Мами в Германия

хихих, обратното е при сърбите например, гледаха навъсено паспортите на Мартиновците, моят прелистиха да видят визата само 

Незнам от къде да започна, написах цял роман и накрая натиснах погрешното копче. Направо умрях на мъка.

Един от случаите беше след като родих малкия в болницата идват фотографи и правят снимки на бебоците и ги публикуват в 2-3 областни вестника / така е тук, а при вас как е???/ Аз родих в съседния по-голям град. Десетина дни след това с мъжа ми пазарувайки в един от магазините спират мъж и жена и  започват да гледат бебчо и да му се радват след, което ни питат дали не бил въпросното райнфелдско усмихнато бебе /то си беше подобие на усмивка де/публикувано във вестника, което се казвало еди как си и тежало еди колко си кг. Бях шашната как са запомнили. Не спряхада му се радват и да говорят с нас докато не стигнахме до касата. Поне при нас  да не кажа всеки първи, но със сигурност всеки втори е с бебешка количка, а и не съм единствената родила по-това време.
Вторият случай се прибираме от разходка с мъжа ми, на вратата се заговаряме нещо и в същото време минават мъж и жена и ни чуват.
Спират ни и учтиво ни питат на какъв език си говориме и от къде сме.Аз с моя постен немски им казах, че мъжа ми е от Гърция, а аз от България. Като чуха веднага започнаха да се усмихват и да разказват колко пъти били ходили в Бг., колко много им харесвало, каква кухня сме имали и т.н. Питаха от кой град съм,говориха още доста с половинката, че нали той е по-на ТИ с немския ....с две думи не можахме да се отървем.
/ май трябваше на кафе да ги поканя /
Трети случай, при педито чакайки ме заговаря една германка и тя с нейното бебче. Казах и, че не говоря добре езика и, че не разбирам всичко.Жената веднага започна да ми говори по-бавно така, че да  я разбера. След 2-3 дена спря с колата на улицата да ме поздрави, а след седмица пиейки кафе с мъжа ми я виждаме с нейният мъж. Веднага се запознахме всички, седнаха при нас, като първи приятели.Пита ме дали водя на плуване малкия, съответно и отговрих не,защото е в съседния град и, че все още нямаме кола. Веднага ми предложи да идва да ни взима с тяхната кола и ми написа телефоните си. Изобщо не те познават и веднага така отзивчиво се държаха.

За мен е удивително, за вас незнам. Със сигурност всички сме попадали в подобни ситуации тук в Де, но като чета някъде по-форумите за германците колко студени и колко неконтактни били. Естествено противоворечиви мнения срещам.
Отделен е въпросът, че като се разхождаме всеки те поздравява.
Много се разписах, отново се извинявам за дългия постинг,а случайте са безкрайни
Поздрави на всички

Е, това идва като потвърждение на идеята, че с деца /хеле пък и с животинка в комплект/ от социални контакти не мож се отърва   А и мисля, че отзивчивостта, пък макар и между непознати, е в рамките на ежедневната учтивост. Особено в по-малък град или в квартала на големия град, който си е всъщност един малък град. Аз много им се радвам и понякога, когато имам време, се спирам и бъбрим с кучкарите или с майките с часове, пренасяме се вкъщи да пием кафе и после всеки откъдето е. Моята къща открай време е Аврамов дом и дали ще поканя кучетата да поиграят на поляната или децата - на другата поляна  - разликата не е съществена. Мен не са ме канили досега обратно, но и аз вече престанах да се сърдя за това - ми такива са си хората, живеят затворено, не виждам смисъл да ставам като тях. А темите се редят една след друга - на колко е детето, на колко е кучето, как беснеят двамата и пр. Досега само двама-трима са ме питали откъде идвам и така сме се заговаряли и за България.

Вчера се прибираме с Хана от библиотеката, скачаме и се смеем на тротоара и срещу нас едно достолепно семейство от старата генерация с един разкошен внук - Винсент - в количката. И Хана като му заговори, като го загали, възрастните хора на свой ред се разнежиха и така стояхме близо четвърт час да си говорим - кой как проходил, кой как търчи по улиците и т.н.

Аз не бих отказала предложението за колата и за плуването. Едно че бебешкото плуване е нещо разкошно, и второ че печелиш една интересна възможност за връзка.

П.С. Само да кажа, че при нас в болницата идва една фотографка и направи един бебешки албум на Хана. Първо я снима за една поздравителна картичка от болницата, после ни предложи да направи няколко други снимки и да си ги купим като албум, ако ни харесат. То пък оставаше и да откажем Но до вестниците не стигнахме

Плуването наистина е голямо преживяване за децата.
А да не казвам как спаха след това.
Има и подводни снимки:
http://okazion.no-ip.info/a/Antonia.jpg
http://okazion.no-ip.info/a/Teodora.jpg

Страхотно, а на колко месеца са?
Надявам се, че още не е късно да го заведа. Ние сме на 10 м.

