Изгледах докрай снощния финал - научих толкова неща и от него, и от целия сериал.
На първо място - че може да има турски сериал без много драми,
сълзи, насилие, убийства, безкрайни сцени с болници и т.н.
С повече смях, романтика, емоции, цветя и много обич!
На второ - някои турски ритуали, но в градска среда - толкова пъстри, с толкова смях,
загатнати национални танци, артистично изпълнени от всички, без изключение,
с малко сълзи и с много смешни ситуации!
На трето място - с отношението към възрастните хора - двете лели бяха
истинска находка, а изпълнителките - пефектни!
На четвърто - с обичта към животните...
За подобен сериал - актьорите, с много малки изключения, се справиха
изключително добре.
А цялостното впечатление беше леко, ефирно, разообразно, много светло!
Имаше възможност за малко повече от биографията на главния герой,
но явно за публиката това не е било интересно...
И накрая, същинският финал - за приказните Питър Пан и Уенди - беше много последователно
улучен! Заслуга на сценаристите и режисьора.