Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 45
  • Мнения: 6
Ти си егоист!Аз съм бременна след инвитро,толкова мъки преживяхме докато стане,но бяхме един до друг.И тъй като проблема е в мен,прекарах много нощи в терзания,но трудностите ни сближиха още повече.А ти си тръгнала да си развяваш байряка!Наистина не заслужаваш мъжът си.

"Развявах го" в самото начало на проблемите, което знам, че не е никакво оправдание. Да ме наречеш егоист е пресилено, защото ние и аз също преминахме през много трудности.

# 46
  • I am in my own head most of the time
  • Мнения: 684
Една жена, ако не обича един мъж, нищо, ама наистина нищо няма да е в състояние да я накара да виси по клиниките за репродуктивна медицина с него години наред, особено пък, ако са с мъжки фактор. Освен ако не е несметно богат.
Така, че аз не смея да отсъждам кой кого не заслужава. Повече ми изглежда като авторката да се е опитала да си сглоби един идеален мъж от двама неидеални. Любопитна история. Не виждам въпрос, а просто споделяне. Дано й е олекнало на жената.

# 47
  • Мнения: 263
Единственото положително в цялата история е, че любовникът не е имал семейство. И ако той беше отговорил на чувствата ти не ми се мисли какво страдание  щеше да причиниш на всички хора, които те обичат. По-добре човек да натрупа малко опит в тези отношения и после да гради семейство, за да не се налага да наваксва с бройките на късен етап, когато има и деца.
Иначе не те осъждам- имала си нужда от тази емоция, изживяла си я.

# 48
  • out of space
  • Мнения: 7 967
Олекна ли ти?

# 49
  • Мнения: 6

Да, въпреки, че история, продължила години, няма как да я разкажа толкова подробно, че четящите да добият цялостна представа...но доста от нещата не мога да ги кажа на хора, които познавам...
Като прочетох коментарите се напрегнах, но очаквах, че повечето ще ме оплюят.. Simple Smile

# 50
  • Мнения: 1 047
Явно с мъжа ти не сте имали истинска любов. "Подлъгал" те е с подаръци може би. Влюбила си се в Г още когато си го видяла, но не си го признала пред себе си. Трябвало е още в началото да определиш дали е можело нещо да стане с Г и ако е можело да оставиш съпруга си. Ако пък не е можело, не е трябвало да започваш интимни отношения и да поддържаш контакт.
Сега съвет ми е просто да се опиташ да не търсиш нищо около Г. Нито фейсбук, нито някакви контакти. Ако бях на мъжа ти, нямаше да мога да преглътна, та ти обичаш друг, но си с него от удобство. Това е което би ме наранило най много.

# 51
  • Мнения: 6 365
Имам само един въпрос: защо ровиш, след като вече имаш деца и казваш, че те са най-важното?
Ако всички тук дружно ти кажат: зарежи всичко и отивай да си търсиш късмета другаде, какво ще направиш?
Прилича ми на зле скалъпена история, с апетити да се нарече литература. Не става за това.Много е...плоско и звучи инфантилно.

# 52
  • Мнения: 436
На колко години си ти и съпругът ти? На колко е Г?

# 53
  • Мнения: 6
Имам само един въпрос: защо ровиш, след като вече имаш деца и казваш, че те са най-важното?
Ако всички тук дружно ти кажат: зарежи всичко и отивай да си търсиш късмета другаде, какво ще направиш?
Прилича ми на зле скалъпена история, с апетити да се нарече литература. Не става за това.Много е...плоско и звучи инфантилно.


Споделям терзания, и искам да знам как биха постъпили други на мое място, дали ще си хвана пътя или не, това е мое решение и то няма да е повлияноот други хора. Не е скалъпена история, а истинска история.. изобщо не се опитвам да ставам писател!
И да, децата ми са най-важното, както за всеки родител, аз не смятам, че нещо ровя.

# 54
  • Мнения: 6
На колко години си ти и съпругът ти? На колко е Г?

Аз на 33, мъжът ми на 38, а Г. на 30

# 55
  • Мнения: 1 047
Споделям терзания, и искам да знам как биха постъпили други на мое място.
Въобще не бих допуснала нещата да се развият до там, че да се влюбя. Нарочно бих странила от човека, ако видя, че има шанс да хлътна.

# 56
  • Мнения: 799
Ти си егоист!Аз съм бременна след инвитро,толкова мъки преживяхме докато стане,но бяхме един до друг.И тъй като проблема е в мен,прекарах много нощи в терзания,но трудностите ни сближиха още повече.А ти си тръгнала да си развяваш байряка!Наистина не заслужаваш мъжът си.

"Развявах го" в самото начало на проблемите, което знам, че не е никакво оправдание. Да ме наречеш егоист е пресилено, защото ние и аз също преминахме през много трудности.
Просто репродуктивните проблеми не са за всяка двойка,твоята история го потвърждава.Мой роднина постъпи като теб,но жена му му би шута щом разбра.
Не ми го побира ума как при всичко през което минаваме,процедури,изследвания,разочарования и не стоим до партньора,а си казваме"Писна ми от това,не издържам!Ще си намеря момче за отдих и почивка!"
Дано имаш щастлив и пълноценен семеен живот .

# 57
  • Мнения: 1 853
Мен ме втрещи аборта насред опитите за бебе... Знам какво означава борба за дете и не мога да си представя как се взема такова решение. Авторката, забрави за тази история, не мисли какво е трябвало да направиш и си гледай семейството и децата. Какъв съвет искаш, какво да ти кажем?

# 58
  • Мнения: 19 669
Ако това е чернова на някакъв по-сериозен бъдещ литературен опит - преработи я основно. Много е разхвърляна и трудна за четене. Тук вече са посочили хората и слабости в самия сюжет, които трябва да се обмислят.

/Само дано не е плах опит за събиране на идеи за сюжет за ония глупави предавания "Съдби на кръстопът" и подобното му - толкова са тъпи, че даже и заглавията на останалите не помня. Нема такова дъно просто!/
...
Иначе помислих, че темата е предназначена за общо споделяне на различни проблеми от различни потребители - заглавието е такова.
За заглавие на книга или разказ също не е подходящо.

# 59
  • Мнения: 67
Аз нямаше да абортирам и да си родя бебето и никой да не разбере от кой е и сериала щеше да е пълен.

Общи условия

Активация на акаунт