Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 9 ноем. 2019, 17:47 ч.

Как да се справя с подигравките?

  • 11 341
  • 219
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 374
Елора коментарът ти е 10 от 10! Благодаря ти за това което казваш. Не ме е срам да кажа, че е вярно, че съм кротка, но със ниско самочувствие, точно както ти го описваш. Всичко което казваш и за мен и за работната среда и като съвет е вярно! Благодаря ти!

Аз съм съвсем обикновен човек, отивам на работа за да си я върша и това е. Не ме вълнуват клюки, интриги, обсъждания на други хора. Ако с някоя колежка от долния етаж се заговорим за някаква приятна тема си е супер, но аз да иницирам обсъждания и да правя коментари, няма как въобще да се случи. Много неща ми правят впечатление, но си остават до там. Нито седя и се тюхкам, че колежките ми закусват в стаята (не е много приятно сутрин с баничките, но вапреки това съм ок), нито по цял ден си мисля " Тая пък как може да се облече така, ха-ха". Аз си мисля или мои си неща, или за работата, или други по принцип. Другите хора са си за тях си. Нито съдя някого, нито се чудя да се присмея на някого и не е пренебрежение, а просто така съм устроена. Дори ми е неудобно когато някой ми каже някакъв гаден коментар за някого и очаква да се съглася. Въобще не знам как да реагирам, и мълча и те си мислят, че съм им едва ли не враг щом не се съгласявам.

Мариана, никоя от старите колежки не й прави забележка, дори се смеят, когато ги говори тези работи. Много ми е гадно, чистосърдечно ми е гадно, че явно я окуражават.
Строга работна среда би трябвало да бъде, но няма кой да следи за това. Само в петък по правилник може да се идва на работа с маратонки и дънки, но никой не го спазва. Може би проблемът е и до някъде, че аз съм винаги официално облечена, но аз имам такива дрехи, предишните ми работни места са ги изисквали и няма от къде да извадя дънки и маратонки в количество, че да покрият цялата седмица например. Имам си някакви лични спортни дрехи, но те не са във вид за офис. Напротив, съвсем обикновени са. А да си купувам цял гардероб с дрехи при всяко постъпване на работа, няма как да стане. Разчупвам колкото мога, но когато нося високи обувки е ясно, че ще нося официален панталон и сако например, а връхната ми дреха ще е шлифер. Всеки си носи каквото си има в крайна сметка.

Относно "човек на някого" въпросната колежка с чорапите е човек на началството и за съжаление, като много хора, които идват от малки места, но се омъжват за мъж от София, смята, че е върха и е постигнала всичко. Да, разбира работата в детайли, тя цял живот само това е работила и нищо друго, но пък в отдела има и други хора с повече стаж от нея, без да смятат другите за глупаци и идиоти. Според мен е до характер. Понякога колкото и човек да напредва в живота си, влачи недостатъци и ги прожектира върху другите при всеки удобен случай, само защото знае, че ще му се размине. Апропо съм я чувала да казва че "Шефката" нищо не можа да й каже. До такава степен е уверена в себе си. Според мен не е редно да се допуска такъв конфликт на интереси. За втори път ми се случва да работя с човек, който е извънредно близък (семейство) на началника и двата пъти резултата е еднакъв, като от калъп.

Последна редакция: сб, 09 ное 2019, 21:36 от Lale_Lili

# 31
  • Мнения: 17 309
Да не ти пука на кой е човек.
Наистина те съветвам една подробна писмена жалба да напишеш. Описваш поведението и. И входящо номерче си вземи задължително.
Ето, чети
https://pravatami.bg/25544

https://trud.bg/%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%B8-%D1%81%D0%B0-%D0% … 1%82%D0%BE%D1%80/


Тормоза на работното място е нещо сериозно.
Ако фирмата ти не вземе мерки срещу поведението и има и други инстанции.

