Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 9 ноем. 2019, 17:47 ч.

Как да се справя с подигравките?

  • 18 795
  • 357
  •   1
Отговори
# 330
  • Мнения: 450
все пак съществува и шанса да са си тъпанари.

От всичко, което авторката написа, става ясно, че тя дори не си е напрявила труда да ги опознае. Единственото им общуване се получава когато някой, което вероятно се случва веднъж месечно, отрони едно изречение тип "извинявай, но тази салата с чесън дали би могла да я ядеш в кухнята, а не на бюрото си? ". И всеки такъв обмен на реплики авторката възприема като злостна нападка към личността си.

При нас също се ядат солети и бисквити по бюрата. Но не и манджите - за това си има кухня. Всеки си гледа телефона. Имаше и хора, които мислеха, че е ок да си провеждат личните разговори на бюрото. Обяснено им бе, че в такива случаи е за предпочитане да излезнат в коридора. Не мисля, че някой се е засегнал. Друг колега си пускаше музика за фон докато работи. Шефът му обясни, че може да слуша музика само на слушалки. Аз не виждам какъв е проблемът, но в началото колегата го играеше обиден. Както и да е, мина му.

Никой не кара авторката да се сприятелява с всички в офиса. Но всички и обясниха, че ако успее да постигне една приятелска атмосфера с колегите си, самата тя ще се чувства по-добре.

# 331
  • Мнения: 9 010
Две мои колежки ядат на бюрото солети, друга си налива на всеки час вода от шиша, но нищо не съм казала. Обаче аз не смея да си отворя телефона да видя кой ме е търсил, защо??? Защото са сплотени над 45 г жени,които в момента, в който се мръднеш и отидеш в тоалетната главната там започва да те коментира. Тях не ги дразни нищо между тях,но нападат най-младия и най-новия. Момичето не претендира най -високо извисената над тях, но очевидната клюкарщина дразни, дразни и където и да отидеш.
Защо те не се променят , а аз или някой друг писал тук трябва да се промени и нагажда?
Аз не ям на бюрото, не пия вода като крава на всеки час. За да ме приемат трябва да си взема една туба вода на бюрото и една торба солети, за да бъда като тях или?
Въобще не е длъжна да се променя, но пък и да не продължава да се чуди защо не я приемат за една от тях. Знаете - ако живееш в Рим, живей като римляните. Сега, ясно, че всеки си е башка луд, ама пък трябва и все пак да има някакви допирни точки с колегите си. Е, ако си Доналд Тръмп, може да си позволиш да си правиш каквото искаш и да не се съобразяваш с никой, ама не сме.

# 332
  • Мнения: 2 851
Едва ли всички колежки са срещу нея, но обикновено във всеки колектив има един или двама, които дават общия тон. Останалите, дори и да не са напълно съгласни с тях предпочитат да не спорят, за да си нямат ядове. Има хора, които много добре умеят да фокусират омразата върху определен човек, който по някакъв начин не им пасва, а им прави и удоволствие да тормозят някой. Обикновено избират някой нов, особено ако пък е и по-различен от тях. Това им дава самочувствие, а и илюзията, че от тях зависи много.
Според мен начинът да се справиш с такива е или да им се озъбиш в началото и да те оставят на мира, за да си търсят по-лесна жертва, или по някакъв начин да се сприятелиш с тях. Лалето е пропуснала първоначалният момент, почти не знам какво може да направи вече, освен да си сложи тенекиените очила и да не обръща внимание на нищо.

# 333
  • Мнения: 450
Ако обстановката е толкова неприятна, бих я посъветвала да напусне. Но трябва много да се замисли за начина си на общуване. Тя сподели, че това се е случвало и на другите и работни места. Да, съгласна съм, навсякъде има хора, които обичат да тормозят останалите. Но както тормозещите обикновенно са един и същи типаж, така и жертвите се подбират по определени признаци. Това е малко като в училище.  Много свитите деца имат проблеми с класа. Уви, дори да ги преместиш, в новия клас пак се намират деца, който да ги усещат като лесна жертва.
При възрастните причините са много - начумерените и необщителните колеги. Притеснителнителните колеги.
Аз лично имам шефка, която мрази привлекателните служителки. Аз лично съм си решила проблема като не нося къси полички и дълбоки деколтета на работа. Пак ме мрази, но в умерени граници Laughing За това пък от колежките, които ходят с прилепнали роклички не се задържа нито една.

