Как да се справя с подигравките?

Ralica_bv много категорично се изказвате.
Вие менажирате ли хора?
Ако да, Господ да им е на помощ.

А на другите мили хора искам да кажа, че всичко е свързано с пари.
И да, съвсем няма как да реша проблема с майка ми.

Обявата се оказа, че е за моята колежка. Тя е от скоро във фирмата също и аз имах впечатление, че си върши добре работата, но и тя има проблеми със старшите колежки като мен. Когато аз отидох нещата бяха съвсем зле и после се прехвърлиха към мен и нея я сякаш забравиха, да ама не. Тя е добър човек и не е интригантка, но ето, че за такива хора явно няма място в екипа. Не се заблуждавам, че няма да съм аз следващата на ред, но смятам вече съвсем да се променя и да не се впечатлявам от нищо.
Не разбирам как зверовете искат да са заобиколени от зверове.
Вчера колежката се караше яко на новия колега и въобще не я впечатли как той нагло й отговаряше обратно, но ако свиеш перките и кажеш, че съжаляваш тя се разпалва още повече, е това не го разбирам що за човек е....

в момента не. В майчинство съм у гледам двете си деца.
Иначе съм работя на място където слава Богу не ми се налага. В предишната си сфера, която работих около десетина година стигнах до етап, в който имах бая подчинени. И не ми съм изпадала в ситуациите на твоите колеги

Момиче ако не поработиш върху себе си винаги ще имаш проблеми, където и да отидеш.

Личният живот има връзка със работата дотолкова, че ако имаш проблеми вкъщи, свързани с недоспиване, в повечето случаи това се отразява и на работата ти. А в случая на авторката липсата на всякакъв личен живот води до прекомерно вторачване кой на работа какво казал, рекъл, как погледнал, какви чорапи носел.
Аз не бих я съветвала да прави записи, та да разобличава простите си колежки. Ако ще се оплаква от нещо, за мен основното оплакване би следвало да е, че колежката, която трябва да я обучи си прави пас. Това вече е нещо, което пряко касае работодателя и ако е читав, ще наложи на въпросната обучителка да влезе в модус операнди. Така няма да й остане много време и за подигравки.

Lale Lili, не се отказвай, да има какво да поработиш върху себе си, но в случая, това нямаше да е проблем при една добра работна атмосфера и нормален екип.
Пребори се, искрено ти го пожелавам, но не е това нормалното, старши служители, които да не си вършат работата, простачка, която няма кой да постави на мястото й.
Погледни го малко като на проект - мога да оцелея и да се справя, без да слизаш до тяхнато ниво. А ако адаптирането значи да заприличаш на тях не го прави, не са модел определено.
За мен имаш нужда малко да дигнеш самочувствието и оттам ще дойдат и другите неща, неуверена си, не вярваш в себе си и това ти е като спирачки да си по-смела и да предприемеш някакви действия.

За караниците, трябва да си изградиш начин да се справяш с тях и да не влизаш.
В случая, не мисля, че проблема е в отговорянето и свиването на перките, а кой го прави, ако ти се държиш като този мъж колега, едва ли ще ти се размине.
Няма да казваш съжалявам и да влизаш в искрено и лично и да използваш глаголи отразяващи емоционално състояние.
Направила съм го така, защото аргументираш, какво е вашето виждане и ще го направя както ми наредите или кажете.
Ако имаш уверен и знаещ ръководител веднага ще ти каже направи така и така,така го искам или нещо от сорта.
Ако е некомпетентен, което вероятно е твоя случай ще продъллжи да прикрива със увъртения, викове и т.н. и няма да ти каже как всъщност си представя въпросното нещо.
Опитай се да застанеш по-стабилно и да не издаваш неувереността си и ниското самочувствие, както и страха да не загубиш работата, който вероятно го имаш поради финансовите притеснения.
Това го дадох като пример, всяка ситуация си е различна и сама за себе си.

Не съм съгласна. Бягството не е решение на проблемите. Напротив - трябва да заставаш лице в лице с тях. Каква е гаранцията, че ако се премести на друга работа там пък няма да е нещо друго?
Аз съм в подобна ситуация цял живот. Не с подигравки, а с това, че много лично приемам колегиалните отношения. Идва обаче един момент ( не знам, дали от възрастта), в който просто ти писва да си слагаш толкова присърце отношенията в офиса. Пожелавам ти скоро и при теб да настъпи този момент, защото няма да си победителят в ситуацията, но поне няма толкова много да се тормозиш.
Гледай си работата както трябва, за което ти си отговорна, гледай си семейството и приятелите и колкото можеш по-малко си слагай на сърцето и в главата такива мисли. Махни с ръка на подигравките и гледай напред. Всичко в този живот се връща и най-вероятно, за да се държи така с теб някой човек или е изживял подобно нещо, или предстои да си намери и своя майстор Успех!

