- Публикувана: 20 юли 2006, 00:41 ч.
- Последно мнение: 24 юли 2006, 13:27 ч.
Ако сте младо семейство самостоятелно ли живеете или в съжителство?
Когато бяхме гаджета , понеже живеем вход до вход бяхме или в нас , или в тях. Когато тръгнахме да се женим си купихме жилище , направихме ремонт и живеем самостоятелно. На принципа съм нито при едните , нито при другите.
Доста проблеми ми създаваше свекърва ми като се тръшкаше и ревеше. По нейни идеи трябваше да живеем заедно и нашия апартамент да го даваме под наем , за да си покриваме месечния разход от кредит.
Та , минаха проблемите и 31.07. т.г. навършваме 2г. самостоятелен семеен живот.
Доста проблеми ми създаваше свекърва ми като се тръшкаше и ревеше. По нейни идеи трябваше да живеем заедно и нашия апартамент да го даваме под наем , за да си покриваме месечния разход от кредит.
Та , минаха проблемите и 31.07. т.г. навършваме 2г. самостоятелен семеен живот.
Никога не съм подкрепяла съжителство с родителите, независимо чии са. Едно семейство е семейство едва когато е самостоятелна единица.
И аз съм на това мнение. Ние живеем отделно и сме си многооооо добре.
А за съвместното съжителство -баба ми казва така:"По-далече-по-род"! 
Направихме опит да живеем при свекито като се роди първото дете, но едва изтраяхме някой и друг месец и се изнесохме по бързата процедура. Вече трета година сме на квартира 
За 6 години в различни периоди живеехме на 7-8 различни места: при неговите, при моите родители, по квартири... Накрая просто сменихме гарда, в който живеем и си ни е най-добре. Сами сме, добре ни е... е бабите понякога липсват, но това е поправимо за около 250 км. 
Както казваше баба ми: "Ако искате цял ден бъдете в моята къща, но вечер всеки да си знае къщата и леглото, за да сме си мили " - Много права беше
Както казваше баба ми: "Ако искате цял ден бъдете в моята къща, но вечер всеки да си знае къщата и леглото, за да сме си мили " - Много права беше
