10 години бяхме заедно и накрая ме зарязя,защото иска свобода

На мен ми хареса описанието: "Бяхме заедно четири години, не е имало проблеми - изневери, насилие, пиене." Значи човекът женен с дете, има си гадже, върти колежка, но изневери - няма

Все пак хващайки се с ангажиран мъж, и то с дете, няма как да очакваш всичко да е перфектно, така че - само напред и това е.

Кеч, има хора просто така им се стича животът, оставяйки настрана тези, които са си казали :" Край, неща, няма да се женя/омъжвам, добре ми е така".
Има хора не срещат подходящ човек, който да ги допълва, изпълва, да ги вдъхновява, мотивира да съградят връзка/семейство дългосрочно и в хармонични отношения. Знаем, че масово връзките не са такива.
Това да седиш 10 г. и нищо да не си предприел е абсурд, с това съм съгласен. Психологическата граница за развитие на една връзка е около 3-4 г., където се предполага, че вече са се опознали, решили са да са заедно, минали са през перипети, достатъчно време е минало, за да се видят устоите на отношенията им, решили са ще имат ли и/или не деца, и как да се продължи напред.
Аз лично от това, че съм "free" в момента се възползвам на макс и се чувствам супер. Както няколко от последните познанства ми казваха: "Ама ти постоянно се обогатяваш". Но и няма да се хвана с някоя само и само, за да не остана сам. Как беше - сам, но не самотен.

Аз бях в подобна ситуация.
Първо много съжалявам, че се чувстваш така - до вчера си имала сигурност, човек, мечти, абе приказка ! Много е труден прехода да осъзнаеш самата промяна, а после и да живееш с нея.
11 години връзка, изнесох се от днес за утре. Тежко ми беше много, жилището беше негово. Имах мечти, приемах неговото семейство като свое.
Днес съвсем спокойно заявявам, че най-правилното нещо, което съм правила беше да си тръгна в онзи студен зимен ден. Съжалявам единствено, че закъснях, че не се усетих, че живота ми зависи от САМАТА МЕН, а не от него.
Искаше свобода, искаше самостоятелност. (Е, маман ходеше да пуска пералнята и да чисти). Вменяваше ми вина.
Много време ми отне да разбера, че аз вина нямам, просто така му е по-лесно.
Убеждаваше ме, че няма друга, е сега си живуркат заедно , а аз именно нея подозирах. Край.
Важно е да сложиш края, защото той всъщност е началото. Колкото по-бързо се съвземеш, толкова по-добре за теб.

Авторката е на 30. Ясно е, че мъжа от темата не иска семейство с нея. Това да се гушкат и той да я ползва за отдушник на ежедневието си, след като са скъсали, ми идва в повече. Много държи явно да излезе чист и бял след раздялата. Неадекватна работа. Като къса, да къса и да си поеме отговорността и последствията от решението, дори това да означава приятелката му да се ядоса. Ама и тя да го търпи заради празни надежди, е пълна глупост. Да се ориентира по-бързо в ситуацията, за да не съжалява още повече след някоя годинка.
 Аз смятам, че има по-добра кандидат снаха за пред мама, която ще се появи щом авторката се разкара от живота му окончателно.
Такива дето най-много говорят за свобода при раздяла, най-често просто прикриват паралелна връзка.

Извинете, но как един мъж е редно да напусне една връзка? Изглежда, че няма правилен ход.

В случая няма значение има ли друга, няма ли. Така, както ги описва нещата авторката, не виждам как би могъл да има паралелна връзка. Но дори и да е такава ситуацията, важното е, че не я мотае, а й казва открито. Няма нужда да се самонахъсва и озлобява, правейки предположения.
Това, че тя се надява някой ден той да се върне, си е неин проблем. Не виждам той да дава индикации, че има отворена вратичка за връщане.
И не знам как ги изчислявате тези 0,05% , в които не стои като причина друга жена. Аз като съм решавала, че не ми изнася някоя връзка, не ми е било необходимо да има някой нов на хоризонта, за да взема решение. Понякога човек има нужда малко да си постои сам и мисля, че и при много мъже е така. Минавала съм през нещо подобно на това, което описва авторката. При все, че всяко второ мнение от познати беше, че "сигурно има друга" - това с опулени от ужас очи, твърде добре си познавах човека, за да знам, че това е твърде далеч от неговия начин на мислене и действие. И разбира се, че нямаше друга. Просто преоценка и рестарт след претърпени общи разочарования.
И всички тези, които съветваме авторката да продължи напред без твърде много време да драматизира, го казваме, не защото на чужд гръб и 100 тояги са малко, а от личен опит. То е ясно, че тя няма как днес да е като шамаросана от неочакваната новина, а утре с бодра крачка да продължи живота си сякаш нищо не е било. Естествено, че ще страда от раздялата. Въпросът е да не се самообвинява и самоунищожава в опитите си да разбере причините, а просто наистина да го "освободи" човекът. Пък той ако ще да се връща и тя съответно ако ще да му прощава.