# 334
  • Мнения: 1 475
Е ние сме се черпили взаимно безброй пъти по разни случаи. На някои им личи от 100 километра колко са фалшиви и изкуствени в отношението си към теб, като имам рожден ден например и колегата който най-много ме ненавижда ще направи своята фалшива изкуствена усмивка и ще ми пожелае баналните неща които се казват за РД, защото случая го задължава да го направи.
Но причината за тия погледи едва ли е че ям на бюрото, а това че изпъквам над тях и с външен вид и с други неща.
Sunglasses
Завиждат ти! Те са комформисти - селото крещи у тях, но те го подтискат всячески, а ти си свободен! Кеф ти таратор, кеф ти кисело зеле с трушийка...Wear Eyeglasses

# 335
  • Мнения: 149
Lale_Lili, от цялото развитие на темата се виждат две основни, фундаментални грешки, които ти пречат да си разрешиш проблема.
Първата е, че съзнателно или не, превръщаш дискусията тук в изповедалня. В това няма нищо лошо. Вероятно имаш нужда от някакъв вид окуражаване, от подкрепа в ситуацията. Недостатъкът на това е, че след като си изгасиш монитора и отидеш на работа, оставаш за пореден път сама. Няма я бляскавата форумна армия в твоя защита, а "злите колежки" са там и са въоръжени до зъби. Това забавя решението, което неимоверно по един или друг начин ще дойде.
Втората и по-важна грешка, Viki8383 и вероятно много други преди нея са ти я обяснили чудесно. На практика ти досега си работила само на една и съща работа. Все едно е да имаш пет еднакви блузи и като се преоблечеш, ще изглеждаш по същия начин като преди това. Ти имаше смелостта да кажеш много неща за твоите колежки поотделно, но не се осмели да разкажеш повече за естеството на работата, за образованието и квалификацията, за това, което сформира един такъв своеобразен колектив като такъв. Във всеки случай несериозното и лековато отношение на някои хора в екипа е червена лампа, че той няма още дълго време да просъществува като такъв и е обречен. Пол, възраст, социални изисквания, работа с компютър и т.н. - все базисни неща, от които трябва да пожертваш нещо, за да има смисъл да продължиш трудовия си път при по-добри условия. Офис атмосферата и упражняваният труд са само върхът на айсберга. Отдолу винаги шават човешки отношения, в които ти упорито заемаш една и съща ниша. Това също не може да продължава вечно и може би е назрял моментът да преразгледаш своето участие. Това не означава непременно, че трябва да напуснеш, има и други механизми, по които може да се въздейства.

# 336
  • София
  • Мнения: 39 641
Не е длъжна да казва какво работи.

# 337
  • Мнения: 4 761
Не, тя не е единствения бял чувствителен гълъб във Вселената. Просто я кефи да мрънка. Такива хора рядко вземат генерални решения в живота си.

# 338
  • Мнения: 149
Не е длъжна да казва какво работи.
Но е длъжна да направи необходимите разбор и равносметки.

# 339
  • Мнения: 3 121
нищо не е длъжна . може цял живот да е @ принцеса @. Винаги ще има на кого да се оплаче ... и така до край

# 340
  • Мнения: 134
Аз си признавам,че с моите колежки няма как да бъдем екип делят ни две десетилетия и много други симптоми, например. Онези вече са в критическата . Изнервени, озлобени и вечно на едната й е горещо. Горещи вълни я обливали????? Отваря вратата да се проветрява по  4 пъти на ден, а навън вали сняг и е минус температури. Оправдава се с проветряването какво ще проветряваш, като нищо мирише на умрели плъхове,нито се намираш в закусвалня. Аз съм почти до вратата и като ме лъхне студения въздух отвън ми идва да стана и да я затворя с трясък. Нататък деня на колежката продължава с оплакване колко много работа имала, в другите офиси по азбучен ред ги оплюва, мен захапе нещо, защото да не повтаря плочата. Е, просто , такъв човек не млъква. Обаче аз ако говоря с колегата трябва да МЪЛЧИМ. Само тя може да ни надува главите. Пред шефа е мазна като филия с мас. А гласът си го преправя писклив като на анимационен герой.
За останалите, не са досадни и не се бъркат в работата ми, но няма какво да си кажем. Нямаме общи теми. Тях ги вълнува, деца, оценки, грипове, ваканции , внучета и т.н
Аз с 30 г по-млада не се вписвам в целия пейзаж. На старата ми работа бяхме на моята възраст и беше по-добре. Просто всеки трябва да си намери колектива. Няма правилен съвет да се впишеш или сте на едни вибрации, или не. Подобните хора се привличат. Всичко друго става насила, а това не е добре за никого.

# 341
  • Мнения: 1 475
Слушалки в ушите, а като отвори иди до тоалетна, стани се раздвижи малко от това бюро.
И теб ще те настигне критическата един ден.

# 342
  • Мнения: 3 880
По принцип имала съм това усещане, като бях младо момиче в по-възрастен колектив, направо недоумявах какво все ме занимават с внучетата си и манджите си. Joy Сега повечето ми колежки са по-млади, времето си върви... Wink

# 343
  • Мнения: 134
Слушалки в ушите, а като отвори иди до тоалетна, стани се раздвижи малко от това бюро.
И теб ще те настигне критическата един ден.
Мисля,че не ти влиза в работата какво ще налегне.
Като има проблем да отива на лекар. Не съм длъжна да мръзна на студа. На другите им пречи, но не смеят да се обадят.
Както споменах , тя коментира всички, включилно и мен ,кога ходя до тоалетната. Колко минути съм в тоалетната и така. Не смятам,че е нужно да се коментират тези неща, пък нали е много заета, а забелязва, кой кога какво, защо.

# 344
  • Мнения: 1 475
Искаше съвет, или искаше да измислим как да изгоним несимпатичната жена от работното ѝ място?

Общи условия

Активация на акаунт