10 години бяхме заедно и накрая ме зарязя,защото иска свобода

Мъж ти казва, че не те иска, а ти таиш надежда, че можел да се върне.И да, ще се върне.После пак ще тръгне.В паузите между новите бройки ще си почива при теб-това в случай, че ти го приемеш.
10 годишна връзка нищо не е, хората се разделят и след 30 години. Надявам се, че ти е преминал първоначалния шок вече... И хубаво е освен да можем да отказваме, да приемаме откази. Човека не те иска, няма значение има ли друга или не.Отказва да е с теб. Какво му мислиш, живей и ти🙂

Алтернативата е всеки да търси своята вещица ... Или вещер ....

Никой не казва, че не е в правото си. Коментираме глупостта на някои жени, склонни да влачат безкрайни безсмислени връзки в най-хубавите си години.

И аз, като абсурД, мисля, че мъжът е решил да се раздели, защото мисълта за бебе с ревове, смени на коли и недоспиване и хаос го е уплашила. Авторката писа, че мъжът се затваря и не излиза с приятели като има работа. Явно е човек, който си обича личното пространство и удобството. Авторката писа, че се е изнесла, което значи, че са живели в негово жилище или под наем. Ако страстта е понамаляла и връзката е увехнала може да се притеснява, че след бебето ще си загуби жилището ако тръгне да се развод + ще плаща издръжка.

Мъжът ми прилича на вечно отлагащ деца. На запад много мъже и жени уж нямат против, но все намират пречка докато природата не реши вместо тях

Аз не мисля, че в момента има друга жена в живота му, а че просто не иска да си прецаква спокойствието. На 32г малко мъже напират за дете с жена, с която вече са живяли 5-10 години.

Не е невъзможно един ден да се съберете пак, щом сте се разбирали и обичали, но няма да е тази година, нито след 4-5 години.

Много хора се разделят след 10 години заедно и общо дете и детето не скрепва лоша връзка, а даже може да скапе хубава.

Кафето с мед днес е мъдра. Подписвам се под постовете ѝ в темата.

Авторката ми изглежда крайно наивна и предполагам затова са я въртяли 10 годин' и накрая чао. Да, за 90% от хората развитието е дете. След като авторката е от тях, логично е да следи за неговата нагласа. И "още не съм готов" значи "не те искам". Просто е, ако имаш смелостта да погледнеш реално.

Поне е бил коректен, казал си е какво що, защото можеше да си ползва позитивите от семейството и да си хойка скрито.
Със сигурност има нова звезда на хоризонта, затова и си иска свободата.

Коректен чак не.  Мъж на 32, да си на практика женен за дадена жена 10 години и да не си се усетил по-рано, че не искаш да го играеш вече този филм...
Не, не е коректен. Изобщо. Седял си е на сигурното.

Много съжалявам  Представям си колко ти е трудно. До вчера си била в нормална и дългогодишна връзка, убедена че това е човека до теб с който ще градиш семейство. Един ден просто откача - без признаци, без разговори - идва и КРАЙ! И днес трябва с песен на уста да поемеш мислейки "кво пък толкова". Брех, че лесно им се вижда на някой как се продължава след такъв стрес! Но на чужд гръб и 100 тояги са малко.

Аз не бих поддържала връзка с него! Да, бих била наранена и излъгана и не виждам защо това да се крие.
Нямам намерение да му е гот, че съм в живота му като приятелка и видиш ли каква широка душа е, че даже да ми разказва дните си и свалките си. Айде сиктир! Приятели си имам!   

Стана ясно той как се чувства, а теб пита ли те как го преживяваш и как се справяш? Или няма значение- нали той е яхнал промяната, пък ти да се примириш!

Като чуя това, че си искал свободата и личното време... Как за 10г. е успявал да го има, а за два дни взел решението. На всичко отгоре й позволил да го гушка, като след това я използва и за слушател, да си разказва проблемите. Начи, иде ми да взема една мотика и...

И аз не мисля, че е бил особено коректен. Това са 10 години, поне 5 от тях е можел да ѝ спести. Сега щеше да е на 27, не на 32. Да, не е престаряла, ама не е и росна китка.

Изобщо, чуя ли мъж да ми говори за свобода, ясна е работата. Такива хора винаги се женят по задължение, като им писне да са ергенчета, но в душата си винаги остават ергени.

Изобщо не е лесно да преживееш раздяла като гръм от ясно небе (поне такава е в главата на авторката) след толкова дълга връзка. Според мен момичето е във фазата на отрицанието и понеже поради и аз не знам каква причина поддържат контакт, тя таи надежди да се съберат. Колкото по-бързо го загърби, толкова по-добре за нея самата, но тя на този етап няма как да го разбере това, защото още всичко ѝ е много прясно, за капак и изненадващо.

Авторке, ще ти разкажа моята история, пък ти сама си прави изводите.

Срещнах го като бях на 23. Бяхме заедно четири години, не е имало проблеми - изневери, насилие, пиене. Научи ме на много неща в човешките отношения. Бях млада и наивна, той 4 години по - голям, но врял и кипял. Беше женен. На третата година започна развод. Вярвах му но все пак проверих в интернет - водеше се дело по взаимно съгласие. Жена му намираше начин да протака. Имаха едно дете.
На четвъртата година от връзката ни, когато се очакваше скоро да приключи развода, на една Коледа, директно му заявих, че искам дете от него. Бях на 27.
Замълча както всеки път. Беше ме научил, че да се реагира първосигнално е глупаво. След седмица, бяхме на квартира, която той плащаше, изчезна с мотива да помогне на приятел да си пренесе багажа от София някъде из БГ. Остави ме сама две седмици. В началото вдигаше телефона понякога и ми казваше да го чакам, ще се върне.. Дойде да ме види, било е за последно. После изчезна, а телефона беше сменен. Хазяйна ме изгони от квартирата.

След време разбрах, че след моето искане за дете е поддържал връзка с една. Казваше, че му е колежка.
И тя с едно дете, отиде в нейното жилище. Второ дете не си направи, отглежда нейното.

На два пъти го засякох случайно. Направи се, че не познава.


Сега ако имах дете от него щеше да е ученик. От тогава се превърнах в цинична кучка, която не се занимава с връзки. Опитах връзка след 5 години от раздялата. Не се получи защото попаднах на мамино синче. Издържах три месеца.
За еднократен секс си намирам макар че го правя рядко. Обичам секс с доверие.

Да ме извини авторката, че й ползвам темата за психотерапия.

Подобно отношение към живота и хората опустошава душата. И защо ТИ съсипваш Твоя живот заради някакъв боклук? Наистина ли вярваш, че той заслужава твоята доживотна жертва?

Не знам какви изводи трябва да си направи авторката от анонимната история, като двете истории нямат нищо общо.

Един ден ще си му благодарна за постъпката