Ти какво сега? Да не те е страх да си загубиш работата, само защото пиклата е човек на някой? Глупости. И да стане, не е болка за умиране.
Тази колежка може да те плюе примерно на шефката. Утре може да си уволнена.
Но с една такава жалба се подсигуряваш.
Действай бързо.
И моят колега беше човек не на един шеф, а на няколко.
Но това не ме спря. Нито си загубих работата. Той се кротна. Не си говорихме, дори не се поздравявахме 1 година. След време даже ми стана шеф. Като ми съобщиха направо мислех да напускам. Ама човека дойде и проведе спокоен разговор с мен, като ми се извини за поведението си предложи да забравим случилото се. Съгласих се. Изглеждаше искрен. Даже явно си личеше,че чувство за вина изпитва. А аз съм малко дяволче и добре се възползвах от това да си правя смените както искам  Rolling Eyes
След това проблеми не сме имали, даже напротив много добре си се разбирахме.

# 32
  • София
  • Мнения: 9 208
Четох уж  внимателно, но се обърках - стари, нови, по-нови колежки, ядат, обсъждат се, коментират кой как е облечен и помнят какво с какви дрехи си идвал предните дни, борят се за влизане на чист въздух. Клюкарят в столовата, вместо да се разходят в обедната почивка.
Според мене всички в офиса нямате служебна работа за вършене и се чудите как да се забавлявате. То няма и как да не е на гърба на някого. Явно сте някаква измислена,  перяща фирмичка.
Сега сериозно -много искам да ми се паднат подобни прасета и клюкарки. Направо потривам ръчички как ще ги редя на всяка тяхна реплика.
От цялата работа все повече ценя,  че работя сама в стая - ще си мляскам на воля. А задявките на офисния планктон минават покрай ушите ми, не се впечатлявам.

# 33
  • Мнения: 1 884
А, да си смениш работата мислила ли си?
Сега оценявам настоящата ми работа, която има куп недостатъци, но мога да си ходя по анцунг, ако искам, ядем си каквото искаме на работните места, няма клюки, няма интриги. Като на някой му духа просто затваряме прозореца. Да знаеш, че има и свестни хора някъде в някоя фирма и не си длъжна да си съсипеш здравето заради работа, пари и т.н.

# 34
  • Мнения: 17 309
А ако на следващата работа пак има някой заядливец, да напусне ли и нея?  Laughing
Не е ли по-добре да се опита да разреши ситуацията.
Понякога като бягаш все от нещо и накрая все с това се сблъскваш.
Може би е време да са научи на някои неща.

# 35
  • Мнения: 1 884
А, да, безспорно не казвам да побегне още утре, ама ако не успее да се справи с въпросните персони, не е нужно да се мъчи да води битки до безкрай. Щото някои като им се опълчиш и се свиват като мишки, но други се надъхват още повече, особено, ако всичките колеги са пасивни зрители на целия тормоз.

# 36
  • Мнения: 17 309
По-добре да опита да се справи. Да трупа опит как да реагира с такива хора.
Аз казах вече. Най-добре жалба. Още в понеделник. Утре да я напише, а в понеделник да я занесе на който трябва и да иска входящо номерче.
А оттук насетне да се научи да отговоря както трябва. Не само на нея, ами на всеки.

# 37
  • France
  • Мнения: 116
Здравей  Lale. Доколкото разбрах си нова в работата след дълга пауза. От постовете ти става ясно че не успява да се впишеш в колектива. Не излизаш на обяд с другите, не влизаш в общите разговори, а сега назрява този конфликт. В никакъв случай не те критикувам за това и не оправдавам поведението на новата колежка. Но ако влезеш в открити пререкания с нея и с другите какво ще спечелиш? Може би ще се почувстваш по добре пет минути, но в дългосрочен план  нищо. Според мен бъди малко по гъвкава  и си остави време да се ориентираш във фирмата, да опознаеш колегите: кои са на ключови позиции, кои не, колко стаж имат. Много е важно да намериш общи теми за разговор поне с един двама, за да може постепенно да излезете на обяд и лека полека да се приобщиш. Не се самоизолирай. Какъвто и да ти е режима на хранене, веднъж седмично да го промениш не е фатално ако това може да ти помогне да се интегрираш. Все пак имаш нужда от тази работа и от опит в тази сфера. Истината е че дори да си изпълняваш професионалните задължения отлично, ако си непрекъснато на контра или в конфликт с другите просто няма да го бъде. Моят съвет е  : бъди дипломатична, усмихвайки се повече, на провокациите отговаряй ловко но се владей, не учавствали в скандали и не ги предизвиквай. С една дума, не си създавай врагове, опитай се да си намериш съюзници. Успех!

