Ако имаш ОСМОКЛАСНИК, добре дошъл си на форумски празник

Моето си беше забравило цялата мешка с физическото, около 5-6 клас. На едни избори, гласуваме в нейното училище, минах през пункта на загубените и й взех нещата. Нищо че девойката всеки ден е в училище. Няма да се излага, я.

По темата за Сънчо съм абсолютно съгласен с казаното от dimitrina73
Някой беше писал назад в темата, че не вярва в психолози, което си е малко нашенска черта, с което пък не съм съгласен.
Изключително е полезно да се потърси професионална помощ, която е възможно да е в различни форми.
Индивидуална работа с детето, участие  в групи, има и по-кратки форми, семинари, уъркшопи или обучение на самия родител, или най-малкото книги писани от психолози ще посочат път и инструментариум. Защо като се разкашля тичаме при Джипито за рецепта, а като му е болна душичката да го караме на интуиция и самолечение в една изключително сложна материя. Има симптоматика, която не можем да разчетем сами, най-малко поради житейската ни роля като родители, както и решения и техники, за които не знаем.

В предишни теми бе препоръчана една книга, която веднага си поръчах и ми е много полезна в конкретната ситуация.
Когато реагирах, че трябва да местим децата веднага при насилие, на лични ми писа една дама с конкретни аргументи защо не трябва, препоръки за специалисти, лекции, четива...пак много полезна информация (част от причините да съм във форума).
Та не трябва да се страхуваме/срамуваме да търсим външна помощ.

И не мога да не се съглася и със Слънчевата за едната половина на човечеството.

По темата за деца, които не се чувстват добре-мисля си, че една от причините е, че някак училищата след 7 клас се превръщат в свръхценност. Аз бях писала някъде из темите май, че се наблюдава феноменът "оградата на Том Сойер" - да направиш нещо силно желоно, трябва да го поставиш в светлина на трудна постижимост". И така, особено отдадените и амбициозни деца се борят цяла година, не знаят събота, неделя, после еуфорията покрай успеха и сравняване и накрая се очаква нещо, което всъщност е било вероятно в представите. А , колкото и старателни и успешни деца да са събрани на едно място, няма как да са събрани по вкус, мироглед, интереси, житейска ценност.Няма как един език да е по-стойностен от друг, няма как една наука да е по-напредничава от друга.
Затова, моето мнение е да дадете малко по-дълъг срок за адаптация на децата.И да се помогне да приемат избора си. Предстоят 5 години, ще има израстване, напасване на характери, ще има и вражди и приятелства.
"Стерпится-слюбится", казва един руски фразеологизъм. Успех!

Необятна тема сте подхванали - за загубените от синовете вещи. Мен ме познаваха в старото училище - седем години съм се ровила в купчината. Някои неща излизаха след година. Даже наскоро имах път натам и минах да проверя дали все пак не се е появил последно загубеният шушляк, за който се изръсих бая пари с идеята, че сестра му също ще го носи след него (беше в подходящ син металик цвят). Е няма...

мартеа, вчера обяснявах видовете ъгли на малката - питам "и като не е прав, какъв е"? Отговорът беше - "крив"

Няма да дълбая аз повече по темата с адаптацията... Поне изчетох много полезни съвети, защото номер 2 ми е момиче и е по-чувствтелна. На много майки ни предстоят следващи НВО-та - помнете, дами, да сме по-внимателни накъде насочваме избора на детето, как пресираме при подготовката за НВО, как редим желанията и как действаме по време на класиранията!!! Аз лично мисля, че много поуки извадих....

Честит празник !
Като чета за нежеланието да се ходи на училище се връщам във времето 1-4 клас.
Детето ми така и не намери приятели, виждах го да се лута, но нали е дете и не може да прецени...
Мъжът ми още в 1 клас искаше да го преместим, имаше и други причини, аз не - с част от децата беше от ДГ да има познати деца.
По това време на годината в 5 клас, когато вместо да учи прекарваше на компютъра деня до обяд, само му съобщих, че го местя.Преместих го не в друг клас, направо в училище на другия край на града, в клас в който не познава никой. Не знаех как ще го приемат , дори не повярвах че на края на първата седмица имаше деца с които след часовете се чуваха. Дори сега, когато поеха по различни пътища поддържат връзка.
 В края на 5 клас ми каза, че не съжалява че съм го преместила, напротив радва се че съм го направила.
Сега в новото училище( което сам си избра, дори и за паралелката сам реши коя да е ) има само едно момче от другата паралелка, което познава, има от старите му съученици в другите класове .Но и тук бързо си намери своето място, групичка от децата пътуват заедно към квартала , с някои от тях участат в различни училищни мероприятия.Заниманията по интереси, които им предложиха се оказа, че не са се харесали на никой, но преди две седмици участваха в "Поход за свобода“ .Тази седмица с още няколко ученика от различни класове  са участвали в отразяването на ден на отворени врати.Виждам, че всичко това го кара да се чувства добре.
Пожелавам на децата на Сънчо, Benast, svetlla  наистина да намерят своето място, без значение дали ще бъде в настоящото училище или ново.

