10 години бяхме заедно и накрая ме зарязя,защото иска свобода

Със сигурност няма полза от мрънкане и оплакване и по принцип (почти) всеки човек в живота ни е дар, обаче прясно зарязана изневиделица жена трудно ще го прозре това в кратък срок. А тя вероятно няма и голям опит с мъжете, щом се е събрала с въпросния на 20. Преди това сигурно е имала само тийн връзки на ниво ученически гаджета, което си е доста различно.
Аз пак ще повторя своето мнение, а именно да се отдалечи от него и да започне да гледа себе си. Че на 30 не е много стара, но не е и много млада. Да не стане така, че да загуби ценни години в очакване онзи да се наиграе и да се завърне. Казвам го, понеже тя дава заявка, че иска деца.

Темата ми е интересна и смятам да се включа. С предполагаемото разрешение на уважаемите дами - участнички тук.
Не знам как да тълкувам постоянно срещания тук израз - Той ѝ загуби времето, тя си пропиля времето с него, и подобни. Мъж и жена живеят заедно известно време, и изведнъж се оказва, че жената си била загубила времето???
Освен че е смешно, на мен ми наглее като заявление. Също обобщението - мъже има много, но свестните са малко. Кои са свестните, може ли пояснение? Тези, които се женят за първата жена, която срещнат (или им пусне) и стоят вързани за нея  "докато смъртта ги раздели"?
Не мислите ли, че има нещо обидно опростенческо в такова виждане - жената, нищо неподозираща невинна жертва, мъжът - измамник и насилник, виновен за всичко, включително лошото време и международното положение?
Представете си, че е истина това твърдение! Не е ли тъжно за толкова много жени по света, да знаят, че шанса да попаднат на такъв, какъвто го искат, мъж, е минимален?
След като познавате ограниченията на физиологията си, защо седите в безперспективни, от ваша гледна точка, съжителства по 10 години?
Не мислите ли, че е възможно някой да има различно разбиране за думата перспектива от вашето?
Или ви е лъгал, че е като вашето, лъжец мръсен
Някъде прочетох една будистка сентенция - който има очаквания, да очаква разочарования. Не бива разочарован само този, който не очаква нищо от другите.
За женските очаквания и начините за сбъдването им мисля да пиша отделно, ако красивата компания тук не ме напъди

Аа, никакво пъдене, щом прозря красотата ни.

На всички ни е ясно, че тя има основната заслуга за положението си. Не разбирам какво искаш да кажеш?

Ruppert, махаме я темата, говорим общо.
Всичко, каквото си описал важи и за мъжа - и той може да си "изгуби" времето. Въпреки че, какво означава това? Имали са емоции, преживявания. В един момент се разминават в очаквания, желания, пориви, и се разделят. Няма драми. Затова от самото начало се казва ясно кой какво иска, още в периода на "пеперудите" и първончалните "безгрижни" месеци, даже да не кажа година, две поне.

Ха-ха, не е нужно да искаш "разрешение" за "включване" и излишни обяснения, казваш, каквото имаш да казваш. Отворен форум е, няма "пропуски".

Така е - живееш без очаквания, но допускаш всичко, в същото време заявяваш какъв си, какво искаш, как, какво не би искал, и ако отсрещната страна кореспондира, чудесно, ако не  - губите си времето.

Останах с впечатлението, че са се разминали много отдавна и тези 10 години са били едно комфортно блато.
Много уважавам и ценя положението на комфортното блато, обаче в случая това е загуба на време. И да, има драма.

Хората влизат във връзка с очаквания и намерения. Когато нещата куцат, защото единият все отлага - да, чакащият си е виновен за себе си, но това не снема отговорността от отлагащия към тези отношения. Едното не балансира другото.

Доста съм склонна да се съглася с Руперт. Но авторката твърде малко споделя за съвместния им живот през тези 10 години, оттам и първосигналите мнения, че е била измамена.
Никой не е идеален, така че е напълно възможно и в нея да има причини, поради които мъжът не желае да стои повече във връзката.
Обикновено, ако човек е по-прозорлив, още в началото би се усетил, когато има някакви разминавания в очакванията и нещата не вървят. И в момента, в който единият си събере парцалките, се оказва, че сюрпризът не е баш сюрприз, а по-скоро дълго време сте живели със "широко затворени очи".
Просто понякога нежеланието да започнеш отначало, притеснението, че ти ще си лошия, егоистът, ако прекъснеш връзката в зародиш, а защо не и любовта към абсолютно несъвместим партньор, притъпява всякакво чувство за самосъхранение. И понеже е трудно да признаеш, че си направил грешен избор и си взел неправилни решения, а това да се самообвиняваш пост фактум е болезнено и мъчително, най-лесно е да затвориш страницата като кажеш: "Абе мани го тоз, той и без това не беше стока, само ми изгуби ценното време. "

