Изпитвам радост най-голяма - иде ДЕКЕМВРИ и ще стана мама! Тема N10

Много хубаво да разнообразим така😁☺ Аз и ММ се познаваме от около 5 години (от както бяхме на 15 години) , заедно сме от почти 4 години и той ми е първият и първата любов , както и аз неговата първа любов...Колкото и странно да звучи на тази възраст, много сме преживели заедно и така. Говорили сме си за деца , но никога не сме си мислили да е толкова рано, като възраст, ( а и ни спираше финансовото ни положение , понеже те първа почваме да се развиваме и да работим и да) иначе стана напълно случайно при нас, аз до вторият месец не знаех , че съм бременна, мислих , че ми закъснява , заради смяна на климата от зимен на пролетен( от студен на топъл), защото и преди се е  случвало, но като не дойде и вторият месец и вече се реших да си взема тест без да му казвам, направих го и излезе положителен и още на същият час му казах и той много се зарадва, дори не си е помислял да го махаме, само се тревожеше какво ще кажат родителите ми , понеже те са по-строги от неговите, докато аз , абе всякакви мисли ми минаваха през главата, но съм супер щастлива , че го задържахме , и въобще много съжалявам , че изобщо ми е минавала друга мисъл през главата...а да и да допълня , ние никога не сме използвали предпазни мерки, решихме да използваме само веднъж и то точно тогава взе , че стана бебе😁🍼 е сега сме на седмото небе, родителите го приеха чудесно и всички сме щастливи, че ще има нов член💙 А за самото родителство, и на 20 и на 40 да си , няма значение, важното е да си готов за тази стъпка и да си съвестен човек   ☺ и най-вече да си щастлив с човека до теб и да знаеш , че той е правилният!  и да радвам се , че споделих с вас!

Ние сме заедно от 6г. и общо взето и двете деца станаха от раз. 😁За първото говорехме си, че искаме дете, но аз исках да изчакаме поне още 1-2 години(бях все пак на 22) Но една вечер бяхме малко попийнали около коледните празници и не се пазихме. И хоп средата на януари нещо ме накара да си направя тест и беше положителен. В първия момент се стреснах и докато не потвърди АГ не го вярвах. Сега долу горе пак така станаха нещата, но беше по планирано, понеже исках да имат 4-5години разлика, просто си мислех че ще ни отнеме малко повече време. И понеже знам и датата на зачеване 16ти Март, а аз на 13ти имах рожден ден, но си го празнувах тогава, в приложението на телефона за цикъл ми излизаше че от 17ти влизам в период на фертилни дни и има някакъв шанс за забременяване. Веднага ми щракна, че те сперматозоидите могат да си стоят там 2-3дни, но си казах няма шанс просто. В края на месеца си правих тест нищо нямаше, но беше много рано. На 5ти 6ти април трябваше да ми дойде и точно тогава повторих теста и беше +. Направо си казах егати плодовитите дето сме😁Много смешно само като сравня реакциите ни първия и втория път. Докато с първото имаше еуфория, сега беше "А добре, ще си имаме второ дете. Ами супер тогава." 😁И както вика сега мъжът ми без много да му мислим, виж какви хубави деца правим.

Аз съм споделяла, но хайде пак.
С дъщеря ми забременях напълно планувано и от раз. След сватбата, още след първия опит и бам- две черти. Винаги съм искала да имам деца с разлика 2-3 години. Та като стана на 2г щерката, почнахме опити за второ.. и двамата си мислехме, че бързо ще стане. Обаче не ставаше и не ставаше. Една година и половина бяхме много сериозни, там тестове за овулация, стриктно следене на всичко, но бебе така и не ставаше. След това дойде време да се връщам на работа след майчинството, детето тръгна на градина, желанието да имаме второ дете все си ни седеше и не сме се пазили, но някак си не ни беше това на прима виста. Мина още една година и пак решихме да станем по-сериозни в бебеправенето. Пак безброй неуспешни опити, отрицателни тестове, сълзи и страдания. Детето вече стана на 6г и С ММ си говорихме няколко пъти как най-вероятно ще си останем само с едно дете, затова трябва да дадем максимално най-доброто за нея. Как трябва да сме благодарни, че си имаме едно, защото някои хора и това си нямат... Но все пак не сме спирали с опитите, и аз всеки месец тайничко съм се надявала този път да е станало. И така отхвръкна и още една година. Януари месец тази година си купихме билети за тримата за Сингапур (трябваше юни да ходим). Та бяхме решили след като се върнем от почивката да се консултираме с репродуктивен специалист, да се види в нас ли е проблема и какъв е, какво може да се направи. И ако не стане и по този начин - край, спираме с надеждите и това си е.  Обаче последно време бяхме позанемарили опитите и си имахме съвсем други грижи. Та... един прекрасен ден през март...приложението на телефона ми ме известява, че цикъла ми закъснява с 4 дни вече. Реших и аз, че е от смяната на климата, изобщо не предположих че съм бременна. Ама на майтап си купих тест. Правя го аз и.... 2 мега червени черти... ШОК... Рев, рев, рев... Отивам за втори - същите черти. В момента, в който най-малко очаквахме и дето се вика бяхме загубили надежда. Е, голямо щастие... 😍😍😍

