Защо хората се озлобиха

Всъщност, не само това е достатъчно. Може и за някои и да е важно, но самоуважението не е абсолютна величина, която в независима от ред други външни фактори и обстоятелства.
Интелигентният човек търси винаги нови стимули и варианти: може и да е временно чистачка, но ще прави нещо междувременно, за да излезе от това, ще учи, ще се преквалифицира...
Понеже стана дума за чистачите в Италия, а аз имам някаква връзка с тази държава и понеже, като чуя думата "нормална" държава първата ми асоциация е дискусия между не особено добре подготвени политически опоненти, мога да ви "успокоя" и че там един редови изследовател няма някакви баснословни доходи. Изобщо, митовете и легендите ги оставям на онези от Олимп.
Тинти Минти, силно се надявам образованието ти да не е в сферата на хуманитарните науки, свързани с писмен изказ, защото, признавам, не разбрах нищо от болднатия текст.

Елота, тя все още е на 47 и във всеки момент може да  дойде на друг акъл. Ще се обърне и ще се усети, че не е пенсионерка и има накъде да се променя.

Аз пък не съм виждала чак много злоба в неуките. Злоба съм виждала и в хора с висше образование.
Злобата си е до самия човек. Или си злобен или не си. Не е до образование.


От над 15 години работи като чистачка. И няма как да се върне към нещо, което и е струвало здравето.

Ама защо решаваш, че трябва "да излезе от това"? Може да е учила, може да не иска да се преквалифицира. Познавам чистачка, която изкарва по 3 бона месечно примерно и има акъл и знания за престижна професия, предлагали са ѝ, но не я влече. Обича да чисти и дори няма 3 деца. За теб не е интелигентна, поради този факт ли?
За мен лично хората са злобни когато съдят другите за изборите им или това, което си мислят, че виждат с лекота и без да ги познават.

Anonymiss, разбира се, че не познавам, все пак, не аз коментирам мои познати пред непознати и съм напълно наясно, че не мога и да очаквам обективно мнение от странични за казуса лица само на основа на изнесена едностранно информация. Всъщност, не осъждам изборите й (моля, посочи, къде го правя), а споменах, че по принцип интелигентният човек има нужда от интелектуални предизвикателства. Няма как за такива да се приемат, че може би й харесва да си говори с интелигентни хора, т.к. и средата трябва да й е подобна, а не да е такава само сред тези, на които чисти.
Аргументът, че някой има ум и знания, за да бъде високоплатен заради тях, но не го "влече" да ги упражнява, не звучи особено сериозно. Знанията не са константна, а изискват  непрекъснато ангажимент и развитие.
Всеки, разбира се, може да работи, каквото му е на сърце, но да се казва, че някой може с ума и знанията си да изкарва високи доходи, но предпочита да не го прави, означава, най-малкото, че не само е безотговрен към тях, а и че няма никакъв интерес да ги развива. По своята същност интелектът държи ума неспокоен и вечно търсещ. И ако си умен, колкото твърдиш, ще търсиш професионалната реализация, която да те стимулира и да ти отваря съответните хоризонти.

Въпреки че е излишно, все пак, ще ти обърна внимание, че изказвам мнение, но не осъждам чужди житейски избори.

Иза, уважавам правото ти на различна гледна точка, но това не значи, че я приемам за логична. За някои хора явно приоритет е кариерата, за други семейството и това да разпределят сами времето си, за трети хобитата са най-голяма страст. Всеки има право да подреди както иска приоритетите си. И не бива да съдим по това как са ги избрали дали са интелигентни или не, дали са злобни или не. Така по-ясно ли се изразих? Няма нужда някой да се опитва да налага своите приоритети, като единствен правилен вариант за добър живот, нито пък да се определя интелигентността на хората, според това доколко отговарят на твоите лични изисквания за такава.

Право на избор. Има много хора, които са предпочели да не се развиват. Да е неамбициозен един човек не е престъпление, нито означава, че човека е прост. Той просто не иска да гради кариера.
 
