Е, поне няма скука при вас, Ивекс.
- Публикувана: 24 окт. 2019, 11:55 ч.
- Последно мнение: 30 ян. 2020, 12:55 ч.
Номинации за най-голяма муня - № 2
Никога няма да забравя изумения поглед на кучето, когато тръгнах да го извеждам на разходка и излязох... без него.
Сетих се като тръгнах да слизам, че нещо ми няма - оказа се кучето.
Като отворих вратата така ме гледаше милото...
Сетих се като тръгнах да слизам, че нещо ми няма - оказа се кучето.
Като отворих вратата така ме гледаше милото...
Никога няма да забравя изумения поглед на кучето, когато тръгнах да го извеждам на разходка и излязох... без него.
Сетих се като тръгнах да слизам, че нещо ми няма - оказа се кучето.
Като отворих вратата така ме гледаше милото...
Сетих се като тръгнах да слизам, че нещо ми няма - оказа се кучето.
Като отворих вратата така ме гледаше милото...
Изгарям от любопитство как си удържала кучето във вас. Имала съм две кучета до сега и като разберяха, че излизаме, буквално ме влачеха по стълбището. Никакъв шанс да ги забравя вкъщи
Никога няма да забравя изумения поглед на кучето, когато тръгнах да го извеждам на разходка и излязох... без него.
Сетих се като тръгнах да слизам, че нещо ми няма - оказа се кучето.
Като отворих вратата така ме гледаше милото...
Сетих се като тръгнах да слизам, че нещо ми няма - оказа се кучето.
Като отворих вратата така ме гледаше милото...
ох, не мога да спра да се смея, представям си го
Никога няма да забравя изумения поглед на кучето, когато тръгнах да го извеждам на разходка и излязох... без него.
Сетих се като тръгнах да слизам, че нещо ми няма - оказа се кучето.
Като отворих вратата така ме гледаше милото...
Сетих се като тръгнах да слизам, че нещо ми няма - оказа се кучето.
Като отворих вратата така ме гледаше милото...
Изгарям от любопитство как си удържала кучето във вас. Имала съм две кучета до сега и като разберяха, че излизаме, буквално ме влачеха по стълбището. Никакъв шанс да ги забравя вкъщи
Правила съм го и аз веднъж този номер 😂😂.
Моята хубавица ме изчаква обикновено да й сложа повода - дори да е полудяла от щастие, че ще излиза - освен ако няма спешна нужда да излети навън в някои случаи 🙂. Но иначе не се втурва презглава. Затова и тя ме гледаше по същия начин - с неразбиращ поглед. 😂
Мен кучето ме е забравяло като тръгне да излиза на разходка 
))).
А имах едно дето само решаваше да излезе, като се разходи достатъчно, лепваше се за някой съсед, който в потрес го доставяше до вратата. Последното, най-вероятно го правеше, за да не изкачва стълбите, а да го качат комфортно с асансьора.
))).А имах едно дето само решаваше да излезе, като се разходи достатъчно, лепваше се за някой съсед, който в потрес го доставяше до вратата. Последното, най-вероятно го правеше, за да не изкачва стълбите, а да го качат комфортно с асансьора.
Това с кучето ме подсети...
Отиваме с мъжа да сменяме гуми на колата.Двамата,че нали са тежки и той да мъкне,аз с колата.
Стигаме гумаджийницата, слизам от колата и в този момент осъзнавам,че...не сме взели гумите!
Нито той се е усетил,нито аз Двама муньовци.
Викам му- аз съм тук да карам, ама теб нали те взех да носиш , е какво донесе?
Връщахме се до вкъщи и в крайна сметка ги смених на скъпата гумаджийница до нас,защото не ми се разкарваше пак.
Отиваме с мъжа да сменяме гуми на колата.Двамата,че нали са тежки и той да мъкне,аз с колата.
Стигаме гумаджийницата, слизам от колата и в този момент осъзнавам,че...не сме взели гумите!
Нито той се е усетил,нито аз
Двама муньовци.Викам му- аз съм тук да карам, ама теб нали те взех да носиш , е какво донесе?
