Какво значи да обичаш себе си?

Сега, специално за теб Сарания:

За мен най-естественото човешко нещо е " да ходиш по голяма нужда". Там всичко следва естествения си ход. Там съм изцяло " себе си".
Та, преди малко бях и мога да те уверя, че вече не ми е " натоварено", а "разтоварено".

Не говорим за физически, а за емоционални нужди. Ако тази разлика не можеш да направиш, няма какво да дискутираме повече.

А, значи признаваме дуализма на тялото и душата, така ли ? А какво правим със секса и любовта ? Там кое принадлежеше на тялото и кое на душата ? Бог и природа ?

Точно ти не можеш да я направиш разликата.

Не мога да го обясня без пример. Да бъдеш себе си включва ако щеш естествения ритъм на сън, колко бързо мислиш, как ти идва отвътре да бъдат нещата. Някои роли изискват много сериозно прекрояване. И ако човек ги сметне за престижни и се хвърли в тях, ще си развали доста от настройките. Или тялото му ще почне да отмъщава.

Наскоро един психолог обясняваше как в работата можело да станем "по-добра версия на себе си", но за мен това е малко зловещо, малко като да те подменят извънземните с по-добра версия. За мен оригиналната версия, със своите изисквания и слабости, си е важна. Но е много трудно да стигнеш дотам отвътре да ти идва да си даваш зор. Обикновено натискът е отвън.

След едни години обаче почва да ти писва от роли и предписания, все едно си в детската градина - сега хапваме, после нанкаме и се държим с всички като приятелчета. И става като с Форест Гъмп дето го стегна шапката и тръгна да бяга.

Сирената е права, както винаги.
Имаше някакъв луд гуру, който проповядваше спане по 4-6 часа на ден, през останалото време, да си сложим ластик на китката.
Аз ако не спя 10 часа, просто не съм нищо - седя на дивана и тъпея. Мога да изпия две кафета и да действам с непознати, но ако някой близък ме закачи, ставам звяр. Ето такива простички физиологични нужди ни влияят.

Агент, до скоро и аз ако не спях по 8-10 ч се чувствах труп направо.
Но сега спя по 6 вече..)
Скъсах с всичко токсично, грижа се за енергията си редовно и вече съм в пъти по-жизнена, енергична и по-малко спяща.

То хубаво, ама при нормалните хора (нормита) ако ги поеме някой гуру и научат някоя техника, накрая може да изгорят 2-3 бушона. Някои се сдобиват с психоза или отключват шизофрения. Така че не е гот много да се пипа и бута откъм съзнание, когниция, специални техники.

Малко в повече ми идва гурувщината и готовите предписания...

Всички тези прекалено позитивни неща са просто опит да избягаш от болката. То и това е фасада. Нищо не ме докосва, толкова съм извисен/а.

За мен би било шокиращо да чуя, че някой иска да се самоубива,но на мен да ми е грижа преди всичко да не "попия" негативна енергия. Втф.

Да, ние трябва да имаме здравословни граници, да не се идентифицираме с всичко и всеки, разбирам това и одобрявам... Обаче част от това да си човек, да си себе си и да се обичаш колкото включва именно и тоя тип "несъвършенства". Да се товариш понякога, да искаш чуждо одобрение и тн.
Хора сме! А всяка крайност е вредна.

То има различни степени на самоубиване. Даже сериозните не го споменават въобще. А някои си го говорят, като Дук Мандарина, дето всеки ден заплашвал, че ще скочи от гардероба и ще се размаже. Та хубаво е да се знае дали насреща няма Дук Мандарина. Тоест дали наистина има проблем, или е начертал някакъв драматичен сценарий и иска да те вкара в него. Във втория случай човек без вина може да си изключи емпатията и обикновено отсреща дори тия, дето са искали помощ и ангажираност, почват много хубавичко сами да се оправят. Дори да са изглеждали много безпомощни.

А ако някой е наистина закъсал, то ще се чуе.

И аз съм от децата, станали свидетели на много скандали, обиди, закани, че дори и побоища. Това много ми е повлияло на самочувствието, зящото често съм била нападана и игнорирана от родителитв си. Вече жена на 33 години още ми е трудно да намеря партньор, който да ми харесва, защото не знам какво е да се държат добре с мен. Винаги избирам трудно-достъпни, обвързани или такива, които въобще не искат връзка. Ужасно ми е трудно. На терапия ходих около 4 години. Мисля, че донякъде имах подобрение, но недостатъчно, тъй като често си задавам въпроса - какво чакам да се случи в бъдещето, че да не сложа край сега.

Наскоро имах и гинекологични проблеми, заради които изпитвам страх, че няма да имам деца, а и как да имам като нямам партньор? Как да се обичам, като не се харесвам дори? И не говоря за външността, а за същността. Моя приятелка ми казва, че 1во трябва да започна да гледам себе си, да се грижа за себе си и да се заобичам и тогава ще се появи някой човек, който да изпитва същото към мен, но ме е страх, че нямам време за семейство и това няма да се случи. Това е най-голямата ми болка. Много приятели се обвързаха, ожениха, а аз съм все сама.
Ежедневно мисля за това. Как ще си умра сама. Какво не ми достига, за да ме заобича някой, който и аз харесвам. Сега съм на път да започна връзка с женен мъж, който ясно е заявил, че не желае деца и не може нищо да ми предложи, но аз някакси имам и физически нужди. Лошото е, че най-вероятно ще се привържа и после ще страдам.

