Завистлива злоба, според статистиката, започвала ако имаш дори 2Х на средния доход. Тоест не знам ако някой е добре платен, какво толкова ще завижда и злобее. Все още, дори през 2019, дифолтната позиция по форуми и социални мрежи е, че човек с високи доходи е минимум "връзкар".
- Публикувана: 5 ноем. 2019, 07:26 ч.
- Последно мнение: 4 дек. 2019, 19:16 ч.
Защо хората се озлобиха
Най-злобните хора с които съм се сблъсквала са все с престижни професии - адвокати, лекари, учители..Все са хора парадиращи със задоволство от живота си и постиженията си. Често и аз съм се чудела, кое точно ги озлобява. Версията, че са психопати не я изключвам, но не мисля, че всички са такива. 
Просто не са достатъчно умни и умели, но не го съзнават и имат големи претенции. На фона на далеч по-слабите си възможности. Това ги нервира и постепенно ги озлобява.
Най-злият човек, когото съм виждала, беше даскал по физика. Кух, като лодка еднодръвка, с демонстративно кухо самочувствие, зъл и груб човек.
Просто пример, лично аз съм далеч от изкушаващата, но пък за сметка на това безкрайно погрешна идея да обобщавам на базата на отделни примери и то по отношение на етично понятие.
Психопатите са рядкост. Макар че и тях ги има. Масата не дължи озлоблението си на такива отклонения.
Имам тънкото усещане, че това са хора, тикани до позицията си и се оказва, че и там не са им лесни парите, а дори и не стават, въпреки че са издрапали. По-кофти е да си посредствен адвокат, отколкото супер добра фризьорка. По отношение на децата си - среда не среда, престиж не престиж, предпочитам втория сценарий. Иначе идва и озлобяването, щото са им обещали големи награди, а то - само зор и нещо там по средата като доходи.
Заплата от 3К я докарват и барман, и фризьорка - ако си правист с такива или по-ниски доходи, трябва да се сриташ. Айде за лекар е друго, там има и опит все пак, и доучване.
Заплата от 3К я докарват и барман, и фризьорка - ако си правист с такива или по-ниски доходи, трябва да се сриташ. Айде за лекар е друго, там има и опит все пак, и доучване.
Най-злобните хора, които познавам не са тези от определена професия, а по-скоро тези, които са се озовали в дадена позиция или обкръжение, които не им се полагат - хора, получили пари, които искат да са елит, а никой не би ги приел или например дами, издигнали се благодарение на любовник/съпруг/ родител. Те знаят, че не са на мястото си и злобеят. И разбира се, хората с комплекси - нежелани жени и мъже, неспособни "експерти", които искат да спънат и околните.
Мисля, че малко хора знаят, че не са на мястото си в самокритичния смисъл на думата. Напротив, колкото по неадекватни за мястото си са, толкова по-недооценени се чувстват и плачат, че им се полага повече. Или пеят мантрата, че липсата на образование, класа и стил не ги прави по-лоши от другите, извеждайки от там логиката, че и на тях им се полага "като на другите". От там, до злобеенето защо все пак нямат "като другите" има половин крачка.
Мисля, че малко хора знаят, че не са на мястото си в самокритичния смисъл на думата. Напротив, колкото по неадекватни за мястото си са, толкова по-недооценени се чувстват и плачат, че им се полага повече. Или пеят мантрата, че липсата на образование, класа и стил не ги прави по-лоши от другите, извеждайки от там логиката, че и на тях им се полага "като на другите". От там, до злобеенето защо все пак нямат "като другите" има половин крачка.
Очаквам след подобен коментар обвинения в надменност.
Мисля, че малко хора знаят, че не са на мястото си в самокритичния смисъл на думата. Напротив, колкото по неадекватни за мястото си са, толкова по-недооценени се чувстват и плачат, че им се полага повече.
Именно - налице е разминаване между виждания и реалност.
Цитат
Или пеят мантрата, че липсата на образование, класа и стил не ги прави по-лоши от другите, извеждайки от там логиката, че и на тях им се полага "като на другите". От там, до злобеенето защо все пак нямат "като другите" има половин крачка.
Има го това.
Както и другото - много образовани пък се самонавиват, че им се дължи непременно повече, само поради по-високия им образователен ценз, а това не винаги е тъй и те също реагират емоционално много негативно, ако човек без такъв е постигнал повече от тях. Или дори когато им е равен.
Което е пак лоша - невярна или непълна преценка на личните качества и принос, съотнесени към нуждите и желанията.
Изобщо надхвърлянето, надскачането на самия себе си, прекалено високата самооценка, не води до особени благини.
Judy, съгласна съм- дипломата често се бърка с образование и интелект. От там, разминаванията между претенции и покритие стават брутални.
Някои хора наистина много почват да си вярват, само защото имали хартия. С която в днешно време у нас, без извинение, може да се сподобие всеки.
И аз имам няколко. И въобще не мисля, че въз основа на тях някой нещо ми дължи. Ще ми дължи, като си го изкарам с реален труд и акъл.
:
Ето, това е мнение на човек, здраво стъпил на земята.
Ще ми дължи, като си го изкарам с реален труд и акъл.
Ето, това е мнение на човек, здраво стъпил на земята.
Че кой и как точно ги свързва интелект и емоции?
Не е вярно, че няма и връзка между тях, де.
Не виждам как един реално интелигентен човек, не умен и другото там, с хартиите, човек, ще бъде като основна характеристика зъл, т.е. няма са може да управлява поведението си и ще прави "злини". А лошотията и злобата, не са и емоции, а вече се писа, етични категории и характеристики.
Не е вярно, че няма и връзка между тях, де.
Не виждам как един реално интелигентен човек, не умен и другото там, с хартиите, човек, ще бъде като основна характеристика зъл, т.е. няма са може да управлява поведението си и ще прави "злини". А лошотията и злобата, не са и емоции, а вече се писа, етични категории и характеристики.
Най-злобния човек, който познавам ми беше колежка, на малко по-високо стъпало в йерархията на работа. Дъщеря на заможен човек, но работеща за почти без пари, защото е "независима" от семейството си. Харчеше много повече от заплата, но докрай отричаше, че получава пари от баща си.. Мразеше всички и всеки. Злобееше дори срещу "най-добрата" си приятелка, 2 минути след като и видеше гърба. И то злоба на дребно, например за коса, нокти и чанти... Девойката имаше ужасно високо самочувствие, едва кретащо следване на виШУ, но пък беше компетентна по всички въпроси.
Злобата произлиза от смес от емоции, примерно гняв. Същото е за завистта. Често завистта и злобата вървят ръка за ръка, независимо с каква етична окраска ги боядисаме.
Управлението на емоциите е в пряка връзка с интелекта. Накратко обясних защо.
Тук не намесваме патологиите, разбира си.
За завистта съм съгласна и вече писах същото - със злобата са близки приятелки.