Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 60

Не смей да се съмняваш! 😉 Тука ти говорят изпецкани компетенти! Аре, пък после след време и ти ще даваш мъдри съвети на разсополивилите се новодошли (за жалост, няма да спре притока, колкото и да ни се иска).

Ей, сестри по съдба, вие осъзнавате ли, че всички в тази тема спасяваме животи? Ей това теленце неориентирано по-горе сама си каза, че ние сме я убедили за химиото, а си е мислела изобщо да не я прави. Струва си всичко това, нали?

Моя приятелка ми е казвала, че за ТЕЛК важат всички изследвания направени една година преди явяването. Арми мисля че беше питала затова, не знам дали и е минала датата да го потвърди.
Аз не съм вземала болнични направо се явих за група на мен ми искаха епикризата от операцията - ОРИГИНАЛА, защото НОЙ не давал пари без него.
След като влезе в сила телка се ходи при социалните.
Зори ти като си прекъснала болничния ако ти се наложи пак да вземаш може да не ти трябва да е от телк комисия, а от обикновена ЛКК. (Тук имаше такъв случай, но не помня кой беше).
Тинтири успех утре.

Вярно си е! Вие ме убедихте и реално вие ме държите да не рухна. Спасявате животи меко казано! Спасявате и психика на телета кат мен. Дай боже всичко да мине и аз ще го правя, защото мисля, че е едно 50% от лечението и искам да помагам като вас. И много ще се радвам да се видим и да ви благодаря лично. Не обещавам, че няма да плача!

Нещо за болничните и ТЕЛК да кажа на новите ;
Полага Ви се 180 дена НЕПРЕКЪСНАТ !!!!
Или 360дена за две години ПРЕКЪСНАТИ !
Аз използвах около 200дена болничен без ТЕЛК!
Между операциите и вливките ми изпадна един ден. Не го направих на проблем и си го изработих. И хоп благодарение на това недоглеждане от страна на някой , не се разхождах до ТЕЛКа за болничен.
После и между вливките работих и ептен го накъсах.  Та освен сестрите дето мрънкаха ,  че им развалям сметките друг проблем нямах
Ако имате възможност някъде просто си го разпокъсайте и изработете

  Значи ли това, че изследванията които са в епикризите важат. Аз правих контролни преди месец. Или трябва да пускам нови?

Така знам от приятелка , която работи при джи пи. Предупредила ме е да си ги пазя. Предполагам че има нещо такова заради образните изследвания най-вече.
Аз намерих това

Аз осъзнавам. Освен това спясяваме и собствените си животи. Абе, уондър уомън-и сме и това е! Аз лично го заявих и на психоложката ми и тя не само, че не каза, че съм луда (защото се възприемам за ОЩЕ-ПО специална), ами и одобрява (тя също е от нашата "партия"😊

Аз сглобих проклетите мебели. Не отдавна. Преди един час детето си легна в стаята си, която все още е като строителна площадка, но с готови мебели (те са една цяла конструкция. Интегрирани). Еба ми се мамата без извинения. Натъртена, нарязана, изчекната навсякъде. А гаджето явно вижда кристално ясно какво се случва в главата ми и си е изградил една защитна реакция още по-дразнеща. Днес се замислих дали да не се преместя да спя при детето (има и втори етаж легло. За пижама партитата му😜) перманентно докато се оправи да се изнесе. Вече ме свива под лъжичката като влизам в спалнята. Тотално изтрещях аз, хора! Приоритетите ми се смениха на 360 C. Това е от както много сериозно излязох от депресията и си хванах пак живота в ръце. Направо се чувствам като Терминатор. Режа и кося наред. Абсолютно безпардонна съм. С детето също. И да видите какъв млад послушен левент ми стана много изведнъж! Само ходи и вика "Да мамо". А беше от тия най-лигавите до съвсем скоро. Чак от вчера пак проговори български. Той може, но от три години отказваше. Явно иска да ме омилостиви сега и яко се пъне🤣
Пак за гаджето. Откачих с него! Не ми помогна грам с мебелите, но пък аз не се отказах. Със сигурност не познава нито един такъв урод като мен. Утре като стане (мда...спи от няколко часа) и види, че и това без него си мога и той ще полудее сигурно. Той не познава мойта врачанска жила🤣🤣🤣
Бела, знам, че сигурно спиш, но тази вечер съм аз на ред. Пия си едно българско винце. Ха наздраве! Само, че аз обратно на Тинти ме хваща много по-лесно от преди. От една чаша ме гипсира и сега си сипах втора, но се чудя ще се добера ли на два крака до леглото след нея🤣

Тони, наистина химията не е твой враг. Тя ще ти спаси живота. Така го възприемай. Аз като повечето тук като ми свърши химията се почувствах незащитена и в опастност вместо да се радвам. Имах почти 3 см тумор и след всяка химия с ръка осезателно напипвах как се свива. Изчезна напълно до края. На кои от вас им изчезна тумора напълно от химиите? И кой тип беше?

