Номинации за най-голяма муня - № 2

Сетих се, за нещо доста мунско в близкото ми минало.

Моят съжител-партньор-мъж и т.н. е доста пунктоален относно собствените си вещи... Има си той една любима и единствена нокторезачка, която стои на точно определено място, в едно малко джбче, в един несесер.Пренесохме се в нов апартамент и в процеса на подреждане търсехме подходящо място на съответният несесер. Намерихме...
След няколко месеца нокторезачката - не целият несер, а само ТЯ изчезна.
Хора, вярвате ми зная, наистина обърнах цялата къща и не я намерих. Много ми беше сърдит собственика на нокторезачката. Сърди се известно време  и му мина. Намери си друга нокторезачка....

И в един светъл ден, нещо и се мотая из къщи, и съвсем случайно поглеждам нагоре... Гадта се показа в коридора, върху касата на вратата!!! До днес нямам представа как се е озовала там!

Не успях! Приятелят ми тогава умря от смях, слезе и размаха ръце, за да го изгони. 😂

Привет!
Помните ли к'ви ги свърших в Кауфланд? И да не помните, няма страшно- ще ви припомням често!
ПАК там (на вечен "абонамент" съм обречена):
Бързам! Ама много, щот' ще ходя при бебка, а времето фърка. Магазинът ми е по път, а аз не обичам да се изтипосвам с празни ръце. Викам си, много експедитивно ще действам, само плодчета ще ѝ взема, няма да се забавя никак, като вихър ще премина. Речено- сторено! Влизам, не се разсейвам, пред погледа ми- банани! Супер, много ги мачка дребната! Изпързалвам се до кашоните, но- греда! Първо: две баби с три колички кротко, бавно и старателно си подбират стоката. После: напет служител започна да пренарежда щанда. Въпреки професионалната му намеса обаче, когато се преборих за правото си да си взема заветните банани, се оказа, че в многобройните опаковки има само по някой и друг плод по кьошетата. Бързам! Запретнах ръкави и запрехвърлях стока и кашони, докато не внесох ред и дисциплина на обекта- безвъзмездно и с благотворителна цел. ВЗЕХ си и така лелеяните банани- натъпках около две кила в торбичка от ролките. Обаче бързам! Присветна ми, че няма да издържи, та в бяг, откъснах още една- да ги сложа в две, демек. Засилката ми към единия кантар се оказа напразна- изпревариха ме. На другия му свърши хартиената лента... А аз вече много бързам!!! И докато безпомощно снова между двата... ПРАС, и торбата се спраска! Обхвана ме добре познатото вцепение и един отчаян крясък проехтя в съзнанието ми: Пак ли, ма, овцоооо?! А аз- кипра, росна, с ангелско недоумение на лицето- стоя насред бананово пюре, опръскана до колене (в галимацията съм награбила от гнилите)...
Вихрено се понесох към изхода! Аз повече от доказано прокълнати магазини няма да пазарувам!

Ей затова ненавиждам супермаркетите. Постоянно някой ти се бута в краката (не че нещо са виновни хората, че си пазаруват на спокойствие), постоянни опашки по касите. Време имам, но не и за такива неща - направо нещо ми става вътре и искам да изляза бързо.

Миналата седмица с дъщеря ми ще пазаруваме в един супермаркет при нас.
Естествено се замотахме, убихме доста време в магазина. Виждам някакъв мор, не че нямам какво ли не у нас, ама тоз с някаква пръскачка. Ще го взема пък!
Нареждаме се на касата. Щерката вади продукти, а аз решавам да изтичам за едно пликче. Взели сме салата печени чушки в кутия... ма да не се разтече после в торбата. Пликчета има и на касата...
Подпирам мопа и бягам за пликче. Разтоварваме на лентата, плащам, излизаме... Нещо ми липсва.
- Къде е мопа?
- Ами ти нали го подпря на касата...
Подпрян си остана. Реших да не се връщам пак в магазина. Така или иначе имам всякакви такива мопове.

Същата процедура направих няколко дена по-късно с една малка полираща гъба за обувки. Обаче тук вече нямам спомен дали съм я платила, дали съм я взела или съм я оставила на касата.