Примерно аз имам необходимост да чета, дори често да уча нещо ново. За мен е много лесно примерно да отворя на компютъра нова програма с която не съм работила и да я разучавам. На последната работа почти напълно сама съм научила софтуера с който работех. Миналия месец намерих безплатни уроци в Аула. И си викам защо не. Намерих и още един курс на друго място, скоро ще го почвам. Но аз съм такава. Самоука съм и съм имала желанието и много неща съм научила сама.
Колежката ми от същата работа /на друга длъжност/ си има образование, но не чете никакви книги. Нито пък учи вече каквото и да е. Няма желание и да научава. Защото каквото е учила в университета и било достатъчно. И като започна при нас доста мрънкаше, че тепърва има да учи нови неща. Но не е глупава. Страхотен математик, затова и е взета. Ще не ще и се наложи да научи ексела. Но научи само това, което и е нужно. Аз бих научила много повече. Естествено пред шефа мълчи, слуша и се прави на любознателна. А като има проблем с някоя програма, не знае нещо или въобще с компютъра търчи при мен. И ме пита как знам това и онова. Ами искам и научавам, елементарно е.Имах чувството, че Гугъл не го познава, казах и го. Уж в кръга на шегата.
Смени си работата и дойде тук, защото и писнало от старата. Ниско заплащане и проблеми с шефове. А не че е имала желание за промяна и учене. Тя е човек, който може 30 години в една фирма да седи.
Само че допусна глупавата грешка да представя моята работа за нейна. Тоест свърша и нещо, помагам и, а се оказва, че тя се хвали пред шефа как самичка направила това и онова.
Е, излязох отпуска за седмица и шефа я накарал да направи неща, които и показах и за които е твърдяла, че тя сама е направила. Изложила се. Същата седмица и е поставил още няколко задачи, които е правила с моя помощ, но не  си е направила труда да запомни какво съм и обяснила.
Въобще голям скандал е било заради лъжите и.

В тази връзка, аnonymiss, от къде реши, че аз не само, че осъждам избор на напълно непознат за мен човек, а и искам да наложа моя за единствено прав?!  Трябва да сме много наивни или да сме се приели насериозно, за да си вярваме, че чесането на езици тук има някакво отражение изобщо и тежест за нечий чужд живот
Изборът на приоритети е деликатна материя, защото те не се изчерпват само със семейство, работа и хоби: хобито може да е нещо много крайно, историята помни и много случаи на умни, но хора с, меко казано, особено опасни приоритети и т.н, и т.  н.

Елора, ти сама си го написала: развитие не винаги е продиктувано от амбиции и аз не споменах никъде за такива. Човек може да смени поприще не само защото е амбициозен, а като естествен етап от желанието му да знае и други неща. Дори не стана дума за кариера.

Толкова много разсъждения, над толкова прост отговор:
Щастливите хора не завиждат, не злословят и не “нападат” другите. Просто е.
А кой как и дали се чувства щастлив - е въпрос на осъзнаване и личен избор.

Просто от поста ти излезе, че едва ли не хората на ниски длъжности са глупави и не могат да се развиват.
На тази работа бях на по-висока длъжност от хората в производството, които от 20 години си седяха там. Работеха тежък труд за малко пари. Без възможности за развитие естествено.
Станаха ми близки. Излизала съм с тях, почивала съм с тях, яла съм с тях, говорила съм с тях. И абсолютно не мога да кажа, че не са интелигентни, а са прости и злобни. Повечето си бях ок  с това. Донякъде. Някои просто не вярваха в собствените си възможности и живота ги е поставил не да правят това, което искат, а да вършат нископлатена и тежка работа.

Елора, аз съм много далеч от подобни предубеждения. Вероятно трябваше да уточня, че под озлобление имах предвид отношението на хора, които нвзависимо, как и къде са се изкачили, продължават да хранят комплексите си със злоба към тези, които дори да са по-ниско в йерархията, ги превъзхождат.