Да кажа и аЗ за течението, че и при мен е така 😁постоянно ми е мокро като напикана  съм. Миналия месец правихме микробиология, беше чиста, аз все се притеснявам, че има нещо, но явно просто си е по-обилно + подмокрянето 😁
Ние с мм сме заедно от 6 години. Имаме едно дете, което беше планувано и чакано. Първо имах раничка на шийката, горене+6 месеца пазене. След това започнахме опитите на 4 месец бях бременна, за жалост беше кухо яйце. Много се сринах. Още няколко месеца пазене. След подновяване на бебе правенето минаха 6 месеца и отново имах 2 черти, бяхме мн щастливи, но и мн притеснени. В крайна сметка вс беше наред и се роди сина ни. Купихме си жилище, мм го повишиха и така нещата вървяха добре. Сина би беше на 2 години и предложиха работа на мм в Германия. В началото беше само за известни време и бяхме разделени 😣Аз го изживях много трудно, а по принцип съм доста курава. В последствие решихме вс да заминем при него и се започна търсене на квартира, стана мн трудно. Той се прибираше почти всеки месец. Не бяхме планували второ дете на този етап, имахме само един единствен полов акт без предпазване и аз забременях. Бях толкова учудена, че е станало и естествено мн щастлива. Винаги сме искали второ дете. Естествено не сме и помисляли да го махаме. И така след 3 месеца и ние със сина ми дойдохме в Германия, вече бяхме и женени. Това е нашата история.

Охоо интересна раздумка се е заформила
Хайде и аз да се разпиша.

Ние си имаме едно момче, вече на 11 години 💙. Планирана бременност, 4 години след сватбата,  вече бяхме решили че е време, но болки в корема вдясно осуетиха плана и бам под ножа с апандисит. 6 месеца след операцията заминавам на бизнес трип до Япония. И там кошмар- лошо ми е, през 5 минути ми се ходи до тоалетната, храната им не мога да я гледам камо ли да я ям. Помислих, че лоша болест ме е налегнала...Прибирам се в БГ, цикъла ми закъснява. Тест - положителен. Радост голяма. Отивам в 5 г.с при АГ, има плоден сак, но не се вижда зародиш. Шок, но има надежда. Отивам седма седмица и ужас- диагноза:кухо яйце. Причина - неизвестна. Рев, рев, цялата съм драма, а преди аборта, олеее оревах света. Но живота продължава, полека лека се съвзех ( аз съм си драма куин , като типична зодия рак) и след 3-4 месеца сме готови отново за бебе. Първи опит - в деня на цикъла, обаче леко зацапване и рев голям му дръпнах пак . Е “цикъла” взе че не дойде и бебето стана факт
И така, детенце, специализация, дисертация, кариера, времето минава, и на двамата ни се върти в главата идеята за второ дете, но все не е дошъл момента. Преди 5 години решихме, че няма да се пазим и започваме бебеправене, но не става и не става. Е не сме били много стриктни и постоянни, но все пак... имаше и една малка подробност, че след първата бременност се сдобих с камъни в жлъчката и това би могло да създаде проблем при последващо забременяване. Това подсъзнстелно ме тормозеше...и така до 2017, когато след зверска криза се оперирах. Успокоих се. Съзнанието и тялото ми бяха вече абсолютно готови за бебе, е да ама не. Бебето не става. Амбициата ми стана много голяма и решихме, че сме готоеи на всичко, дори ми минаваха мисли за осиновяване... Записах час при репродуктивен специалист. Становището й беше, почти изчерпан яйчников резерв 🥺Вървим към инвитро. Започваме стимулация и подготовка, добре но ММ заминава на специализация в Дания. Изчисляваме кога какво тр да се случи и аз стартирам стимулацията. Ходя на прегледи, яйцеклетки има, бият ми хормони и лекарката казва хайде в петък, събота инвитро. Оппа , супер, но бащата се връща в понеделник 😄 Хммм трагикомедия. В крайна сметка оставихме нещата на естествено бебеправене и като си дойде ММ от вратата за краката, както се казва хахаха, но резултат нямаше уви. Реших да си почина един месец и да продължим с инвитрото. Обаждам се за час, но лекарката точно в дните които трябва да отида е отпуска, което означава още един месец пас. През това време сме сериозни, следя овулация и няма да забравя вечерта, в която просто усещах че това е момента и ...дааа април месец цикълът ми не идва. Но умирам от страх да купя тест, защото пак ще има рев, но един ден ММ носи три теста и настоява да го направя. Съгласих се, но му го дадох той да види резултата  и О,  небеса, цялото му лице грейна...досещате се ....пак сълзи, но този път от радост...еми ревла съм си.
Натам приказката я знаете и тепърва ще я дописвам 🥰💝🐣