Честит празник, приятелчета виртуални!

МД много се впечатли като и писах, че имам писания от поне 40 човека, даже прояви интерес да ги разпечатам да си ги прочете.
Много истина, момичета и момче, много хубави и истински неща сте написали, да ви кажа честно поуспокоих се и аз след всичко написано, а и защото ходих и до РУО и поне за себе си си изясних ситуацията.

Така е, Светкавице, харесва ми този израз.
ММ така и каза - ако сега се запознаваше с децата, с които бяхте заедно от първи клас, щяхте ли да се харесате??

В училище нещо са я отсвирили за местенето (психоложката това), но може би все пак ще ходя аз да питам зам директорката (изглеждаше свястна жена).

Ани добре го е казала - за следващите набори да си направим изводите

За губенето на вещи - понеже танците са ни в салона на училището - не може да си представите какво е - месец и половина след началото на учебната година има цяла кофа (огромна пластмасова) пълна със забравени вещи. Но и "желязна" логика имат - как се търси в кофа? Преди редяха по едни шкафове, сега всичко в кофата.

Честит празник!

Честит празник!

Моето второ НВО се очертава след доста години, та тамън всичко да съм забравила.

Добро утро и честит Ден на будителите!

Пожелавам децата на Сънчо, Benast, svetlla да намерят своето място и "хора" в настоящото или бъдещо училище.
Прочетох много полезни мнения и съвети.
 Аз също мисля, че може би на някои деца им е необходимо повече време за адаптация и че не бива да се подценява възможността за разговор със страничен човек, но вие си познавате по-добре дечицата.

А за загубени вещи не ми се говори направо...
Имахме РС. Като цяло добре се справя класът. Моят се е отпуснал. И аз го виждам, ядосвам се, карам се, надявам се да се стегне. Има 2ка по БЕЛ на съчинение от чиста проба мързел

Току-виж го отменили дотогава

Честит празник и от мен!!!

Bis, споко, не си сама и аз вдигнах децибелите оная вечер по повод есето по БЕЛ. Писа нещо, после ми го даде да го чета, аз коригирах малко, и му остана просто да го сглоби и препише в тетрадката. И ..до там. 2 вечери листата, барабар с учебника по литература, висяха безпризорни върху дивана в дневната. Аз мълча, трудно. На третата всичко изчезна и аз реших, че е свършил работата. Решавам все пак да попитам готов ли е с есето. Нямало да го преписва, госпожата нямало да го проверява, нито да им ги иска, защото било за домашно ?! (логиката дислоцира (кърти) мивки направо). И на мен толкова ми трябваше. От мила до викащо-кашлящ змей станах точно за 3 секунди.

Направо не знам дали да кажа "А дано!"...или "Пу-пу, дано не!", че не е ясно ако не е НВО-то, каква друга по-абсурда щуротия биха измилсили,.

Честит празник!
Благодаря за подкрепата и съветите
Сънчо ако е удобно би ли споделила какво ти казаха в РУО.
За да се премести в друга паралелка трябва да има свободно място и да се говори с директорката или?

Аз децибелите ги вдигам като я видя да виси пред телефона. Ей направо ми причернява.  Даже миналата вечер й го взех, а тя ме обвини, че й преча на социализацията.
За следващото НВО след 5г също си взех моите поуки, още повече, че вторият тур още отсега се очертава  да е доста по-тегав.

Честит празник на всички в този прекрасен дъждовен есенен ден!

Добро утро!

Честит празник!
Четейки последните страници на темата не зная какво да мисля...
Стискам палци да се поуталожат емоциите и децата да почувстват новите си училища като техните места!

Или е станало още по-зле.
Аз не храня големи надежди като гледам НВО-тата преди години и сега.
Това ми/ни беше последното 7-класно НВО,за сметка на това ми/ни предстои поредната иновация-10-класно НВО.

Честит празник на народните будители! Моето най-съкровено желание е да се множат! Ако има повече истински будители-учители, няма да има и истерията по училища и матури.

Гледам, подхванахте пак темата за НВО, явно още държи влага 😂
Аз само тази година пропускам емоцията, догодина пак съм на пангара, но с мъжко, та да видим така ли спокойна ще бъда като тази година, или ще откача без време 😂 Уж с второто било по-покойно, но при мен с момчето не зная как ще ми се получи 😬 А на следващата поред година се задават 10класните матури, абе хората от Мон ако не за училищата поне се грижат за процъфтяване на винопроизводството у нас 😂