Частни училища - информативна тема 30

Шарки, и какво невярно е казала Андариел в частта с езиците? Българският ни е роден, навсякъде около нас е, говорим с роднини, приятели, колеги, а децата ни и с учители на него, четем, пишем ежедневно, гледаме филми -  учи се просто по друга схема, не като чужд и съответно паралелите на ниво сложност са неуместни. А и  както много пъти се вижда, със зубрене или без, не е достатъчно добре научен в доста случаи.  При чуждите езици си има зубрене и още как. Как научаваш примерно родове, които не съответстват на нашите, а после ти трябват за правилно прилагане на падежи и склонения? ОК, за някои има правила, ама за други? Ами рекциите разни? Ами идиоми? Ами трети форми на неправилни глаголи и разни изключения от всякакви правила? Да, има логика и в езиците, несъмнено, човек почва с напредването да прави и асоциации с познати неща, ама пак си има и солидна доза зубрене. На френски  как ли запомнят правописа - всеки си е намерил вероятно своя успешен модел, един сигурно пише думите като луд, друг разчита на визуална памет и прочитането им по няколко пъти, трети ги повтаря като развален грамофон на глас.. А това е все зубрене. В него няма логика и разбиране. По-различно език се учи на място, когато човек е потопен в средата, но понеже говрим за бг училища, случаят не е такъв.

Натегаческо е за мен неуместно..  Дразните се на зубраческо, което признавам, че като понятие  наистина не отразява баш вложения от Андариел смисъл, но натегаческо е още по-неприятно. Ако всяка дума носи своя заряд, а това е така, то асоцаиацията за натегаческо училище е за такова, където спорно колко знаещи ученици просто се натягат и мазнят за единия отличен успех, зад който може и да не стоят знания..

Какво им е лошото на позитивни думи като "добри", "полезни", "успешни" или просто "работещи"?
Като прилагателни на "училища" имам предвид... А също има и малка разлика между "много се учи", "много се научава", или между "научава се добре" и "научават се полезни неща". Както и в комбинациите на тези изрази...

Русалке,  с упражнения, с много упражнения как се прилагат се научават и родове, и падежи, и правила, и идиоми, и неправилни глаголи. Затова младото поколение, което гейми на английски, го научава без да се усети - упражнява се непрeстанно.

Хаха, Шарки, за пореден път свеждаш нещата до английския като показател за всичко. Да, той е чужд език, обаче ситуацията с него е мноооооого по-различна от тази с немски, френски, испански...Никой не си чати на немски, геймърите не комуникират на френски, не се гледат масово филми на испански без субтитри (не защото не може, а защото тийновете не залитат за жалост масово по немско, френско или испанско кино).. И за да направиш тогава нужните граматични, правописни и сие  упражнения, пак се стига до своево рода зубрене.

Не исках да влизам в детайли, обаче явно ще ми се наложи. В основата на "научаването" (и на езици) стои разбирането:
https://towardsdatascience.com/representing-text-in-natural-lang … sing-1eead30e57d8

https://www.youtube.com/watch?v=x2HB16e_bLo

Ох, май не е редно тук да се обсъжда този въпрос, за да не спамим тази тема. Ако искате да преместим дискусията в другата тема.
Преди да дойде разбирането е играта на нещо като "тука има - тука нема" - бебетата се опитват да отгатнат какво означава това, което се лее като някакъв неразбираем поток и кое точно означава "куче" и кое "мама" и в началото изобщо не вдяват, а се водят по интонацията. Затова на малкото бебе можеш да му кажеш най-хубавите думи строго и да го разревеш и най-обидните с меден глас и да го разсмееш. С времето започват да запомнят, че точно тази, надвесената над него, е мама, а не нещо друго, и че точно тази я наричат с думата мама. И после идва объркването - хем е мама, хем е Пепа, хем е Пепи.

И защо, той е актуален в частта с ЧУ най-много даже, понеже в тях най-интензивно се учи език, визирам периода до 7 клас специално. Интересно на какво разбиране се залага при деца в 4-5 клас с вече покрити повече от прилични нива, които все още нямат всичките нужни познания (граматика) и на родния си език, та да правят логически взаимовръзки? Едва ли на 11-12 години са и чатещи по цял ден с деца по света на английски, за здраво геймърство не им остава време при целодневен режим на обучение. Остават си значи класическите упражнения, основани на малко или много зубрене. В което няма нищо лошо, някой да не го възприеме като критика. Очевидно моделът им за изучаване на език работи добре, само просто се съмнявам, че в него го няма елемента "зубрене".