Ами тя живее с майка си. Освен да гледа нея... а приятели няма, защото не излиза

На твое място бих се отдала изцяло на работата и бих "нахалствала" и настоявала да ме обучават докато не ме вземат на сериозно, а колежка бих игнорирала.
Според мен е лоша идея да разговаряш насаме с нея и може да се обърне срещу теб. Поне при мен така се получи. Разговорът беше предаден на целия офис, но разбира се по начин, който цели да да изкара мен виновна, тънкообидна и конфликтна. В моят случай всички колеги бяха на моя страна, но самият факт, че информацията идва от друг, ме постави в ситуация да се обяснявам и защитавам.

Lale_Lili, за държавна администрация ли говорим? Или голяма частна фирма? Ако е държавна администрация, ясно, там по дифолт си е змиярник и по-силният оцелява.
Очевидно си възпитан и тих човек, а в днешните просташки времена такива не се котират особено. Свиването и снишаването не помагат, заяви се ясно. Щом отказват да те обучават, отиваш и се оплакваш, че отказват. Не са те наели колежките, а работодателят и той има интерес работата му да върви. Работодателят трябва да се разпореди и да си подреди къщичката. Вие не сте наети да си бъдете близки, а да работите. Отказът да обучиш нов колега си е абсолютен атестат най-малкото за мъмрене.

Lale_Lili,  напълно ти съчувствам.
Аз бях в подобна ситуация. Накрая не издържах и влязох в открит конфликт с колежка от стаята ни заради климатика и проветряването (вечният спор!). Но това е само поводът за конфликта.

Да си кажа, после съжалих, че се подхлъзнах на банана, който ми подложи таз колежка - имам предвид повода - климатика и проветряването. Защото не ми стана по-добре от безсмислено спорене с колежка, която се има за повече от всички и всичко ... Но пък си взех поука за себе си за вбъдеще

По принцип, на такива провокатори, клюкари и злобари, не трябва да им обръщаш внимание, защото иначе те още повече се развихрят. Прави се, че не ти пука. Тях ще ги е яд, че не им обръщаш внимание
Съсредоточи се върху неща, които те правят доволна и те карат да се усмихваш.

А понеже трябва да работиш с тях - премести се в друга стая, ако има такава възможност. Това не е бягство, а самосъхранение.
Говори с началника си и му обясни, че не се чувсваш спокойна и така не можеш да работиш. Скритият и ежедневен тормоз не води до нищо добро за теб! А междувременно гледай обявите за работа.

Айде, тук пък, всички много социални се извъдиха! Не била излизала, трябвало да работи върху себе си! Ако иска ще излиза, ако иска ще си търси гадже, ако иска ще ражда, ако иска... Каквото и да прави в личния си живот това е отделно от служебния.
Според мен единственият въпрос, на който трябва да си отговори е  дали иска да се научи, какво иска да научи професионално на мястото, на което е в момента и как да го научи. Както се казва, занаят се краде, не се дава в ръцете и човек трябва да прояви инициатива. Ако отсреща вижда саботаж, то си има пряк ръководител - обръща се към него. Като резултат има два варианта - или той ще я порицае как не се справя и проблемът си е неин, или ще разпореди кой и как да я обучава и контролира. Ако се случи първото, значи ще получи още един знак, че трябва да си търси нова работа, ако стане второто, трябва да се стегне и тя самата да се размърда повечко и да покаже, че иска да се научи.

Е, стига вече с тая работа, де. Жената се оплаква от нещо лично - от лошото отношение на колегите и от подигравките. Това няма нищо общо с работата. Напротив - дори по мои наблюдения некадърници подмазвачи се котират и оживяват навсякъде, нищо че не си вършат работата. Все ще я научи тая работа, ама кел файда като не се чувства психически комфортно по 8 часа всеки ден. Много добре и даваме съвети да си вдигне самочувствието и да си застане на позиция, а не да се оставя да я мачкат. Доколкото разбрах и нахалницата не е първа професионалка.

Как да няма нищо общо с работата - всичко това се случва на работа. Ако не беше на работа, най-вероятно изобщо нямаше да ги познава, нито щеше да й се налага да обитава едно пространство с тях. Подмазвачите и некадърниците какви са си е тяхна работа. Със сигурност този, който е добър, дори другите да го мразят, щат-нещат се примиряват с това, че е добър, а той в един момент си намира по-добри възможности.
"Вдигни си самочувствието" е от съветите тип женско списание.
Нека първо да научи работата - поне това ще й остане като знание и умение, каквито и да са другите.

Ако не е на работа, ще са съседи или роднини, все ще се намери кой да те мачка  и тормози, ако си със такава нагласа.

Andariel, хвърчиш малко в небесата и твоя пост звучи като от женско списание - "добрите професионалисти си намират добри възможности".
Първо трябва да станеш добър професионалист, после да можеш да го " продадеш" тоя професионализъм, а не някой друг да се катери на твой гръб или да чакаш да те открият колко си добър.