Тази година съм в тежка депресия, заради заболяването и нищо не ми доставя удоволствие. Ходя на спорт 2-3 пъти седмично, гледам да излизам, но се чувствам като призрак. На моменти се чувствам по-добре, но когато се сетя, че вече съм прехвърлила 30те и нямам връзка, отново влизам в дупката. Иначе съм независима, имам хубава работа, наскоро купих апартамент. Единствено любов ми липсва и здраве. Макар поне за здравето си вече да съм се погрижила. Не търся съчувствие, а по-скоро практически съвети как да се заобичам и да не де поддавам на изкушения, които няма да ми помогнат в дългосрочен план.
Бъдете щастливи!

Защо спря терапията ?

Защото се разболях и спрях да виждам напредък. Ходех 1 път месечно последните две години. Замисляла съм се да сменя терапевта, но исках сама да се справя.

Тереза, отново си в роля и признавам- добре я играеш. И вярвам, че точно на теб няма нужда да обяснявам за любовта и секса.

Калинушка, от липса на секс още никой не е умрял. Като виждаш, че няма какво да получиш от този човек, освен страдание, не се завирай сама между шамарите. Ако пък го направиш, после не се оплаквай, че Вселената е против теб и ти си жертва на обстоятелствата. Ще бъдеш жертва само на твоя избор. Бог ни е дал свободната воля. Животът ни е там, където ние сме пожелали да бъде в резултат от нашите избори. Приятелката ти е права, просто имай вяра. Обичай се и правилния човек ще те намери. Чудесата се случват само на този, който вярва в тях.
С или без терапевт, справянето си зависи само от теб.

Калинушка, прегръщам те, понякога една прегръдка може да те вдигне отново на крака, ако позволиш. Приятелката ти е права - започни да се харесваш. Аз ще допълня - започни отнякъде, може би от външния вид, макар и привидно, той дава самочувствие. Аз се омъжих на 30, но вече и аз бях започнала да се отчайвам. Истината е, че не съм имала проблеми в семейството, та не си го обяснявай само с това - просто късмет. Обвиненията към себе си и другите за кофти обстоятелствата в твоя живот, няма да ти помогнат. Прости си, няма как да се обичаш ако не си в хармония със себе си - за грешните избори, за затварянето на очите, за самозалъгването. И не започвай връзка с женен мъж. Това ли искаш да е основата на твоето щастие - нечие нещастие? И разбира се, че можеш без секс. Мисля, че 2 години ми е рекордът. Има и други начини да задоволиш нагоните си.
И повече чист въздух дишай, излизай сред природата, поне на мен ми дава спокойствие. Всичко ще ти се случи, когато си готова да поемеш отговорността да ти се случи. Вярвам, че ще намериш любовта и ще имаш деца.

Не съм реагирала с гняв, а с обида. Не знам кой няма да се обиди, ако обиждат родителите му. И съвсем спокойно обясних моята гледна точка. Чувствам се виновна, защото не съобразих какво ще последва пред детето. Просто изключих за момент и исках да си кажа какво ми тежи, тоест поставих на първо място себе си, а можех да постъпя по-прозорливо спрямо детето и да изчакам.
Иначе да, опитвам се да разбера неговата гледна точка, но ми става болно и за баща ми, защото той прави страшно много за нас, а насреща има само изисквания и недоволство. 
И аз така мисля, но все пак не знам колко обективно виждам нещата. Мъжът ми настръхва и приема като страшна критика всичко, за което се опитам дори деликатно да го насоча, че е нараняващо за другите. Той приема това като ограничаване на свободата му, забраняване на това да говори каквото иска.
Опитвам се да му покажа, че когато избухва с обиди и нападки на нещо, за което аз съм му споделила, че ме е ядосало/подразнило, също е ограничаване на моята свобода да говоря. Не разбира.

Интересно ми е вие държите ли се по различен начин с различните хора? Мерите ли си приказките в зависимост от това с кого говорите? С приятели, с родители, с шефа, с касиерката?
Защото аз го правя. Примерно няма да тръгна да споря агресивно с дядо му, който е на 80г, за политика, нито ще му кажа, че ниските пенсии са си ги заслужили, защото са работили за 300лв цял живот и не могат да очакват повече сега, и сами са си виновни. Дори да го мисля, пак не бих го казала на възрастен човек, който не ме е провокирал с нищо или само се е оплакал, че пенсията не му стига. Това роля ли е или стремеж да не нараниш отсрещния?
Как се съчетава доброто възпитание със свободата да бъдеш себе си, да говориш както и каквото си искаш?
Достатъчно ли е да кажеш, че си на противоположното мнение или със зъби и нокти трябва да го защитаваш, като критикуваш отсрещния, наричаш го луд и т.н.?
Мъжът ми е на  висока позиция в корпоративна фирма. Всеки гледа да натопи другия, работата е много, най-големите шефове гледат да оправят пърформънса пред фирмата майка. По цял ден е в безсмислени срещи  и въпреки че е мениджър, над него има и други. Като се взехме, не беше такъв, но нетърпимостта му към различно мнение нарасна правопропорционално с кариерата му.  Разбирам, че стресът е голям и за да оцелее в корпоративния свят, трябват набор от качества, но нещата се размиват и с личния живот за съжаление.

Калину6ка,
не мога да ти помогна, но често съм си мислела какво щеше да е, ако не се бях омъжила. Сам може да се чувстваш дори когато си във връзка. Връзките и децата не са панацея за щастие. Хубаво е човек да намери самодостатъчност в себе си до някаква степен и после евентуално да се оглежда за партньор.