И Тони, да знаеш, че емоциите и всичко, което в момента те тресе го разбираме всичките тук и до една сме го преживели предполагам едно към едно (поне първата фаза. Тая дето те удря като влак), така че нищо, че сме леко на другия бряг съпреживяваме и не си сама. Аз имах много кошмарно време. Операцията ми беше след химията и беше тежка. Абе, борба си беше! Ето ме 2-3 месеца след това. Раздавам правосъдие🤣 За мен най-голямата драма беше и още е това, че загубих сексуалността си, но пак съм по-щастлива от преди. Ще видиш, че и ти ще излезеш победител от това. Не бой се😘

Добро утро,
Марита, как е детето, оцеля ли в сглобеното от теб легло? А и ти искаше да спиш на втория етаж...много смело от твоя страна. И похвално 😁Виждаш ли Тони, как си вярва човек след болестта, чак мебели сглобява и съвсем спокойно праща детето си да спи в тях. 😁 Шегувам се. Браво, наистина си терминатор, Марита и те разбирам.
Да, аз спях в 00.47, когато ме призова на вино, моето го бях изпила.
И не е изчезнала сексуалността ти, това е от мъжа.😆 И аз така си мислех, но.... То има някаква логика като пиеш хормони да ти се отрази на либидото, но и другия фактор си е огромен, така че тези изводи - само след проверка. Разсмя ме на събуждане.
Да ви кажа има нещо такова - първите месеци след  химията, помня, че и мен не ме хнащаше алкохола като тинтири, но после се нормализира положението. Защо ли е така, черния дроб не се е пречистил ли?
Чакам аз Тото да се появи. Дано е добре това момиче.

Добро утро или добър ден..за пръв път спя до 10 от както ме тресна влака, както го наричате.
Марита, опитвам така да си насоча мислите за химията, ама при мен няма тумор, който да напипвам и да ме мотивира за нея. Основното ми е, че съм напълно здрава, а те ще ме счупят. Това ми е. Започнах обаче да насочвам черните си мисли към това, ако няма химия как гадинката се връща и съм много много по- зле. Да убедя себе си, че опасността от това е голяма и химията е моето спасение. Не ми се получава много, ама няма още много време и нс автопилот ще ида за порт и за вливка, а след това сиг както казвате вече ще съм по-спокойна за химията.
Браво за мебелите, аз не мога да сглобявам нищо, нямам инжинерна мисъл
За секса..силно се съмнявам да си изгубила желанието си. По скоро всичко дет си минала, мъжа и усещането ти за себе си се е променило и с малко време, може и друг мъж ще видиш че ще си същата.
Аз бях така като теб сега, без химии и без рак, с бившето гадже..ми сега нямам този проблем, но тогава имах същите притеснения мислех, че съм пресъхнала и стара и край вече..
А между вливките може ли да се пие по чаша вино. Мен и сега една ме хваща, щот не пия и нямам тренинг, но открих колко е яко да си пиинал..не мислиш за нищо и не ти пука.

А между вливките може ли да се пие по чаша вино. Мен и сега една ме хваща, щот не пия и нямам тренинг, но открих колко е яко да си пиинал..не мислиш за нищо и не ти пука.
[/quote]
Може,  Тони! Даже  е задължително

Може,  Тони! Даже  е задължително
[/quote]
Йеейй

Привет, момичета!
Бела, ! Мило ми стана, че си се сетила за мен.
Умишлено не пиша, в онзи период съм, който повечето сте преминали по време на лечението. Ежедневието ми е като на зиг-заг. Ту намирал смисъл и съм оптимист, ту изпадам в дълбока тъга. Разплаквам се от нищото. Преживявам си нещата сама, пред близките не показвам слабост. Но аз и преди да се разболея бях така - не обичам да занимавам околните със себе си, обичам да споделям радостите с тях. Останалото си минава през мен и после пак се отварям за света до следващия път.
Аз точно както описвате приемам цялото лечение - като абсолютната необходимост. Като онова, което ще ми помогне. Винаги отивам с нагласата, че деня на вливането е моето време. Само мое. Не звъня на никого, чувам се с близките, когато приключа. Обичам да оставам сама на стола там, да наблюдавам какво се случва около мен, да се отдавам на мислите си. Утре съм на 12 вливка Паклитаксел, след нея остават още 4 и после три седмици почивка до следващата химия. Имам вече осезаеми промени в тялото и въпреки болежките си казвам - това да е!
Скенерът в края на октомври не показа нищо. Не успях да се зарадвам. Олекна ми естествено, защото си представях как чувам  лоши новини. Но не успях да усетя облекчение, а трябва.
Арми, стискам палци всички тревоги около изледването на белия дроб да са напразни!
Много положителни емоции ви желая и само добри новини за всички!
Опитах се да чета стари теми и се скъсах да плача! Четох и Ал, и Мидко...
Ще се включа и аз в срещата с удоволствие. Иначе аз съм от западните софийски квартали, та Лагерта може пък нещо да се организираме за йога/пилатес или разходка.
Забравих да ви споделя, че и аз имах усещания, че ракът ще се "случи". Не мога да го обясня точно, една тревога имаше... като че ли нещо дебне. Опитвала съм се да прогонвам такива мисли, но си признавам, че ми е минавалото през ум "Само не знам при кого ще е." Имам силно развито "шесто чувство". За пръв път си дадох сметка за това като ученичка. Аз съм изключително рационален човек, не вярвам в магии, врачки, предзнаменования и т.н. Но има неща, които ги "усещам" предварително и които не споделям с никого, дори когато се случат.

Мила, върна ме няколко месеца назад. Открих се във ВСЯКА една твоя дума!
Мили момичета, които в момента минават през всичко това, колкото и невероятно да ви се струва в момента, знайте и вярвайте, че в един момент нещата лека-полека отминават и се нареждат. Желая ви сили

Toto ❤️

Ей ме, жива съм. Само понакълцана тук-там 😆
Голяма работа е тва махането на две бенки ей! За мастектомията не беше толкоз официално. Кръв, урина, ЕКГ, консултации с тоя и оня, чак с количка ме водиха до и от операционната! Че и конците от мастектомията ги носих по-малко, тия кончета ще ги влача 11 дни! Направо ни е безумна здравната система!

Totto, много ми е познато всичко, за което пишеш!

Бони, а ти не се скатавай, ами напиши при теб как вървят нещата!