаха учудено и тръгват вдясно, обаче аз ги връщам и пак им викам - по тази дясната пътека тръгнете.....

Чак после се усетих що ме гледат като някаква луда...

На изпита за шофьорска книжка изпитващият ми казва "Завийте на ляво". Аз, разбира се, завивам на дясно. И той - е добре, и от тук може Не ме скъса за това де, чак като опитах да си отнеса огледалото в една колона

Когато го играя навигатор винаги соча с ръка и казвам едновременно, защото си нямам вяра.

Оня ден пак се скарах с навигацията! В тъмни доби се загубих в едно село и тя ми вика да ходя на югоизток ли, северозапад ли. Крещях и и я псОвах, добре, че бях сама в колата и че, в крайна сметка, се намерих  

И аз след кратко затишие от мунщини ,сътворих поредната преди малко...виновна съм,з-то не изхвърлих нещо гадно когато трябваше,а все отлагах...капан за несекоми,саморъчно направен за да хващам гадните смрадливки и др летящи твари...имаше няколко удавени буби и застояла,вмирисана вода...седи на перваза на терасата и днес от силният вятър се е обърнала върху изпраните ми и съхнещи от 2-3дни 2 чифта велурени обувки

Аз редовно бъркам посоките и веднъж в едно такси,обяснявам,соча,и човекът отсича:
–Ааа,ясно!Другото дясно..
После ми обясни,че от 5 жени които возел,4 казват дясно,когато имат предвид ляво и обратното...Успокоих се.

и мъже има такива. няма какво толкова да се дуят.

Днес имах ходене по разни места. Тръгнах си много горда от себе си, че този път не си забравих никъде флашката. Този път се връщах за забравения телефон. Поне бях близо, като се усетих. Преди около месец търчах в петък следобяд около 16,00ч. през половин София за забравената флашка, която беше закачена на ключа на колата ми, която беше пък паркирана на път за работата ми.

Когато имам да разпечатвам документи от флашка ходя в една и съща книжарница. Затова когато през лятото трябваше да кача документи за разпечатване и не намерих флашката отидох в книжарницата да ги моля да си преровят чекмеджетата, защото бях убедена че съм я забравила там. А пък на флашката има медицинска документация с доста лични данни. Не намериха нищо разбира се, защото като захладня и се наложи да облека яке, за да изляза навън си намерих флашката. Даже веднъж специално ходих да питам дали не е изскочила отнякъде моята флашка. А след като си намерих флашката се сетих да преджобя по-тънкото яке в което открих картата за автобуса, която търсех и не намирах цяла седмица. Даже накарах майка ми да си рови по джобовете и чантата няколко пъти, защото през тази седмица беше идвала у нас и реших, че тя някак без да разбере ми е взела картата.

Вчера детето пише домашно по БЕЛ. Хвърлих едно око и го накарах да подчертае корените на думите и от тях да образува нови- кой да прочете условието на задачите. То, милото, се опита да протестира, казвам- пиши каквото ти казах.
Написа той трите упражнения и решавам да отворя и урока, нали, да го изпитам на материала.
Той урока е за представки.
Чета вече условието, и пише да се подчертаят представките, не корените.
Айде, трий всичко, и пиши наново домашно.
Да не бях помагала.

Аз съм с поредните кулинарни изцепки от вчера и днес...
Вчера изчистих най-после печката,котлоните лъснаха...правя за вечеря омлет,но мазнината ми се вижда доста и решавам да отсипя в чашка..друг път тигана все залепва,обаче сега само леко наклоних и като се пльосна всичко на плота,ужас,мазало...посъбрах което може и станаха бъркани яйца...
 Днес ща правя макарони на фурна,решавам да чукна яйцата в чаша,но не видях,че вътре имало и вода...
 Готвя боб и слагам щедро джоджен,но съм объркала бурканите и съм сложила целина...дано става все пак за ядене

Поредната от преди малко...вадя от фризера бутилка прясно мляко ,чакам да се поразтопи и виждам,че всъщност е бутилка сироп от бъз..нямам навик да надписвам и все трудно попадам на това, което ми трябва...

Пет минути търся дистанционното на семейната кола, която имаме и карам от почти 2 години. Ядосвам се, че съм го загубила и се чудя как ще отключа колата. По едно време се усещам, че нямаме дистанционно, а на ключа са копчетата за централното, а ключа е в ръцете ми. Отдавам го на огромния стрес, на който съм подложена или просто съм изтрещяла напълно. Може би поради същата причина не можах да се сетя за името на комшийката отдолу, с която общуваме всеки ден.

Вчера пак щях да тегля пари без карта. Де да можеше така На половината път до банкомата се усетих, че картата остана на бюрото ми. Върнах се, взех я и я държа в ръка. Че защо да не я използвам вместо чип в асансьора? И даже се ядосах.. "асансьорът пак се развали".

Вечерта ММ беше на фризьор. Тръгнала съм към салона. Ще изчакам ММ и ще ходим на пазар.
Вървя в тъмното към салона и с/у мен пристъпва един дядо. Носи някаква голяма желязна гега и на всяка крачка потропва с нея. С всяка крачка към мен прави и една настрани, т.е. пресреща ме. И малко преди да се сблъскаме той подскочи учуден и каза "Боже, много се извинявам. Гледам в тъмното и ви помислих за моята жена. Рекох си 'ей сега ще си направя майтап с нея'". Започна да обяснява, че ме е объркал и завърши "ама тя е по-закръглена"

Прибрахме се. Купила съм буркан леща. Казвам на ММ "ела ми отвори БУРКАНА". Той играе на компа, изобщо не ме чува и ми ръмжи "не мога". С подобен тон му отговорих "можеш".
В този момент решавам да разклатя буркана и да го отворя. Капачката отлетя. Полях си тениската, панталона, пантофите, пода и половината маса. Стоя кат препикано мушкато с полупразен буркан в ръце. ММ скочи. "Ама аз го отворих преди малко. Нали ти казах". Кога си го казал? Преди или след като полях всичко? "Сега си мислех, че искаш да ти отворя балконската врата"!!! Каква е логиката да седя до балконската врата и да искам той да стане и да ми я отвори?!
Накрая заключи "сега цяла вечер ли ще ми дуднеш", но стана да помага при чистенето.