Как да се справя с подигравките?

Подкрепям Зори напълно. Този професионализъм нищо не струва, ако не можеш да го оползотвориш.
Лале–Лили има нужда малко да се поотрака – и на професионално, и на лично ниво. Това съжителство с мама застопорява развитието. Тя се чувства сигурна, поне не плаща наем, но това я спира да с енаучи да живее самостоятелно и да се справя и с трудности, вируси, малко пари, за да плаща квартира и т.н. битовизми, които човек се научава да бори, когато е принуден да се справя сам в живота. Тогава ще има дупе и да им се опълчи на нахалниците. Тя сега е буквално като оранжерийно цвете – малко като го духне вятър и посърва.

Проблемите на авторката се основават на личния й живот: живее с майка си, ограничени социални контакти и т.н. Дали не би могла авторката да положи усилия да промени живота си, да се поотвори към хората, да има връзка...тези обикновени неща. Тогава ще й бъде по- лесно да се справи с проблемите на работата си.

Да, първо трябва да стане добър професионалист, а после го оползотворявя. Затова на всяка работа трябва да се постарае да научи всичко. И пак -  не бъркайте професионалното с личното. Човек може да е един на работа и съвсем друг в личния си живот.

И на работа, и в личният си живот човек си носи характера и навиците.

Сто процента съм с Андариел тука. Днес й се подиграват, утре ще си хванат друг, много важно, това са дреболии.
Важното е да си знае и разбира работата!Човек да е добър професионалист, пък нека няма приятели в офиса, голямо важно.

Не бих казала, че е точно така. Да си наясно в професията е добре, но за да напреднеш по какъвто и да е начин професионално, когато си в колектив, това не е достатъчно. Нямам много опит от работа в колектив - моята работа е доста самотно занимание. Но и от малкият си опит знам какво значи, когато решат да ти правят сечено. Как може ти да си най-добрият професионалист и да хвалят и повишават други, които не могат да ти стъпят и на малкия пръст. И да ти ги направят началници. И всички да злорадстват. Виждала съм как може да те оплетат във всякакви интриги и да те изкарат какъв ли не. Виждала съм и как хора напредват и се уреждат с куп бонуси от едното си подлизурство. Едва ли нашата авторка Лале Лили ще се превърне в офисна акула, която мачка всичко по пътя си, но поне може да си извоюва да бъде оставена на мира да върши работата си и да не отива всяка сутрин като на заколение и само да гадае каква гадост я очаква.

Михаил Литвак - Психологическо айкидо. Има описани няколко техники за "с нейните камъни, по нейната глава". Сега не ми е пред очите, но техниката е от сорта да приемеш подигравката, което е шок за този който обижда и докато си подготвяш другата буза, да нанесеш контраудар, с който да го унижиш и унищожиш публично. Намерих резюмето, което направих:

"1.Амортизация

Не се плашете от трудностите и неуспехите.
Отработвайте най-напред защитата, отбраната.
Не обръщайте внимание на насмешките на околните.
Усвоявайте похватите тогава, когато вече сте изпълнени с вяра във възможностите на психологическото айкидо.

1.1.Непосредствена амортизация

1.1.1.При психологическо четкане

А.: Днес изглеждате великолепно.
Б.: Благодаря за комплимента, Радвам се че го забелязахте. Да, днес наистина изглеждам доста добре. (+ при съмнение за неискреност – „Особено ми е приятно да го чуя точно от Вас, защото не се съмнявам във Вашата искреност. Вие сте истински приятел“.)

1.1.2.При покана за сътрудничество

А.: Предлагаме Ви повишение в длъжност на началник-цех
Б.:    1.Благодаря Ви, съгласен съм (при съгласие).
   2.Благодаря за интересното предложение. Трябва дапомисля, да преценя всичко (ако се предполага орицателен отговор)
   3.прехвърляне на отговорността върху началника, който е предложил повишението: „Естествено, приемам, макар да е малко неочаквано за мен. Не мислех, че съм дорасал за такава длъжност. Излиза, че съм бъркал. Вие знаете по-добре“.

1.1.3.При „психологически удар“

А.: Вие сте глупак!
Б.: Абсолютно се прав! (Избягване на удара)
(Контра)-Атака:    1.„Как бързо се сетихте, че съм глупак.Толкова години успявах да го скрия от всички. С тази Ваша проницателност Ви чака голямо бъдеще! Не мога да се начудя, че началството още не Ви е оценило по достойнство.“
         2.“Ама им върви на глупаците!. Аз глупакът съм с умен човек, а на Вас, умния, Ви се налага да си имате работа с глупак!. Няма правда на тоя свят!“

1.2.Отложена амортизация – искаш ли да получиш нещо от някого, забрани му го!