# 38
  • Мнения: 8 399
Изглеждаш кротка и се налага кротко и умно да се конфронтираш с колежката.
Аз бих го направила пред всички. Бих я питала заяжда ли се, проблем ли иима и да го решим веднага. Тя ще каже - не, защо си мисля, че съм центъра на разговора. И ще и кажа нещата как ги виждам. Че подобно поведение е обидно и грозно. Нямам нужда от коментарите и за дрехите, храната и предпочитанията ми. Ако обича да не се занимава с мен и контактите ни ще са само служебни. Направо пред всички ще си и кажа, че подвамзваческото и поведение е достатъчно и да се концентрира там. Да не се прави на забавна, защото не е.
Мисля че подобно пубертетско гаднярско поведение е неприемливо и няма да го търпя!

Между другото нали си наясно, че всички я виждат що за стока е! Просто ти трябва да се защитиш, а не те да те защитават.

# 39
  • София
  • Мнения: 38 385
Всичко това, което прочетох дотук като съвети е все едно гледам деца от първи клас. Да й отговори, да я затапи пред всички... Не виждам никакъв смисъл в игрите на конфронтация, така тя влиза в играта на другите. Циркове ли да стават за радост на околните и на самите провокатори? Просто ги отрязва и минава на чисто служебно ниво и толкова. Няма нужда от обяснения. Най-много да те обявят за надута. Голяма работа! Всички в играта знаят много добре какво правят. А и винаги може да си потърси друга работа.
Преди време една актриса вметна следната реплика - Какво говорят хората зад гърба ми го чува само з...кът ми.

Последна редакция: нд, 10 ное 2019, 06:54 от Andariel

# 40
  • Varna
  • Мнения: 18 741
Ама никой не я посъветва да си седне на д-то и да навлиза в работата. Тя спомена, че е нова и бавно напредва.
Аз на мястото на Лили бих се фокусирала да науча нещата максимално бързо и добре, няма да слушам какво ми говорят Пенка и Цонка. Ако много бучат и ми пречат, контра на всяка реплика. Много съм била навлечена, веднага кратко я режа "вие сте прекалено разголена, пък". Ядяла съм диетично - " да, така си поддържам перфектно тяло, проблем?" За проветряването Елора  е писала как стават нещата.
И отново, навлизане в работата и изпреварване на клюкарките...

# 41
  • София
  • Мнения: 38 385
Не споменах навлизането в работата, защото за мен това усърдие се подразбира. Ако нещо не й е ясно да пита - това е не само в неин интерес, а и в общ интерес.
Няма какво да си играе на изпреварване на клюкарите, освен ако по някакъв начин не иска да си партнират в играта на подигравки.

# 42
  • Varna
  • Мнения: 18 741

Няма какво да си играе на изпреварване на клюкарите, освен ако по някакъв начин не иска да си партнират в играта на подигравки.
Изпреварване в работата. Въпросната колежка също  е нова и не много в час със работата. Аз бих се фокусирала, да стана по добра от нея...а останалото ще отшуми с времето.

# 43
  • София
  • Мнения: 38 385
Според мен сравняването с другата колежка е пак влизане в една порочна игра и самозаблуда. Не е въпросът да стане по-добра от колежката, а да си върши работата. Ако иска да стане добра в работата си, то да го прави за себе си, а не за да стане по-добра от другата. Това, което успее да научи остава за нея - никой не може да й го вземе и утре като напусне тя отнася това знание със себе си и ще й служи през всички години и на всички други длъжности и работни места. Заслужава си равняването с друг, ако този друг е по-добър, за да се научи от него, а не за да доказва, че може да е по-добра от другата колежка, която е "враг". На другата колежка хич не й дреме - тя гледа тя самата да се научи от старите кучета.

# 44
  • Мнения: 1 711
За мен най-адекватен е съветът на trolche, не да ги конфронтира открито, а с тънък и елегантен хумор да ги парира, иначе полезен ход не виждам. Иначе ако тръгне с рогата напред, ще покаже, че са успели да я засегнат и подигравките е твърде възможно да се засилат и ще им даде още камъни да хвърлят по нея. Защо да им доставя това удоволствие?

Последна редакция: нд, 10 ное 2019, 10:52 от anie11

Общи условия

Активация на акаунт