Номинации за най-голяма муня - № 2

Ох, като прочетох хапчета...

Моят пикльо беше пипнал детски витамини и ги беше облизал старателно. В Пирогов го черпиха с шише активен въглен. Няколко дена сменях черни памперси и всичките му газове бяха с мирис на портокал.
Виновната бях аз, че не бях прибрала опаковката. Но пък тя беше доста нависоко на секцията в хола.

Добре дошла, колежке

Айде бе, ЦветеМое, откога те чакаме да пишеш!

Естествено, че не говорихме за теб - когато коментирахме столкъри ти още не беше се появила и контекстът беше друг.

Пиши някой път от терасата, като те заключат твпоте отрочета, да имаш какво да правиш.

А ако направиш номера пак с вратата с топката ми пиши на лично - бих споделила тук как се отваря такава врата, ама не знам дали е легално
Аз лично бая зор видях първия път, обаче като ми казаха цената на услугата в неделя, бях силно мотивирана. Даже когато полицията дойде по сигнал за взлом (съседите не ме познаваха още), беше впечатлена.

Една баба от съседния блок като се заключи вън от апартаметна си, звъни на пожарната и казва, че е забравила котлона включен и излиза дим от жилището и.
Скоро двама пожарникари, пак повикани от въпросната баба  ни поискаха стълбата, от тези сгъваемите от алуминий, понеже дошли с кола, не си носели стълбата, а да трябвало да се качат до терасата и..

Да беше звъннала на вас направо:joy:

А не! Тя си има принципи!

А нашата стълба беше навън, за да се катери мъжът ми по покрива и да отсранява някаква повреда. И минават тези двамата пожарникари и питат за стълбата, но аз не я давам, понеже човекът работи, в момента беше долу на земята, но си е направил разчет ма времето. Като видяха, че съм неотстъпчива помолиха мъжът ми и той укорително ми обясни, че на пожарната не се отказва.

Ех, ще оставиш баба да й изгори къщата, за една стълба и ти...

Не знам дали съм ви разказвала, в студентските години, в триетажна сграда - аз на третия спя. По едно време на вратата се звъни като на пожар - буквално. Завивам се с един чаршаф и отварям - съседката от първия, млада самотна майка, в истерия - пожар, пожар, подпалих къщата! Всичко е газифицирано и ще се вдигнем във въздуха! Давай да излизаме да се спасяваме!!!

Явно е нямало друг във входа, тръгваме двете надолу по стълбите, от тях черен дим. Момченцето чака отпред. Отпред идва отряд по бързо реагиране - 4 пожарни със сирени и буркани, единият тръгва към нас. В този момент аз се цепя - мирише ми на изгорял хляб.

И момченцето поглежда майка си - мамооо, ама това е тостерът! Тя се хваща за главата и казва - вярно, той понякога не вади филийките!

Това го чува пожарникарят и по погледа му познах, че не го чува за първи път. Обърна се и хвърли същия поглед на колегите си от първата пожарна, а те го предадоха назад. Разбраха се без нито една дума и си тръгнаха.
Жената беше много притеснена от мунщината си, беше й ужасно неудобно за цялата галимация. Обаче аз я разбирах - кой знае какъв бърнаут я тресе и колко задачи има на главата - дете, приготвяне за училище, закуска, работа, тя сама... Влязохме да изключим тостера, проветрихме, тя по задачи, аз се качих да си доспя.

В този апартамент не изкарах дълго - и аз изпитвам паника от газ. И котлоните и фурната ми бяха газови (такава фурна не бях виждала) и 8 месеца на студена храна карах. И бойлерът беше с газ - като пуснеш водата и се чува кремъчно припалване и през едно прозорче се виждаше пламък - ужасТ.

Моята мунщина от последните няколко дни - отече ми дясната страна на лицето и  поддържам 38-39 градуса температура, обаче нищо не ме боли. Отивам при личната без час, даде ми направление за УНГ - тя написа "за спешен прием с абсцес на външното ухо" и отивам да ме видят преди прием. Докторът в УНГ отделението каза, че абсцес няма ама поиска инфекционисти да отхвърлят "червен вятър", което е кожно. Отидох и чаках в инфекциите, ама то не било за тях, ами за кожен, ама те се преместили в друга варненска болница, бая далеч. Върнах се в УНГ и казвам върнаха ме, щото не съм за там. И почва мунщината - не разбрах къв цвят талон от коя сграда да взема и къде да го занеса. Намерих си платен кожен и си имам лечение за вкъщи.
Мунщината ми е, че не схванах как работи здравната ни система ...