„Вчера ме нарекохте глупак. Аз много се обидих и Ви наприказвах куп неприятни неща. Сега искам да Ви помоля за извинение. Разбрах, че сте дълбоко прав, аз наистина съм глупак! Критикувайте ме по-често, така ще ми помогнете да изляза от това глупаво състояние.“

1.3.Профилактична амортизация – Да се охарактеризираш сам себе си така, както обикновено го прави партньорът ти.

Карнеги: „Кажете са себе си всичко онова, което обвинителят Ви се кани да каже, и платната му ще останат без вятър.“

1.4.Основни принципи на амортизацията

1.4.1.Приемай спокойно комплиментите;
1.4.2.Ако предложението те устройва, приеми го от първия път;
1.4.3.Не си предлагай услугите. Помагай, когато си си свършил работата;
1.4.4.Предлагай сътрудничество само веднъж;
1.4.5.Не чакай да започнат да те критикуват, критикувай се сам."

Иначе миналата седмица в един форум попаднах на мисъл от неизвестен автор, но за съжаление работеща при мен: "Ако му внушиш на един човек, че той е некадърен и неможещ, такъв ще бъде цял живот!"

Да злорадстват колкото искат - винаги идва един момент, в който човек си хваща шапката и си намира по-добра работа, където е по-добре оценен. Твърде много  обръщаме внимание на "колектива" - той се разпада много бързо, когато на някого му замирише на пари и власт. Обаче това, което човек може в професията си винаги си остава за него и той го отнася със себе си. Има някакви неща, които трябва да се свършат в интерес на общата работа и е работа на шефа да го организира. Нататък кой кого ще харесва или няма да харесва е все тая. Да, по-лесно и по-приятно е при добри отношения, но дори да са лоши отношенията, то пак е до един момент. Интригантите и подигравачите в един момент също се изяждат помежду си, когато им размахат нещо, което не могат да поделят.

Всички тези съвети какво и как трябвало да им рече, пък не е рекла според мен вече са безполезни. То много може да ти се иска да си рекъл еди как си, ама като не ти е дошло отвътре на момента, кел файда. Само още повече ще се ядосваш.
Не става много ясно каква е работата на авторката. Ако е нещо, което не изисква особена комуникация, нека си се съсредоточи в него. Но в доста случаи, за да се справиш със професионалните си задължения, се изисква и някаква минимална степен на социалност, най-малкото за да осъществяваш нужната комуникация за работа в екип.
Има и такива хора, които са невероятни темерути, вечно криви и кисели, но някак успяват да накарат колегите си да стъпват на пръсти около тях и да профитират от своята странност. Например - малко хора успяват с лекота да ги накарат да свършат своята част от задълженията, та камо ли нещо малко в страни от тях. И на тях така им е супер - по-малко ги занимават, а товарят колегите, които искат да се покажат как огряват навсякъде. Други пък вечно са в паника, трети - клюкари итн.  Затова е добре да си изградиш някакво поведение, което да ти помага не толкова да се сприятеляваш и сдушаваш, а по-скоро за да можеш да си вършиш работата без да се разконцентрираш от това например, че днес еди-коя си била в цикъл. А Лалето по-скоро са я взели за мезе,  да си упражняват егото върху нея.

Проблемът не е колко лоши са колежките. Проблемът е, че авторката не може да се справи с тях. Каквито и съвети да получи, не виждам как ще намери сили да спечели.

Според мен нещата са свързани.
Професионалните знания и дръпването в работата са това, което би дало на един неконфликтен и самокритичен човек самочувствието и силата да се отстоява.
Иначе е ясно, че е по-лесно ако си социален тип, но не е гаранция за успех. Аз съм контактна и лесно завързвам приятелства, но пак се намери кой да ме навре в миша дупка. Колкото и да ме харесват и да са на моя страна хората, не им е работа да ме защитават.

Всеки е неконфликтен, докато не започне да се дели нещо - я работа, я повишение, я благосклонност на шефа, я пари. Тогава рядко някой продължава да е неконфликтен и се отказва от борба.  Често и тактиката на шефовете е разделяй и владей.

Да но предполагам, че ти сама отстояваш и защитаваш себе си.
Разделяй и владей да. Но умен шеф не би го направил. И подчинени, който са екип,не биха му позволили.

Най-известните експерименти в психологията показват, че хората са склонни да бъдат манипулирани и настройвани един срещу друг. Най-лесният начин е да размахаш под носовете им примамка като награда или ограничаване на ресурса, за който да се бият, или емоционално управление - един-двама любимци.

Да, Андариел, това работи чудесно. Но, ако въпросните хора са в спектъра на кучетата на Павлов.
Не оспорвам казаното от теб, като цяло съм се нагледала на "екипи", но не мисля, че трябва да се подценяват хората. Всяка психика, независимо от капацитета ѝ, е сложна и непредвидима.