Ако правилно помня, синтаксисът се усвоява напълно на родния език към 14-годишна възраст. А какво да кажем за чуждия, особено ако детето не е естествено двуезично (имам предвид или цялата комуникация още от ранна възраст да е на чужд език в детско заведение, чужда държава и т.н. или единият родител да е носител на другия език)?  Ако трябва да имаме някаква обективна основа, би трябвало нашите деца да бъдат изпитвани за ниво на езика не като чужденци, а като носители на този език и тогава се вижда кой език колко добре е усвоен.
Има си зубрене от ранна детска възраст, и още как! Това, на което му казват трупане на пасивен речник, който след като мине критична точка става активен, заучаването на ежедневни ситуации с придружаващите диалози се случва с бебетата още преди да произнесат и първата си смислена дума, а мама приказва, а детето издаде някакви срички или просто възклицания.
Да, разбирането е критично важно, но има толкова много ситуации, които в контекста на ежедневието създават илюзията за разбиране на езика и едва когато дадеш на детето необичайна вербална инструкция и го видиш как реагира и какво прави, тогава става ясно колко разбира.

За ценителите на древността - навремето имаше един много популрен курс по Английски език - Екерсли. Е, в него не се зубри изобщо. Няма превод на думите и няма никакви граматични правила обяснени в прав текст. Оттогава методите за учене на език силно надобряха...
Та така...

Каквито и да са методите, пак има едно колечство неща, които трябва да назубриш. Не разбирам защо е толкова ужасно за възприемане, че не всичко е разбиране, а много от нещата се зубрят! Хляб е хляб и какъвто и метод да ти предложат, пак трябва да я научиш тази дума, че е точно хляб. По същия начин буквите са символи, които просто зубриш, никой не ти обяснява защо О е точно кръгло и с дупка по средата и точно това се казва О.

Малко да допълня - сега се сетих, че може да приемем и препратка към сътворението на света (учат го в пети клас по литература, та оттам ми светна сега) - Отецът  хванал Адам и му казал, че трябва да даде имена на всички живи твари. Не му е дал точни обяснения, нито е искал точни обяснения защо онова пухкавото и блеещо е наречено овца, а не цаца.

Анди, просто смени думата “зубриш” със “запеметяваш, помниш, учиш” и ще има мир )
Честно казано като учила педагогика на езика съвсем наскоро- официално отричат писането и повтарянето на думи като метод на учене. Запомня се чрез асоциация/ вкарване думата в контекст. Например вместо да пишеш 100 пъти apple, както преди, казваш The apple is red. I love apples. И някакъв диалог например вкарва учителят.

Има хора, които учат чрез движение - "ръката помни" как се изписва думата. Други учат чрез слуха - думата им "звучи", докато я пишат. Трети са визуален тип - за тях думата е "картинка".
Трите реда изписване на дума има смисъл за тези, които клонят към движението, но е губене на време за слушащите и виждащите.
А най-често думата просто трябва да се назубри  - как изглежда като последователност от букви и как звучи и кое точно съчетание на букви прави определен звук. После човек започва да разбира, че определени буквосъчетания съотвестстват на определени звукове или звукосъчетания.

Андариел, Ежко  и Шарки с разбиране са научили и О, и другите букви, невръстни още са намерили логиката в това конкретният символ да е с дупка в средата, а не с квадратче примерно, никога не им  се е налагало да ги помнят, да ги упражянват, никога не са ги писали разкривено поне страничка-две  в тетрадката с тесни и широки редове, никога не се ги сричали в комбинация със съгласни... От самото начало просто са разбирали. Ние, по -глупавите, които сме минали през упоменатите зубрачески стъпки, явно не сме разбирали.

Може ли някой добронамерен потребител с дете в ЧУ, по възможност с език, различен от английски, да сподели какви са методите за учене с разбиране на чужд език при малки деца? В какво се изразява това "разбиране"?

Пипи, това, за което говориш, е друго. То касае разбирането на смисъла, на значението посредством включването на думата в изречение... С  или без вкарване в контекст  - все няма да научиш обаче окончанията за определен падеж, ако не ги запаметиш чисто и просто наизуст в началото. После с тренинг нещата се автоматизират. Няма как логиката изначално  да ти каже кои са верните.

Ние сега за малки деца ли говорим или за по-пораснали индивиди? Защото, ако добре помня, се тръгна от наричане на Колежа и на АУ "зубрачески" училища... Все си мисля, че ученето в тази възраст е доста различно от зазубрянето на това как се пише О

Никой не може да попречи на дадена персона, тръгнала да си търси добра кавга, да си я намери. Но може да реши да не участва в нея?

И специално за Русалка:
- зубрене на език - пишем 10 пъти "апълка", после нанасяме в тетрадката речник, че "апълка"="jabylka". Но като ни потрябва - не стопляме за какво иде реч веднага. Щото мислим на родния си език и се налага да преведем първо.
- учене на език - показва ни се апълката (на картина) и се казва "jabylka". То това си и пише под картината. После те молят учтиво да им донесеш jabylkata и т.н. В резултат - мислиш на съответния език.