Другия път по-умерено с бананите - два за днес и утре 😁 Ти като моята свека, за бебе носи плодове минимум колкото неговото живо тегло, сакън да не остане гладно 😂

фина ми финЕти, ти кога се обеби?
не съм разбрала

Вече е точно на година и три, Гуде! Щерката ме обзаведе с внучка!
Всеки момент чакам втора радост, с Божията благословия!
Ще ставам баба- рецидивист!

е, точно за темата си.
да имаш такава радост и да не кажеш!
мяк!  рецидивист

Е па, де да знам що не е стигнАло до изискания ти слух?!
Аз така окАх, че продънѝх атмосфернийо слой, и по чужбинско даже ме чуха:
- Баба Леоне! 

Рожденият ден на ММ. Идва момента за тортата и обяснявам как рожденника ще духа свещички. Собственика на клуба пуска музика, слагаме тортата на подноса....и се сещам, че изобщо не съм купила свещички.
Добре, че човека имаше останала от тези, дето се слагат на тортата като фойерверки

Лятото. Приятелят ми решава около две седмици преди събитието, че ще си празнува рождения ден вкъщи с приятели. Аз започвам да правя списъци с неща за ядене и съответно продуктите, които ми трябват. Освен всичко останало ще правя и торта. До преди 2 години, когато живеех близо до сестра ми, използвах нейната кутия за торта, но сега вече нямаше как и си поръчах нова, правоъгълна и с дъно, което може да се използва и за носене на браунита, мъфини и т.н. Празникът идва и си заминава, тортата е хит и изядена без остатък. Към 3 сутринта разчистваме последните остатъци от гостите. В този момент вдигам поглед на горе и виждам как кръглата кутия за торта "на сестра ми" ме гледа покачена върху единия кухненски шкаф. 
Тя ми я беше подарила и през цялото време докато подготовях празненството ме глождеше споменът, че съм я използвала, за да слагам други неща в нея по време на двете пренасяния в последните две години, но никак не можех да си спомня къде може да съм я оставила и реших, че си въобразявам. Най-абсурдното е, че кутията не е скрита в някой шкаф, а стои на показ отгоре и въпреки че холът и кухнята са в едно и аз прекарвам голяма част от времето си там, не я видях, докато не ми трябваше вече.

Майка ми скоро имаше рожден ден.
Преди 2-3 месеца бяхме двете и видяхме шевна машина на промоция. Казах, че ще ѝ я купя, а тя нещо се дърпаше. Започнах да я увещавам, че и без тва съм я заринала с китки, тя всичко си има и ще е идеален подарък за РД.
Наближава заветния ден и аз се сещам, че нищо не съм ѝ купила. Поръчах един парфюм, но скъпичък(все пак ми е майка, тя заслужава). Гордо ѝ поднасям подаръка, а тя ме гледа странно и ми казва, че нямало нужда. Аз обяснявам, че заслужава дори повече, а тя ми казва, че вече е получила подарък от мен. Чудя се и си мисля дали в момент на слабост, не съм ѝ подарила някое екзотично цвете, но не мога да се сетя. Тя ме съжали жената и ми каза за шевната машина. Нямаше как да си взема подаръка, все пак тържествено го поднесох и ѝ казах, че този път за Коледа се уредила..

Хващам детето да роним царевица за пуканки. 500гр излезна, стои в една голяма лупа, че като ги роним зърната да не летят много. Оставих ги там да доизчистя навън косата и дребните боклучета.
Почваме да правим сладки, купата ми пречи в кухнята, но кой да се сети да я занесе в другата стая 😒
Имам стелаж и най-горе са ми готварските книги. Върху тях сложих купата 🤐
Както медитативно правехме сладките, купата се обърна и с приятно ромоленето царевицата покри целия под 😱
Няма къде да се стъпи от царевица....
После не само от царевична коса я чистих, а и от моята, която е била по пода , мих, суших, въобще хамалогия 😡

Вървим днес с моята малка муничка - дъщеря ми, и тя най - искрено ми прави комплимент :
  " Мамо, много си хубава! Ама много.... само че в гръб!"