защо хомеопатката е против кърменето?

Добре де, всяко дете е различно, тя може да вижда връзка между болестта му (т.е. дерматита) и кърменето като привързаност... А ти казваш, че му помага с дерматита - от любопитство, не че ще приложа терапията, какви "лекарства" ви е давала?
Въпрос към дълго кърмещите майки: от психологическа гледна точка колко време е добре да се кърми? Аз не изказвам мнение, но питам, имам въпроси... Аз лично се чувствам в много добри отношения с дъщеря си откакто я отбих. А позната, занимаваща се с детска психология, каза, че например дългото спане заедно не е добро - и ми обясни за стадиите, през които детето минава - от гледна точка на детската психика (в отговор на книгата на Лидлоф, която й дадох да прочете - тогава тя каза, че Лидлоф има хубави идеи, но явно не е достатъчно добре запозната с психологията...) Нали ви казвам, че Дебелянов е сукал до 10 години - според вас това нормално ли е? (Всичко това са мнения, разбира се.)

Според мен хомеотерапевтката ти е дала отговор на въпроса. Създава се прекалена обвързаност на детето към майката. Това може би по-късно ще го направи нерешително и ще чака закрила по всяко време. Вероятно отбиването е начин за приучаване на детето към самостоятелност и независимост. Поне аз виждам логиката така. Всеки обаче може да прецени за себе си дали да кърми до 3 години или по-кратко време.

уви, не мога да ти кажа. тя сама ги приготвя и просто ми дава шишенцето, от което аз да давам. има някакви етикетчета с едни съкращения, но единствено разбирам потенцията, но не и какво точно е лекарството.

Ай стига бе Дай линк, моля те, къде го прочете това?Не, не мога да повярвам, че е възможно.Но ако е - значи има известни шансове синът ми да стане велик поет

Какво е това ПРЕКАЛЕНА ОБВЪРЗАНОСТ и има ли то почва у нас...? Кое е логично и кое нелогично...? Каква САМОСТОЯТЕЛНОСТ у дете на 6 месеца или годинка...? Може би трябва да яде с нож и вилица, да си сменя гащите всеки ден, да ходи в голямата тоалетна и да си пере чорапите вечер...? Това ли е...? Означава ли, че за да го научиш на самостоятелност... Трябва след като навърши 6 месеца да го "тръснеш" на родата, или на детегледачка или на ясла...? За да не се привърже прекалено към теб...? Антилогика е това, антилогика... Нищо логично няма...

Апропо, кое предпочиташ...? Детето ти да е съвсем здраво или да си е съвсем самостоятелно...?

Не съм го чела, казвала ми го е приятелка от Копривщица (сиреч негова будна съгражданка), и аз го приех с пълно доверие! Но ти имаш още време! ... (Познавам пък лично човек, който е сукал до 6 години. И понеже все не му идвало естествено времето да се отбие - не искал човекът, един път, като се върнал от училище и поискал да суче, баща му вече така се ядосал, че го набил - и така го отбил! Човекът сега е голям брадат мъж!...)
...
Към Експрес - има самостоятелност и самостоятелност. Не е нужно само да си сменя гащите, и не е нужно да се изпада в крайности.  Не е казано че самостоятелно е антипод на здраво дете. Виждам логиката в изказването ти, но е много крайно. Хедра (тя все още си кърми, де) описва дъщеря си като самостоятелна например, чела съм за бебе, което е гледано "без памперси" (от статиите на Людмил беше), което е самостоятелно (не знам как седят там нещата с кърмата); "бебетата на Лидлоф" също са самостоятелни в сравнение с нашите (вероятно не си сменят гащите - не знам какви правила за отбиване имат там).
Не можем ей така, с лека ръка, понеже сме привърженици на теорията за дългото кърмене (а то до колко години значи?), да отречем с лека ръка и силни думи нещо, което една хомеопатка е казала - защо да не се замислим или осведомим повече по въпроса? А и всяко дете е различно! Освен това това бебе не е на 6 месеца, а на година и 2 месеца - има разлика.
Според мен майката трябва да разпита хомеопатката си много подробно за причините, които тя изтъква (защото знаем, че в хомеопатията не се лекуват симптомите и винаги се гледа психологичната картина и всичко) и тогава да си реши - дали има резон, или е от закостенялост, и да не й обръща внимание. Освен това една майка сама усеща дали има прекалена обвързаност или не (да, има такова нещо - защо да няма такова нещо?).

Нашата подкрепя напълно кърменето, независимо до каква възраст.
Относно Димчо - ми що да не суче човека до тогава, ако е имал 2-3-5 сучещи братя и сестри докато е расъл. всъщност не знам нищо за фамилията му. Моето дете ако има брат или сестра, докато е на 10г и поиска, ще му давам и на него редовно, какво толкова. Аз имам 11г разлика с малката си сестра и съм помагала на майка ми, която страдаше много от хиперлактация - ето ви сега едно 11 годишно "кърмаче", още помня.

Това е защото психологията е западна наука и рожба на модерността - тя има твърде малко поглед върху разни предмодерни общества, върху каквито Лидлоф си базира идеите. За психологията предполагам всяко дете расте в ядрено семейство и в патриархално общество и стадиите, през които минава, се определят от това. За мен освобождаващото в книгата на Лидлоф (а и в продължителното кърмене и ненасилствено отбиване) е именно хипотезата, че детето ми не е задължително да минава точно през тези стадии и точно по познатия на нашите психолози начин.
Друг е въпросът, че нашите деца не са индианчета, а наистина са европейчета от ядрени семейства и патриархални общества. Именно това може би прави идеите на Лидлоф малко утопични. Но аз лично смятам да се осланям на майчините си инстинкти и поне да опитам да променя някои от нещата, които некои учени, лекари и баби вече са предначертали за моето дете. Гледам и други ентусиасти като мен не липсват, така че просто трябва да изчакаме да видим до какво ще доведе експериментът.