Не съм много съгласна.
Не говорим за млада връзка, а за 10 години.
От друга страна мисля, че мъжът е решил да си поеме отговорността, че е лошият в случая. За мен поне е.
В крайна сметка пък не съм във връзка, за да дебна за леко променено поведение, час повече отсъствие седмично или други дреболии, благодарение на които след раздялата да се плесна по челото как имало знаци, ама аз умишшено съм ги била неглижирала. На авторката знаците, че иска развитие, също са били неглижирани. Еми хайде да не излиза тя по-виновна.

Думата "виновен" не знам дали е подходяща в случая.
Но ако все пак говорим за вина, нейната вина пред себе си е, че го е чакала да се накани за нещо, за което не готов толкова много години.

И аз съм по-скоро съгласна с Руперт, но съм свикнала, че в този форум мъжът е виновен за всичко, като понякога дори е комично и абсурдно. Не мога да разбера също защо е толкова важно да се търсят виновни в този конкретен случай. Нали ако някой не се чувства комфортно в една връзка би следвало да си тръгне от нея, още повече ако няма деца и други ангажименти? Този мъж се е почувствал некомфортно на десетата година и си е тръгнал. Може точно тогава да е осъзнал, че това не е неговият човек и не иска семейство с именно тази жена. Не е лъгал, не е изневерявал, не е прехвърлял отговорността върху авторката. От всички обвинителки не видях нито една да даде вариант за приемливо и достойно поведение на мъжа. Отговорите биха ми били изключително интересни - дадено: десетгодишна връзка без развитие, мъжът решава, че не иска повече да е в тази връзка. Как следва да постъпи?

За това говорим. Аз не прочетох никъде от авторката нещо, което да говори къв боклук е той. Прочетох за човек, който прекратява една дълга връзка - толкоз.

Ще дам пример, тъй зс дискусията.
Приятелка след 7 години връзка получи годежен пръстен на който каза "Да". Два месеца по-късно прекрати връзката и върна пръстена. Кой на кого е губил времето? Кофти човек ли е? При нея пръстенът беше катализатор да излезе от зоната на комфорта и да осъзнае, че не се вижда да остарее с този човек.
Ако беше мъж щеше да е най-злия, който зарязва пред олтара.

Ами просто можеше да допълни към добронамереното си скъсване: "Извини ме, че ти говорих за купуване на семейна кола и ти давах празни надежди, че имам същите намерения като теб - за общо семейство. Замислих се и осъзнах, че не искам такова с теб, и по-добре да се разделим сега, отколкото да продължаваме да живеем във заблуда."  Но това, е трудно, защото трябва да си признае, че и той някъде е сбъркал. Ужас.

Много ясно, че човекът е бил наясно много отдавна, че с авторката няма да ги бъде. Още дори след първата година, но забравям, че са били на 20. Нормално да си играят гаджета n брой години, но към края на 20те, вече трябва да си наясно какво искаш. Тя очевидно го чакала да се присети, а той си е нехаел в собственият комфорт. Не знам те изобщо дали са водили сериозни разговори на темата, ако да, много вероятно е, той да й замазвал очите. В конкретния случай вината е негова, а в общия, много хора предпочитат рутината, независимо жени, мъже.
Дам, според мен и в двата случая с виновени, тези които си играят с чужд живот, не си кривете клавиатурите да пишете, че поне били честни и откровени...

Просто на човекът му е писнало от еднообразието и иска нещо да промени. Нещо различно да му се случи, което да го развълнува и е разбрал най-вероятно, че в тази връзка няма да стане. Или пък си е мислил, че самата тя (връзката) ще го ограничи от неща, които може да изпита. Все пак 10 години са доста време и много хора в такава връзка забравят какво е да си необвързан и им се иска да изпитат пак тази "свобода". Това е моето лично мнение

Сериозно не разбирам защо трябва да лъжеш, пиеш, биеш и кръшкаш, че да си виновен. Да си мекотело, което не смее да пусне удобната фуста, също е грях.
Връзка е комфорт и за двамата, не само за единия. Той е нарушил нейния комфорт достатъчно внезапно и адски късно. Естествено, че е виновен.