Елора коментарът ти е 10 от 10! Благодаря ти за това което казваш. Не ме е срам да кажа, че е вярно, че съм кротка, но със ниско самочувствие, точно както ти го описваш. Всичко което казваш и за мен и за работната среда и като съвет е вярно! Благодаря ти!
Аз съм съвсем обикновен човек, отивам на работа за да си я върша и това е. Не ме вълнуват клюки, интриги, обсъждания на други хора. Ако с някоя колежка от долния етаж се заговорим за някаква приятна тема си е супер, но аз да иницирам обсъждания и да правя коментари, няма как въобще да се случи. Много неща ми правят впечатление, но си остават до там. Нито седя и се тюхкам, че колежките ми закусват в стаята (не е много приятно сутрин с баничките, но вапреки това съм ок), нито по цял ден си мисля " Тая пък как може да се облече така, ха-ха". Аз си мисля или мои си неща, или за работата, или други по принцип. Другите хора са си за тях си. Нито съдя някого, нито се чудя да се присмея на някого и не е пренебрежение, а просто така съм устроена. Дори ми е неудобно когато някой ми каже някакъв гаден коментар за някого и очаква да се съглася. Въобще не знам как да реагирам, и мълча и те си мислят, че съм им едва ли не враг щом не се съгласявам.
Мариана, никоя от старите колежки не й прави забележка, дори се смеят, когато ги говори тези работи. Много ми е гадно, чистосърдечно ми е гадно, че явно я окуражават.
Строга работна среда би трябвало да бъде, но няма кой да следи за това. Само в петък по правилник може да се идва на работа с маратонки и дънки, но никой не го спазва. Може би проблемът е и до някъде, че аз съм винаги официално облечена, но аз имам такива дрехи, предишните ми работни места са ги изисквали и няма от къде да извадя дънки и маратонки в количество, че да покрият цялата седмица например. Имам си някакви лични спортни дрехи, но те не са във вид за офис. Напротив, съвсем обикновени са. А да си купувам цял гардероб с дрехи при всяко постъпване на работа, няма как да стане. Разчупвам колкото мога, но когато нося високи обувки е ясно, че ще нося официален панталон и сако например, а връхната ми дреха ще е шлифер. Всеки си носи каквото си има в крайна сметка.
Относно "човек на някого" въпросната колежка с чорапите е човек на началството и за съжаление, като много хора, които идват от малки места, но се омъжват за мъж от София, смята, че е върха и е постигнала всичко. Да, разбира работата в детайли, тя цял живот само това е работила и нищо друго, но пък в отдела има и други хора с повече стаж от нея, без да смятат другите за глупаци и идиоти. Според мен е до характер. Понякога колкото и човек да напредва в живота си, влачи недостатъци и ги прожектира върху другите при всеки удобен случай, само защото знае, че ще му се размине. Апропо съм я чувала да казва че "Шефката" нищо не можа да й каже. До такава степен е уверена в себе си. Според мен не е редно да се допуска такъв конфликт на интереси. За втори път ми се случва да работя с човек, който е извънредно близък (семейство) на началника и двата пъти резултата е еднакъв, като от калъп.
Аз съм съвсем обикновен човек, отивам на работа за да си я върша и това е. Не ме вълнуват клюки, интриги, обсъждания на други хора. Ако с някоя колежка от долния етаж се заговорим за някаква приятна тема си е супер, но аз да иницирам обсъждания и да правя коментари, няма как въобще да се случи. Много неща ми правят впечатление, но си остават до там. Нито седя и се тюхкам, че колежките ми закусват в стаята (не е много приятно сутрин с баничките, но вапреки това съм ок), нито по цял ден си мисля " Тая пък как може да се облече така, ха-ха". Аз си мисля или мои си неща, или за работата, или други по принцип. Другите хора са си за тях си. Нито съдя някого, нито се чудя да се присмея на някого и не е пренебрежение, а просто така съм устроена. Дори ми е неудобно когато някой ми каже някакъв гаден коментар за някого и очаква да се съглася. Въобще не знам как да реагирам, и мълча и те си мислят, че съм им едва ли не враг щом не се съгласявам.
Мариана, никоя от старите колежки не й прави забележка, дори се смеят, когато ги говори тези работи. Много ми е гадно, чистосърдечно ми е гадно, че явно я окуражават.
Строга работна среда би трябвало да бъде, но няма кой да следи за това. Само в петък по правилник може да се идва на работа с маратонки и дънки, но никой не го спазва. Може би проблемът е и до някъде, че аз съм винаги официално облечена, но аз имам такива дрехи, предишните ми работни места са ги изисквали и няма от къде да извадя дънки и маратонки в количество, че да покрият цялата седмица например. Имам си някакви лични спортни дрехи, но те не са във вид за офис. Напротив, съвсем обикновени са. А да си купувам цял гардероб с дрехи при всяко постъпване на работа, няма как да стане. Разчупвам колкото мога, но когато нося високи обувки е ясно, че ще нося официален панталон и сако например, а връхната ми дреха ще е шлифер. Всеки си носи каквото си има в крайна сметка.
Относно "човек на някого" въпросната колежка с чорапите е човек на началството и за съжаление, като много хора, които идват от малки места, но се омъжват за мъж от София, смята, че е върха и е постигнала всичко. Да, разбира работата в детайли, тя цял живот само това е работила и нищо друго, но пък в отдела има и други хора с повече стаж от нея, без да смятат другите за глупаци и идиоти. Според мен е до характер. Понякога колкото и човек да напредва в живота си, влачи недостатъци и ги прожектира върху другите при всеки удобен случай, само защото знае, че ще му се размине. Апропо съм я чувала да казва че "Шефката" нищо не можа да й каже. До такава степен е уверена в себе си. Според мен не е редно да се допуска такъв конфликт на интереси. За втори път ми се случва да работя с човек, който е извънредно близък (семейство) на началника и двата пъти резултата е еднакъв, като от калъп.