Връзката между отбиването и зависимостта е много проста и ясна и мисля всички я виждате - ЛЕСНО се отбива бебе под 12 месеца, след това вече става трудно и детето се травмира ако това стане против желанието му.
Затова и според мен хомеопатката е подходила по този начин - ако майката е отговорила, че мисли да кърми докато детето иска, според мен би се съгласила, че това е най-доброто за детето.
Казвам го защото когато аз отбивах сина си който е с астма, докторите ми казаха да реша да го направя преди 10-12 месеца или да изчакам той да се отбие сам /а той пи в последствие от шише до 3 години и половина, и ако не бяхме си загубили шишето сигурно още щеше да е с шише/. Това с отбиването го препоръчаха като време /рано или никога/, защото гневните изблици при нас водеха до пристъпи. И пак бяхме предупредени, че отбиването може ида влоши нещата.
Ама връзката с дерматита не виждам - не  го познавам това състояние.
И все пак - при подобни дилеми е хубаво да се дискутира с лекарката защо, какво и как на дълго и на широко. Ние не познаваме детенцето и няма как да даваме преценка. Като и се даде и нужната информация - дали мама иска да кърми до отбиване или не.

иска, иска  и затова не разбирам позицията на хомеопатичката (което ми звучи като невротичка, ама айде  ) и следващият път, когато ме запита нещо по темата, ще я разпитам и аз защо така....

Това, че психологията е западна наука, е възможно обяснение, но както казваш, наистина е вярно, че и ние живеем в западното общество, а не в индианското, и това е важно! И е много възможно нашите деца да минават и през тези етапи, които западните психолози описват (не зная доколко психолозите изследват само западното общество, Фройд самият се е занимавал и с гръцка митология и с не знам какво още, но хайде, не съм достатъчно компетентна...
Мисълта ми е, че не е нужно да подлагаме децата си на експеримент - добре е да се осланяме на собствения си инстинкт, доколкото можем да му чуем гласа, както и да се замисляме над нещата. За мен нито ранното отбиване без причина, нито дългото кърмене само защото така казват сега, че е добре, са решение! Аз също си мислех да кърмя дълго, но така се получи, че отбих - и това беше естественото развитие при нас.
Съгласна съм с Деси като цяло - дете под годинка се отбива по-лесно, както и това, че не познаваме детето на Малейна...
Връзката с дерматита - дъщеря ми е с дерматит, причина да я заведем на хомеопат. А тя (хомеопатката) също се занимаваше главно и именно с това - привързаността (или по-точно зависимостта) на дъщеря ми към мен!... ?!?
Колкото до Дебелянов... Не знам. Не знам за сукането, ама пожелавам на Белинда синът й да стане по-щастлив от него (Дебелянов)! Имам чувството, че е бил много нещастен и тъжен човек, добре, че е можел да пише - поне е можел да изразява ... (аз бих казала "комплексите си", но айде, няма да навлизам в спорове, сфера на психоанализата, тук, във форума).
Стана ми любопитно!

Ами преди 16г нямаше помпи, не и свестни, нямаше и кой да обясни на майка ми, че ако не доизцежда гърдите си до край след всяко кърмене, няма да получи мастит. Та се цедеше на ръка, даваше на банката кърма, отделно имаше по 1 буркан винаги в хладилника, от който подпийваха баба ми и баща ми, а като съвсем я заболеше гърба и ръцете да стои приведена да се цеди ръчно (6-7 пъти дневно), аз я доизсуквах. Ми то може ли 9 месеца да издържиш на този режим?  Отделно, че нямаше памперси и помня как съм гладила по 5 парчета пелени на преобуване, за да и помагам... 

Не мисля че нерешителността и чакането на закрила има връзка с кърменето до късно. Едно разглезено дете, което не е било кърмено също може да има подобни проблеми като порасне. Братовчед ми беше кърмен до 3,5 години- много си е самостоятелен даже и се разбира чудесно с майка си за разлика от сестра му, която е 7 години по- голяма от него и без родителите си  е за никъде в тоя живот.

Сори за офф-а, който не иска да отдели две минути за поезия, моля да го прескочи.
И така:

Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.

Къщата може да се води бащина, но завръщането в нея е вечно свързано с приласкаването на разгръщащите се пазви.  Заслужава да се спомене, че в конкретния случай лирическият аз все пак е успял да напусне къщата и пазвите, и даже да се скита на непреодолимо разстояние от тях, както се разбира от цялото стихотворение. 
Майката на Димчо Дебелянов има паметник.
Поздравявам всички дълго кърмещи мами! 

Аз много офф, ама като (не)виден филолог да не ви разправям баш на това стихотворение какви литературни анализи по фройдовски има и ни бяха правени показно И в тях грам не ставаше въпрос за пазвите като сукателни помисли, вЕрвайте ми СъФсем, ама съФсем фройдистки ги бяха подхванали... аз се съсипах от смях къде успяха секс да изнамерят вътре - ама на, който търси, намира Та всеки от нас може да си сложи каквото си поиска - и ще си намери с какво да го потвърди