Благодаря на всички за изказаното мнение.Чета и мисля,че ако аз ако трябваше да давам съвет на някой до известна степен ще бъде като вашето.Може би и на мен ми трябва време.За друга-няма.По-скоро е объркан,нещо го притеснява,защото е импулсивен и ако е смятал да ме зареже,щеше да го направи след някакво сдърпване,а не когато всичко е спокойно.Да някой ще кажат,че се самонавивам,но не,мисля,мисля....Не ми го побира главата как мислиш за раздяла и не се отдръпваш от човека.Да не говорим,че сега търси едни мои приятели,с които той шреди не си е споделял,чак сега.Може би се самонавива и той.На друг не дава обяснение за взетото решение...

ааааа и другото казва,че не иска да ни разделят приятелите,т.е. да си излизаме двамата,а казва на двама мои приятели,че не иска да ме вижда и чува.Нелогично е... а като се видим се държи приятелски,мило

Лилката, като цяло добре се държи приятеля ти. Това, че не ходи да те разнася и да се оплаква от теб е направо похвално.
Дано да запазите уважение един към друг и ако можете да си останете приятели

Фрагранс, така е, но ти говориш за свободни и от връзка хора. Разбира се, че има хиляди, които не са намерили човека и това не е престъпление. Аз говоря за хора, влизащи във връзка, че и дълга и изтощаваща, ама иначе все свободата им е в устата. Да ви кажа, в мнлго малък процент отсреща има прилепчив и задушаващ човек. Просто на въпросния, който го казва.

П.П. Много ми хареса разграничаването между сам и самотен. Винаги съм го ползвала за аргумент.
В тоди контекст- дори са се върне, авторката ще е крайно самотна, макар и не сама. Това с гушкането е гадно, дава напразни надежди. И не му пука тя как се чувства.

Само че излиза, че приятелското отношение се тълкува като някаква все още любов. А то си е точно това - уважение и липса на лоши чувства. Един вид излиза, че е по-добре човек да вдига скандали и гледа лошо, за да накара другия да разбере и осъзнае раздялата. Ако си фин, мил, уважителен - оо, той всъщност не иска това, което ми казва и показва.

Според мен трябва да се опиташ да се откъснеш от него. Излизай си и ти с приятелите, но когато го няма. Заяви пред всички, че се разделяте.  Нищо чудно, че си объркана и се надяваш да се върне, щом те мотае така. Проблема е, че ти губи време, защото забавя възстановяването ти и ти причинява и още повече болка.

То не е нужно да прави скандали, но това да си останат приятели.. Мне, твърдо съм против подобни отношения, бих ги оправдала, само ако в случая има деца. Тук няма. Ще си тръгва след 10г. без причина, без наличен основателен проблем и с добър тон. Целта на такива е да се реабилитрат пред себе си, приятели, че са бели и добри, ама друг път. Аз след подобна връзка също започнах да дълбая и познайте, все в себе си намирах грешки, защото той нали не ме удрял на почивки и като цяло се държеше нормално. И не, нямаше друга, просто човекът реши, че не му се прави семейство, както твърдеше, а беше на 35.За мен си е и малко манипулатор.
Не склонявай, авторке, водена от чувства на подобни "приятелски" отношения, най-малкото, че е имал много верме да ти каже, че не иска да е с теб и сега да си под ръка, ако ги закъса..
На 32г се осъзнал, брех!
Тези и на 42 няма да са готови за нищо. Най-много да хванат първата, за да се отчетат пред мама, с внуче.
Знам, че сега ти е тежко, изживей си го, но не се занимавай с този повече.

Според мен, за него връзката ви е била просто навик. Да, може и да изпитва чувства към теб, но със сигурност са по-скоро приятелски и като човек, с когото е прекарал много години. В крайна сметка, не можеш ей така да забравиш жената, с която си бил 10 години, но може любовта да угасне и да се превърне в приятелство. Според мен той иска отново да е влюбен и да си преживее всички онези хубави тръпки. Всеки човек има право на щастие и ако с теб, той усеща по-скоро скука, то работата е ясна. Гушкането, даването на лекрства са признак на обич, да, но не задължително като от мъж към жена. 10 години са това и навиците са страшно нещо. Вероятно те обича като приятелка и като човек, с който е преживял много.
Всики човек, в живота ни е дар и ни учи на нещо. Дали този човек ще остане в живота ни или не, не винаги зависи от нас и не е наша работа да определяме съдбата на другия. Знам, че те боли. Представям си как не можеш да се побереш в кожата си, но реално няма какво да направиш освен да му благодариш за всичко преживяно заедно и да позволиш и на него и на себе си да намерите щастието, което заслужавате.

Тоест, за да не е манипулиращо, когато мъжът вземе решение за раздяла, трябва да започне да се държи грубо, да сумти, фучи и тръшка. Ще ми се прави той на добър и ще се държи добре, манипулатор с манипулатор!