unabella, е това за " половинката" не е ли заради Адам и Ева, която е създадена от неговото ребро, за да му помага/ да се допълват?
Скрит текст:
Широко разпространеното мнение, че Бог e сътворил жената от реброто на мъжа, не е съвсем точно. По-скоро, то е твърде тясно и не обхваща всички възможни смисли на библейския разказ. Ако погледнем древно-еврейския оригинал на втора глава от книгата Битие, където се говори за сътворението на човека, а после и в старогръцкия превод, вероятно ще видим, че този откъс може да се чете по повече от един начин. Всъщност значението му е доста обемно и сложно.
И така, в синодалния превод на това място от Свещеното Писание се казва следното:
„И даде Господ Бог на човека дълбок сън; и, когато заспа той, взе едно от ребрата му, и запълни онова място с плът. И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека. И рече човекът: ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа (си). Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът (Бит. 2:21-24).”
В еврейския първоизточник, на мястото на думата „ребро”, стои „цела”, което на руски (на български също – бел. прев.) се превежда не само като „ребро”, но и като „гранична област”, „страна”. Същото е и в старогръцкия текст. Там се използва думата „плеура” със същото значение на „страна”, „край от тялото”. Във военната лексика с нея са обозначавали, например, фланг от войската.
По този начин ние виждаме, че жената е сътворена от такова „ребро” на мъжа, което се явява отделна страна на човешкото същество или даже негова половина. Нека припомня, че руската (и българската – бел. прев.) дума „пол” етимологически произхожда от „половина”.
Интересно е и това, че в гръцкия текст на дадения фрагмент е казано как Бог праща на Адам буквално не дълбок сън, а „екстасис”- изход от себе си, изстъпление, екстаз. Все пак, гръцкото „екстасис”, означава именно това, дословно – изход, състояние или намиране вън от себе си. И фрагментът може да се чете и така, че Адам заспал след този „изход от себе си”.
Излиза, че именно в резултат на изхода от себе си от дотогава единния човек е била сътворена жената. При това човекът, в състояние на екстаз, не вижда как произтича разделянето на половете. Мъжът и жената в този смисъл завинаги остават тайна един за друг.
Заслужава да се отбележи и фактът, че човекът сам определя „това е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа (си)” (Бит. 2:23). Давайки по-рано имена на всички животни и птици, Адам определя чрез конкретното име какви те да бъдат. А в следващата, трета глава на книгата Битие, той дава и „на жена си име Ева, защото тя стана майка на всички живеещи (Бит. 3:20).”
Като цяло, темата за жената в разбирането на Църквата е наистина неизчерпаема. Ще отбележим едва два принципно важни момента.
Първо, фактът, че еврейското слово „цела”, на гръцки „плеура” означава не само „ребро”, но и „страна”, „крайна част”, показва че жената, женската природа – това е една от неотменимите части на човешкото съществуване. Въпреки известната и не много изящна шега „жената – приятел на човека”, може да се каже, че жената е приятел всъщност на незавършения човек. В този смисъл, само с нея мъжът става мъж, човек. От друга страна, сътворението на жената от мъжа говори за тяхната близост и единокръвност. Това са все едно две отделни половинки, поставени една срещу друга, за да се учат да обичат.
Второ, значението на тази дума и като „ребро” позволява отнасянето на женското начало към сърцето, което, както знаем, е разположено под ребрата, до тях. Тоест, женското начало – това е тази половина, която представя по преимущество чувствено-емоционалния живот на човека. За разлика от нея, мъжкото начало олицетворява най-вече рационално-волевата страна на човешкото същество.
превод от руски: Антоний Шаган
От тук :http://arhangel.bg/bg/jena.html
И така, в синодалния превод на това място от Свещеното Писание се казва следното:
„И даде Господ Бог на човека дълбок сън; и, когато заспа той, взе едно от ребрата му, и запълни онова място с плът. И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека. И рече човекът: ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа (си). Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът (Бит. 2:21-24).”
В еврейския първоизточник, на мястото на думата „ребро”, стои „цела”, което на руски (на български също – бел. прев.) се превежда не само като „ребро”, но и като „гранична област”, „страна”. Същото е и в старогръцкия текст. Там се използва думата „плеура” със същото значение на „страна”, „край от тялото”. Във военната лексика с нея са обозначавали, например, фланг от войската.
По този начин ние виждаме, че жената е сътворена от такова „ребро” на мъжа, което се явява отделна страна на човешкото същество или даже негова половина. Нека припомня, че руската (и българската – бел. прев.) дума „пол” етимологически произхожда от „половина”.
Интересно е и това, че в гръцкия текст на дадения фрагмент е казано как Бог праща на Адам буквално не дълбок сън, а „екстасис”- изход от себе си, изстъпление, екстаз. Все пак, гръцкото „екстасис”, означава именно това, дословно – изход, състояние или намиране вън от себе си. И фрагментът може да се чете и така, че Адам заспал след този „изход от себе си”.
Излиза, че именно в резултат на изхода от себе си от дотогава единния човек е била сътворена жената. При това човекът, в състояние на екстаз, не вижда как произтича разделянето на половете. Мъжът и жената в този смисъл завинаги остават тайна един за друг.
Заслужава да се отбележи и фактът, че човекът сам определя „това е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа (си)” (Бит. 2:23). Давайки по-рано имена на всички животни и птици, Адам определя чрез конкретното име какви те да бъдат. А в следващата, трета глава на книгата Битие, той дава и „на жена си име Ева, защото тя стана майка на всички живеещи (Бит. 3:20).”
Като цяло, темата за жената в разбирането на Църквата е наистина неизчерпаема. Ще отбележим едва два принципно важни момента.
Първо, фактът, че еврейското слово „цела”, на гръцки „плеура” означава не само „ребро”, но и „страна”, „крайна част”, показва че жената, женската природа – това е една от неотменимите части на човешкото съществуване. Въпреки известната и не много изящна шега „жената – приятел на човека”, може да се каже, че жената е приятел всъщност на незавършения човек. В този смисъл, само с нея мъжът става мъж, човек. От друга страна, сътворението на жената от мъжа говори за тяхната близост и единокръвност. Това са все едно две отделни половинки, поставени една срещу друга, за да се учат да обичат.
Второ, значението на тази дума и като „ребро” позволява отнасянето на женското начало към сърцето, което, както знаем, е разположено под ребрата, до тях. Тоест, женското начало – това е тази половина, която представя по преимущество чувствено-емоционалния живот на човека. За разлика от нея, мъжкото начало олицетворява най-вече рационално-волевата страна на човешкото същество.
превод от руски: Антоний Шаган
От тук :http://arhangel.bg/bg/jena.html