Доколкото съм чувала, няма хора, които да са перманентно щастливи


В едно старо интервю Изабел Аджани (от периода й на "Кралица Марго" и Даниел Дей Луис) казва, че щастието я прави нещастна заради страха, че може да й се изплъзне.

А тези, другите, те са намерили мир в себе си и в своето място, където и да е то.

И понеже ми звучи като извадено от евтина книга за самоусъвършенстване, че щастието е въпрос на личен избор, какъв е личният избор да е щастлива на майката, чието дете е неизлечимо болно?!

Иза, кажи след целия дебат, според теб, може ли чистачка, която си харесва работата, не желае да я сменя, изкарва достатъчно, чувства се доволна от живота си - да бъде интелигентна или не?

Разбрах те.
Но все пак

15 години не е нещо временно. Все пак 2 години познавах тази жена и всеки ден сме си говорили. Няма как ти да казваш, че тя ще го направи. Аз казвам, че няма да го направи  
Та интелигентна ли е тази жена или не?
Може и друг пример. Имам леля която 90-те замина с мъжа си и братовчедите ми в Сащ. Тук работеше  като детска учителка, не знаеше английски. Там дипломата и за учител не я признават. И работеше в началото като чистачка, но взимаше много повече отколкото тук като учител.
И сега след години не работи по специалността си там, а е на ниска длъжност във фабрика. Вече на 60.
И сега интелигентна ли е или не е интелигентна тая моя леля не мога да разбера? 

Елора, леля ти, предприемайки тази стъпка, очевидно е била наясно, какви ще бъдат последиците от нея. Вероятно на този въпрос ще трябва да си отговориш ти, защото:
- не познавам леля ти и моето мнение е абсолютно ирелеватно, дори не разбирам, защо трябва да имам мнение в случая;
- ти пишеш за пари, като стимул за решението й и като мерна единица за интелигентност, а аз посочих напълно нематериални категории, в които може да получи израз тя.
Надявам се леля ти да е жива и здрава !

Anonymiss, ако някъде бях разгледала интелигентността  като функция на професията "чистачка", сигурно щях да мога отговоря, но аз коментирах само, колко обича стимулите за развитие интелигентният човек. Ако имаш знания и умения, каквито те отделят над лишената от тях маса, не вярвам, че те ще си мълчат и ще ги оставиш да линеят А стимули има всякакви: за някои е китайското кино от 30те, за други - натурфилософията на Епикур, за трети - чайното изкуство от епохата Нара.... Не знам и не би следвало да знам, какви са те в конкретния случай, затова и не я коментирах, нито съдих изборите й, а говорих за принцип. А и ние сме достатъчно дискретни  да уважаваме личното пространство и време на тази жена

Човек става това, което е средата му. И всички тук много добре го знаем и като най-практическа илюстрация е това, че искаме децата ни да са сред умни, будни и добре възпитани деца, с родители, които са на сходно на нашето образователно, социално и т.н. ниво.
Интересно, но тук като спрягаме чистачките, все изскачат примери на образовани жени, които по една или друга причина (семейство или пари или защото в един момент са установили, че им харесва, бягали са от стресираща професия...) са хванали метлата. Но вижте ги по улицата - там с метлите пак ли са образованите? Пак пишещите тук много добре си знаем образователното и социално ниво, горе-долу сме сходни и пак си оставаме в нашата среда, също и децата си държим в нашата среда, а не сме се юрнали да ги записваме в училища, в които половината родители или едва са изкарали средно, или нямат кой знае колко положително отношение към ученето. На думи всички сме равни, независимо от професията, но на практика не е така и самата дискусия тук го показва - дори когато даваме примери, пак са от "нашата черга", пазим ниво и дори когато става въпрос за професия без висше образование, пак се спряга като уравновесяващ фактор високото заплащане, и то при вече образовани хора. И много държим  личните ни деца да са в много добро начално училище, много добро основно училище, в много добра гимназия и после в много добър университет. Не жичкаджия или хващащи метлата за безметежен и щастлив живот, а ги караме да учат и да станат от групата на отличниците и висшистите, с професии, които носят престиж, пари и т.н.