Здравейте момичета,
Интересна тема сте подхванали и ще се включа и аз. Моята история е малко по-различна. С ММ сме заедно от 3 години, още на 2я месец от връзката ни дойдохме в София и заживяхме заедно. Просто още тогава го почувствах, че той е човекът за мен и така. Миналата година се оженихме и още преди сватбата се замисляхме, че искаме бебче, обаче виках е си да мине сватбата. Обаче при мен имаше проблем, тъй като имам поликистозни яйчници и от 5 години пиех противозъчатъчни и знаех, и докторите ми бяха казали, че няма да е лесно. Директно след сватбата посетих репрудуктивен специалист и ми казаха да пробваме нормално и ако не стане 1 година или цикълът ми е много нередовен да дойда пак. Така пробвахме и не се получаваше и миналата година декември цикълът ми доста се забави, но бременност нямаше и си казах, че януари отивам при лекарката и бях настроена, че тази година ще се случат нещата. Отидох при лекарката и се установи, че нямам овулация и се започна наново с пиене на противозъчатъчни за да имам редовен цикъл и да започна след това да пия хапчета за предизвикване на овулацията. Обаче февруари направих бъбречна криза и се наложи да преустановим лечението. (сринах се) Март месец чакахме новият цикъл, отидох пак при лекарката и започнах да пия хапчета за предизвикване на овулацията, за които като ги търсех по аптеките ме гледаха странно и съжалително (едно от предназначенията им е за лечение на рак на гърдата). Бях предупредена за това, но все пак ми беше кофти и отново се сринах, но бях твърдо решена, че искам бебче. След няколко дни отидох пак при лекарката да установим дали има фоликули и кога да започнем опитите, обаче след цялата тази суматоха покрай мен сме забравили 'мъжкото изследване' за ММ, но трябваше да не изпускаме шанса за бебеправене и след опитите той да си направи изследване. Оказа се, че хапчетата са ми повлияли и имаше годни фоликули. (новината научих на Благовещение и бях на 7мото небе). Почнахме опитите и след това ММ си направи изследването, но резултатите не бяха много добри. (Сринах се тотално вече, няколко дни ревах и си казах ами с моите преблеми и сега и при него се установиха проблеми няма какво да направим и ще се наложи инвитро) Лекарката каза да повторим изследването за всеки случай и вече избирахме дата за следващо. Да, обаче аз се чувствах странно и предчувствах, че съм бременна, но си казвах, че си въобразявам. Една събота накарах ММ да купи тест за бременност, но до такава степен се бяхме отчаяли, че той дори не го взе на сериозно, но ми купи. Е, направих теста и се оказа положителен. Толкова не ни се вярваше, че си мислехме, че може да е грешка и на следващия ден направих нов тест, който също беше положителен. Чудото беше станало.

P. S. Съжалявам за подробностите, но за мен са от голямо значение и реших да ви споделя моята история. Пак се събудих и си будувам посред нощ.

Страхотни истории на всяка една от нас . При някои по лесно се е получило , но преди това доста други проблеми , при други пък със затруднение . Важното е момичета , че сме благословени някои от вас за втори , трети път и за едни от най - хубавите семейни празници ще имаме най- прекрасните подаръци ... част
От  нашите сърчица извън тялото ни. А за спането аз през 2 часа де ставам да пишкам и влизах да ви четя 😆. Бебко  и той помръдва та не съм сама с компания съм . 😊🤗 Радвам се , че ми се случи точно в този момент всичко това , за всяко друго нещо си е имало причина ... И е страхотно , че точно с такива готини мами като вас се събрах в една група . 😊🤗 Стискам палци на всяка една от нас до края с щастлив финал . На всички мами които още не са ди прибрали бебетата  и на момичетата които бяха част в началото с нас и отпаднаха . Не сме ви забравили и чакаме отново да се включите един ден в темата за да ни се похвалите

Бях писала че каката я чакахме 13 години ,бебе номер 2 стана от раз.
След първата годинка на каката отидох на гинекологичен преглед видя се овулация и хоп същия ден съм забременяла .
Даже знам датата 13.04  през останалото време нямахме време
За сега нямам дата за секцио ,но го очаквам около Коледа.