Връщахме се до вкъщи и в крайна сметка ги смених на скъпата гумаджийница до нас,защото не ми се разкарваше пак.
Скрит текст:
Изгарям от любопитство как си удържала кучето във вас. Имала съм две кучета до сега и като разберяха, че излизаме, буквално ме влачеха по стълбището. Никакъв шанс да ги забравя вкъщи Никога няма да забравя изумения поглед на кучето, когато тръгнах да го извеждам на разходка и излязох... без него.
Сетих се като тръгнах да слизам, че нещо ми няма - оказа се кучето.
Като отворих вратата така ме гледаше милото...
Сетих се като тръгнах да слизам, че нещо ми няма - оказа се кучето.
Като отворих вратата така ме гледаше милото...
Аз никога не съм имала куче.
Сега се сетих за една много стара история. Отиваме с една приятелка на гости у друга наша приятелка, в друг град. Сутринта ще закусим и ще излизаме на разходка с кучето, тя много ни беше разказвала за него. Отивайки към кухнята едната му спомена думата разходка. Сядаме си ние спокойно, а кучето милото отишло да чака пред вратата. Е, ние от къде да знаем, че толкова разбира. Не сме имали куче.
Сега се сетих за една много стара история. Отиваме с една приятелка на гости у друга наша приятелка, в друг град. Сутринта ще закусим и ще излизаме на разходка с кучето, тя много ни беше разказвала за него. Отивайки към кухнята едната му спомена думата разходка. Сядаме си ние спокойно, а кучето милото отишло да чака пред вратата. Е, ние от къде да знаем, че толкова разбира. Не сме имали куче.
По повод забравянето..
Синът ми бе на две седмици,отидох до пазара,напазарувах и право в парка,който е "залепен" до пазара..
Не помня колко съм стояла,но по едно време ми писна и си тръгнах.
В края на парка се усетих,че ми няма торбите!?!В движение се сещам,че ги закачих на бебешката количка,бебешка количка,бебе..!?!Вече в тотална паника изтичах и си прибрах отрочето,което сладко и блажено си спеше в тая количка..
Беше едно от първите ни излизания,може би седмица-две след изписването..
Също така,първите месеци,редовно заявявах на майка ми"Бебето реве"..
Майчинския ми инстинкт се развиваше буквално с всеки изминал час,но имах страшни изцепки,и се чувствах като тотален дебил,щото нали уж като родиш и всичко мигом се нарежда,и знаеш кое как..
На мен ми трябваха около три месеца за да свикна с факта,че това бебе дето реве в другата стая е мое,и,че вече съм майка..
Хем бях на 30 когато родих..
Синът ми бе на две седмици,отидох до пазара,напазарувах и право в парка,който е "залепен" до пазара..
Не помня колко съм стояла,но по едно време ми писна и си тръгнах.
В края на парка се усетих,че ми няма торбите!?!В движение се сещам,че ги закачих на бебешката количка,бебешка количка,бебе..!?!Вече в тотална паника изтичах и си прибрах отрочето,което сладко и блажено си спеше в тая количка..
Беше едно от първите ни излизания,може би седмица-две след изписването..
Също така,първите месеци,редовно заявявах на майка ми"Бебето реве"..
Майчинския ми инстинкт се развиваше буквално с всеки изминал час,но имах страшни изцепки,и се чувствах като тотален дебил,щото нали уж като родиш и всичко мигом се нарежда,и знаеш кое как..
На мен ми трябваха около три месеца за да свикна с факта,че това бебе дето реве в другата стая е мое,и,че вече съм майка..
Хем бях на 30 когато родих..
Днес не ми върви! Първо изсипах половината солница в манджата, падна и капачето и белята стана... Сложих повече вода и беше поносимо. После реших да пия чай, стоплих вода, но сестра ми звънна и забравих за часа, сетих се след час, пак стоплих вода, направих чак и успях да го излея върху себе си. Вече се отказах,явно няма да пия чай.
Ееее,не се предавай толкова бързо де.Свари трети.Сипи и в него сол.
После ще ти връчим приза:)
После ще ти връчим приза:)