Моето мунче,когато беше на около три години си напъха едно гумено топче в носа.То не беше топче,ами върха на носа на един гумен таралеж.
Ще излизаме,аз гладя някакви дрехи,той се разнася с таралежа наоколо..Приключвам с гладенето,тръгвам да го обличам,гледам го,че нещо не е "като хората"..някак притихнал и уплашен..Съзирам и липсващия ярко червен връх на таралежа и това майчината интуиция е велико нещо,вече знаех,че сме в поредното приключение,но повече се притесних да не го е глътнал  ..След разпит,откривам къде се намира носа на таралежа.Прилежно напъхан в носа на сина ми.Кой ти да помисли за подобна идиотия..
Грабвам го и право в Исул,ама му се "накарах ",и в колата му викам "С кой акъл,бе маме,го напъха в носа си?"..А детето отговаря "Не с акъл мамо,с пръстче" и показва показалеца с който го е натикал...После геройски изтърпя да го извадят и не шукна и не гъкна,щото му казах,че ако реве,наистина ще му се карам.И юнакът изтърпя,къде ще ходи..

Мира, не си ти мунята. Цялата ни здравна система трябва да бъде номинирана за този приз и ще го спечели с огромно предимство.
Така е, когато здравето се превърне в бизнес и Хипократовата клетва не значи нищо за тези, които я полагат! 

Сетих се да ви споделя нещо от близкото минало...
Понеже съм СУПЕР МАМА, като се роди дъщеря ми, и почна след 6 месец да прояжда АЗ хванах да правя бебешки манджи.

Редовно загаряха, но това дете, злато мамино, нищичко от загорелите ми буламачи не връщаше... До един път, в който сътворих невероятната рецепта: "Елда с карфиол". Като взе да се мръщи това ми ти бебе и да киселее...
Горкото дете - само го опитах и   Няма такъв вкус просто.... Не го повторих като кулинарно "чудо".
Някога, пак в този период имах и една джиджавка за варене на пара. И тя безславно си замина в кофата, след като я забравих да вари едно-две парчета тиква... Нямаше чистене.

Скромен запис от мен, по случай, който ми напомнихте сега. Един ден малката (беше на 3), докопала шишето с Дуфалак и ударила яка глътка. Добре, че беше останало под половината. Доста се стреснахме, но се размина с яко из****ане след около час и щастливо дете. Пак същото мунче беше затрило талона на колата, добре че интуицията ми го откри в кофата за боклук.

Яд ме е ,че не си запазих  моите писания ,които ЦветеМое беше харесала,припомнях си ги и аз си се посмях на някои

Явно обаче съм пропуснала да споделя една случка от тази пролет...
Мм решава,че ще мие прозорците/нещо нечувано за 30год/,блокът ни го санираха и има скеле,на последен етаж сме,на средно шумна улица...давам му всичко нужно и той започва,качен на перваза,изми ги перфектно,но решава да измие и ролетните щори,кара ме да ги пусна до долу и аз съм уж на пост да ги вдигна ,когато е готов...заблейвам се обаче в тв-то,телефона е оставен да се зарежда в другата стая...чувам по някое време шум по щората,доближих и го питам дали е готов,не ми отговаря...седнах си и пак си гледам тв,след няколко минути едвам чувам телефона,че звъни,гледам той ми звънял към 5 пъти...бързо вдигам щората,беше меко казано бесен...бълваше огън и жупел..

Сложих си червено вино в зелената салата вместо оцет балсамико. Защо са толкова еднакви етикетите черно с лилаво, защо това вино стои точно там отворено?! Ммм? Мих я и почти не се усеща.

Забравих ММ в мола. Толкова бях ентусиазирана от коледните покупки, че съвсем забравих за благоверния. Трябваше да го чакам в колата, отиде да си вземе нещата от химическото, аз пък се качих и дим да ме няма, сетих се, че съм забравила "нещо" чак на Коматевския възел, пловдивчанки знаят.... Върнах се, имах към 10 пропуснати, изобщо не съм го чула пустия телефон.