При нас бебка не беше планирана. ММ все отсъства, работи основно в чужбина. Март месец се беше прибрал за 2 седмици, първата от които аз бях в цикъл. Всъщност бебка е станала в деня, преди той да замине. Странното е че знаех, че съм бременна още преди да ми закъснее. Реших да си взема от ранните тестове за бременност, които са по 2 теста в опаковка. Нямах търпение да разбера дали съм права и още в офиса си направих първия. Излезе мнооого бледа втора черта, което разбира се само ме обърка. Има ли нещо или не....На другата сутрин, с първата урина направих втория тест. Този път втората черта беше доста по-видима, но нали съм Тома неверни, купих още един тест. И той излезе положителен. И понеже всичкото това се случваше 10-тина дни преди нормално да ми дойде, пуснах си и кръвен тест Същия ден заминавах за командировка, а резултатите така и не излизаха. Няма да забравя, докато чаках да се измъкна от едно задръстване в София рефрешнах страничка на лабораторията, за всеки случай. Гледам, резултатите ми готови, бременност някъде в 4 г.с. Трябваха ми 3 теста за да повярвам на 6-тото си чувство, но и аз като други мами тук, съм с проблеми. Нередовен цикъл, поликистозни яйчници, микроаденом на хипофизата. Не съм вярвала, че мога да забременея толкова лесно. Явно ми е било писано да стана мама

Събуждам се и гледам толкова много коментари за едно денонощие, че се зачудих какво се е случило и какво е предизвикало такава активност през нощта
Момичета всяка има своята история и тя е уникална, късмета е бил с нас в точния момент.
Ние с мм се запознахме преди 2год, заедно сме горе-долу почти от тогава. Като нещата станаха по-сериозни миналата година по това време горе долу. В началото на тази година от нищото проведохме няколко по-сериозни разговора с които споделихме един с друг, че искаме да имаме общи деца. Мм беше готов веднага, но понеже съм по-малка каза, когато аз реша. Трябваше ми известно време да помисля и на следващия месец спряхме да се пазим. Получи се още от първия месец, което за мен беше много неочаквано, защото съм чела какви ли не истории и психически се бях настройка, че ще отнеме време. Докато на мен ми трябваха няколко дни да го асимилирам, ММ е на седмото небе от първият ден. Сега очакваме нашето коледно късметче

И аз да разкажа моята история С ММ се събрахме на стари години,както обичам да казвам. Аз съм на 31,той на 44 г. Заедно сме от почти 3 години. Станахм гаджета,след 6 м си купихме апартамент. Стегнахме го за няколко месеца и на 6.7-деня на подписването ни аз знаех,че съм бременна,защото съм с много точен цикъл. За съжаление беше миссед аборт и то в деня на венчавката ни. За съжаление разбраха всичките ни близки и това много ми повлия. Не обичам близките ми да страдат за мен и да ме гледат със съжаление. Пазихме се 6 месеца и след 2 месеца сериозни опити април месец не ми дойде. Това е! Сега чакаме Коледа с бебчо удома

Момичета, на някоя от вас да са намирали кетони в урината? В изследванията ми от вчера пише Кетони 1+. Нямам идея опасно ли е, досега не са ми откривали такова нещо в урината.

Страхотни истории на всички!
Фем, не са, за първи път чувам. Гугъл какво казва?
Алексчето ми се губи.. Алекс, нещо? Анна да не се е появила?

Марти, ами доста неща изчетох, че може да е обезводняване, дехидратация, диабет и май по-добре да не чета в нета 😁. Утре съм при АГ-то ама пусто му притеснение все да прочета. 😁

Фем не чети имам спомен , че някъде някой беше писал . Едва ли е нещо притеснително изчакай и си питай АГ или пък си му звънни още днес . Аз да питам момичетата които пият желязо останових , че като го пия след обед организма ми по добре го понася . Има ли правило че трябва сутрин да се пие и дали ще е проблем примерно за правилно усвояване