Възстановяване след секцио

Aз родих преди 12 дни със секцио. Още щом ме изкараха от реанимация около 24 часа след операцията станах да се разхождам из коридорите. Нямах абсолютно никакво главоболие. Имах само  контракции от време на време. Бебето ми го дадоха около 48часа след операцията, защото по-рано не можело. От тогава до сега си се грижим с таткото двамата за нея. Аз си я вдигам без проблеми.
Правя си гимнастика от 3-тия ден, от два дни ходим на разходки по 3-4часа  и нямам болки и проблеми.

Така че при мен беше супер леко, безпроблемно и безболезнено,  дано и при теб да е така!! Успех!

Оперираха ме сутринта,вечерта станах,а на следващия ден пих кафе с таткото  в кафенето и се постарах много-много да не се залежавам-наистина боли много,но се преживява.

Операцията беше по обяд на единия ден. На другата сутрин (около 8 ч.) ме раздвижиха и сама си отидох до стаята, дори торбичката с багажа сама си пренесох. Веднага след визитацията (към 10 ч.) отидох да си видя децата, че бяха в кувьози и после отидох с мъжа ми на кафе и на разходка в парка на болницата.
Не съм спряла да се движа, болки почти нямах, "придърпването" се търпи. Всеки ден се качвах и слизах по няколко пъти по стълбите, за да си видя децата, да се разходя из двора или до кафето за вестници и списания.
Беше ми много мъчно, че не ми даваха да гушкам шушулките, но веднага след изваждането им от кувьозите (едната на 6-тия, а другата на 7-мия ден) си ги взех 24 при мен. Нямах проблем - гушках ги дори едновременно, бях сама в стая и се оправях самичка с тях, а и редовно влачех тежките колички едновременно по коридора, понеже ги слагаха на лампата, а аз междувременно се опитвах да поспя (нямах търпение да ги заведа, а после и да си ги взема, та не чаках акушерките).
Когато след около месец се прибрахме вкъщи, бях забравила изобщо за операцията - дори свалях сама количката (тежи 18 кг. празна) и децата за разходка и си вършех всичко сама. Мама ме отменяше единствено, за да поспя.
Въпросът е да се стегнеш и мобилизираш. С мен имаше една мама, която я беше страх да помръдне първите дни и не ставаше от леглото - извика майка си да гледа и нея, и бебето. Твърдеше, че я боли и е схваната и не ставаше дори да се измие - докторите се опитваха да я убедят, че с движение ще се оправи, но тя отказваше под предтекст, че ще я заболи ако се раздвижи (по-скоро я беше страх от болката, отколкото да я болеше - така си мисля аз).

12 часа след операцията ме раздвижи рехабилитатор, почти се строполих на пода - причерня ми. След това с много усилия, постоянно виждах  "черни петна" и ми се премрежваше погледа, излезнах сама от реанимация. Бебо ми го дадоха след 24h и веднага си го вдигах за кърмене. На 10-тия ден ми свалиха конците, на 20-тия ме отвориха отново - бяха ме инфектирали. Поставиха ми дренаж и след 2 дена пак ме затвориха. Раздвижих се за 1 ден. Пожелавам ти късмет и се движи колкото можеш повече.

Родих в 9:00 часа и вечерта в 21:00 часа станах. Очаквах да е много болезнено и трудно, но не беше така. На следващия ден обикалях коридорите и си гледах детенцето без проблем. Възстанових се много бързо(много е важно да се движиш след това, колкото се може повече) и досега нямам никакви проблеми  Вече дори не си личи къде ми е операцията 

При мен всичко мина много леко. Още на следващия ден си гушках и си носих бебчето, а от момента на изписването съм се грижила сама за принцесата

аз раждах преди 3 месеца в мд софия. 4 часа слд операцията с помощта на акушерката станах и направих 2,3 крачки, после към 8 пак и на сутринта първото изправяне беше неприятно и ми се виеше свят но събираш сили и отиваш за бебето. 24 часа след секциото секциото вече се разхождах из етажите, познатите и вземах детето през 3 часа за кърмене.от 3 ден вече бях съвсем добре,главоболие нямах на 6 ти ден ни изписаха.няма нищо страшно.

 На 3-тия ден станах, а след седмица се чувствах така, все едно не съм раждала
      УСПЕХ И БЕЗПРОБЛЕМНО РАЖДАНЕ

    Точно така бях и аз с моето синче.

и аз бях точно така

Станах на следващият ден и не седнах доста време.

лично аз станах 8 часа след операцията и отидох до тоалетната с помощта на една акушерка, на петия ден бях пушка 

На следващия ден станах и оттам вече дръпнах много бързо. На изписването бях пушка.
Ранното раздвижване е от голямо значение.