Denize не е късно, стига да има при вас свободни места. Аз дадох заявка за Мартин още като беше на 3 месеца, при нас ги приемат от5-6 или условието да могат да си държат самостоятелно главата. Беше ни традиция всяко WE да ходим на плуване 

Denize, присъединявам се към казаното от Pepelyashka. Аз също записах Хана, когато беше на 4 месеца, но чакахме около два-три месеца, докато получим свободно място. Групата беше до 18 месеца, децата бяха горе-долу на една и съща възраст и падаше голям купон. Личното ми усещане беше, че на Хана й правеше огромно удоволствие да шляпа във водата, да пори вълните, които майка й се стараеше да предизвика, да се спуска по пързалката. Гонеха балони из въздуха, "яздехме" едни дълги спагети и пеехме песнички за коне, плъзгахме ги върху дъски. Имаше разни постелки, които слагахме върху водата и правехме на бебешорите коридор, през който те лазеха или ходеха, след което с радостни писъци ни се мятаха в прегръдките. При нас имаше и доста татковци - на тях даже май им беше повече кеф. Засякох се там с няколко семейства, с които бяхме ходили на курсовете за бъдещи родители, после ходехме да пием кафе, а дребсовете просто кротко си спяха в количките. Лично на мен плуването ми действаше много добре, усещах как водата ме отпускаше и успокояваше. А децата си припомнят усещането за безтегловност в майчината утроба и определено не ги е страх.
Единственото неудобство - през зимата - е голямото обличане и събличане, но след първите два-три пъти се свиква.
Само сумата вече не си я спомням, трябва да беше около 50 евро.
Ей, хубави спомени, как само се размечтах

Gramii, не само спят, ами и ядат като лъвове след това

Denize, докато ти четях постинга колко спомена нахлуха в главата ми за подобни случки. Нашето село е от по-големичките (нищо че пише на табелата град - те са 3 села обединени) и тук се познават всичките. Няма да забравя още с каката като тръгнех на разходка - не спираха да ме питат чия жена съм, после коментари как одрала кожата на баща си и тн. Тя сега по на мен мяза, ама като бебе беше наистина бащичко.
Така завързах и аз много контакти нищо, че и на мен немския ми беше dürftig , както се казва.
Сега вече и с двете деца е още по-лесно.
Пепе, при нас казват, че след 6 месец бебетата губят гмуркателния инстинкт и става по-трудно с бебешкото плуване. Аз не съм ги водила на такова, но си ходим редовно на басейн, особено на такива, където има бебешки оазиз с различни дълбочини. После пада едно хъркане в колата....

Звучи страхотно. Ще проверя как стои въпросът с местата, но аз доколкото разбрах при нас не се плащало. Може и да съм се объркала.

плуването за бебета е супер  ние също ходим на такъв курс- от как е на 6,5 месеца...  наистина пада голям купон, а и е полезно за бебенцата!
 Denize, непременно провери и се възползвай от Angebot -a на тази позната да ходите заедно с нейната кола 
 
gramii , много хубави снимки! колко са големи бебенцата? И аз се пробвах да го снимам под вода ( с подводна камера), но нищо не станаха снимките... само едни ръце или крака се виждат  явно много е бърз моят 

И аз така знам, че до 6 месец имат гмуркателния инстикт и за това било още по-добре преди това да се заведе. Но все пак ще разпитам и ще се възползвам, стига да има свободни места, както казвете, че се чакало за място.
Всички ме запалихте страшно за този курс, направо нямам търпение да проверя.

Здравейте
Искам да попитам мамите раждали в Германия следното-какво е необходимо да се вземе при влизане в болница за раждане..6е съм ви много благодарна,ако разкажете вие какво си бяхте взели..4ух,4е били необходими 5 но6ници.. Така ли е наистина?
Благодаря ви предварително. 

Vessito, вземи да прегледаш старите теми на "Бременни чужбински мами" - там го имаше списъка.
Защо те учудва 5 нощници - ако останеш в болницата, се стои 5 дена, нима ще искаш да седиш всеки ден с една и съща нощница или ще седнеш да переш там?

 
Здравей Vessito,
В болницата където раждах аз не беше задължително да си с нощница. Направи ми впечатление, че всеки ходеше както му е удобно, дори със спортни дрехи или блуза с долнище например.
При нас осигуряваха превръзки и специални гащички, паперси и дрешки за бебетата.
Предполагам, че във всички болници е така. Не се притеснявай дори да вземеш нещо излишно по-добре е да си подготвена. И все пак ако ти липсва нещо винаги може да ти го донесат.

Vessito, и при нас не беше задължително да си с нощница... дори е много по-удобно с пижама, защото като кърмиш няма нужда да се събличаш цялата  аз си носих две пижами, 2 сутиена за кърмачки, влезнах и си излезнах с гащиризона за бременни (въпреки,че си носих още 2 панталона, но с него си ми беше много удобно), 3 широчки тениски, козметика .... Май това беше... превръзки, гаши за еднократна употреба, памперси, дрешки за бебо- там ти дават  Разбира се за изписването мъжът ми донесе наши дрешки за бебо и столчето за кола!  Всяка болница има Инфо-вечери за бременни, които са безплатни- там ти показват Kreissall-а, стаите, въобше всичко и може да се пита, ако имат някакви условия за багажа