Изпитвам радост най-голяма - иде ДЕКЕМВРИ и ще стана мама! Тема N10

Ее за пореден път ми вдъхнахте доза спокойствие 🤗

Относно зодиите, мисля си е до човек.. Аз съм лъв и май нямам нищо общо със зодията.. Такива зверове познавам, а аз съм такава шматчица и добра душа 😂 Много скорпиони не познавам, за две жени само се сещам и характерът им никак не е розов А за стрелците имам много добри впечатления..Всички,които познавам са много готини

Мокрото бельо и мен ме стряскаше, но преди няколко дни видях от какво се получава. Изключвам течението, което е нормално за бременните.
Трябваше да ходя на преглед при АГ и имах около половин час докато да тръгна. Седнах да гледам тв и започнаха да ме обливат горещи вълни. Нагоре не се изпотих, ама като отидох до тоалетна и нямаше сухо място по бельото. Та нищо чудно и през нощта да се потя така.

От кабинета ми отговориха,че най-вероятно е по-обилна секреция,която била нормална. Да сложа ежедневна и да наблюдавам колко се мокри. Иначе през лятото също ми се случваше и тогава бях сигурна,че е от потене.

Направо си е потене, според мен. Аз срам не срам, днес викам на ММ (с кожени дивани сме) - Абе К., поти ли ти се задника? И той "Не, защо, твоя поти ли се?" Ми, поти се бе.. На тоя диван.

Има и още нещо за което се сещам относно петната по бикините. Аз съм с ежедневни превръзки по принцип и забелязвам в последно време как не мога да се избърша както трябва отпред с тоалетна хартия. Просто коремът ми е голям и не стигам до края. Адска мъка ми е и да мия отдолу като се къпя. Измислям някакви движения с помощта на тоалетната чиния в банята. Цирк си е 😂

Явно е ден за откровения 😂 и аз не успявам да се избърша добре отпред назад и затова довършвам и отпред, иначе наистина остават капки по бельото и после в комбинация с пот и други секрети не е готино. Ако са води не мисля, че ще текат 1 Седмица и повече, нито че няма да усетим. Все пак обикновено после почват и контракции за разкош...

Аз забелязах че при рязко ставане бебето натиска явно мехура и се изпускам малко, отделно секретите отдолу се увеличиха. Сменям бикините често, не слагам ежедневни защото забелязах от тях гъбясвам.
П.С през първата бременност всеки месец кандида после Гиназол Кандизол Макмирор накрая махнах ежедневките и оттогава гъбички нямам.

Аз съм с такава секреция от месец-два. Комбинация от всичко изброено до тук. Като съм вкъщи не слагам ежедневни,но навън задължително. Много е неприято на вървиш с мокро петно на гащите. Гледам да купувам с памучно покритие заради гъбичките

Ееее явно масово имаме този "проблем" Благодаря,че споделихте 😘 Страхотни,както винаги

Момичета,бях се сещала наскоро,ако искате да споделим една с друга как забременяхме,планувано ли беше,колко време чакахме. Това ме вдъхнови от една друга тема във форума, доста интересни случаи имаше. Разбира се,ако вече не е коментирано или твърде лично. Да разнообразим малко дет се вика обичайните терзания

Ето ме и мен. Мисълта за бебе винаги ме е плашела донякъде. Не бях от момичетата,които винаги са знаели,че един ден ще бъдат майки на сто процента. Като цяло до голяма степен съм егоист и никога не са ми давали наклон на ракетата, право през просото. 😁 С ММ сме от 4 години заедно, доста различни характери, аз съм бурята, той е спокойствието у дома. След втората година съвместно съжителство вече знаех,че ако един ден искам да имам дете,то искам той да е баща му. И все пак нещо ме спираше. Първо бяхме на квартира,второ прекалено харесвах свободния си начин на живот,трето супер добре се развивах в работата,четвърто,пето,шесто... Лека полека всички покрай мен станаха семейни и разбира се последва и появата на бебета.. По едно време осъзнах,че от всичките ми приятели аз бях една от малкото без детенце, следователно вече нищо не беше същото при срещите и разговорите ни. Обмслих добре нещата и осъзнах,че страх лозе не пази, имам мъж мечта, купихме си наше жилище, работа винаги ще има, а животът не свършва с появата на бебе.. Разбира се покрай мен имаше и случаи, в които работеха по въпроса, но не се получаваше и това също ме накара да се замисля каква ми е гаранцията,че при нас нещата ще станат от първия път. И така миналата година по това време започнахме да не се пазим. Първите 1-2 месеца доста несериозно подхождахме, ако стане-стане. От Февруари почнахме сериозно да гледаме на нещата,уви пак не стана. И аз като една голяма паника реших,че може би нещо куца някъде.. Взех си тестове за овулация, за да я проследя и след доста любов през Март, МЦ пак беше на линия. Тогава помня,че доста се разочаровах и ми стана адски тъпо. Спомням си,че се шегувах за Април да го прескочим,тъй като не исках бебе по празниците и рождените дни на всички около мен. Е да ама то взе,че точно тогава е станало. Като видях теста първоначално много се зарадвах и след 2 минути плачейки питах ММ "И сега кво правиммм?" 😁 Общо взето май при нас нещата се получиха на третия месец сериозни опити. Имало е моменти , в които съм се питала дали наистина съм била готова за това, хиляди въпроси са били и продължават да са в главата ми.. За жалост не изкарах много спокойна бременност,благодарение на хиляди съмнения и тревоги породени в мен благодарение на хората с белите престилки..Но се надявам коледното ни чудо да ни донесе само хубави моменти и да ни направи още по-сплотени и обичащи се ❤

И така,споделих си личните драми,хех Ако има други желаещи, ще се радвам да споделят. 🤗

Мисля и аз да се включа в темата за  забременяването. При нас стана колкото и случайно, толкова и планирано, колкото и абсурдно да звучи. С мм сме заедно от над 8 години. От началото на тази година, аз започнах сериозна работа и с него заживяхме заедно. Още от миналата година той подхвърляше за бебе, но аз отказвах, защото ми предстоеше завършване, много тежки държани изпити, куп други семейни драми и за бебе въобще не ми се мислеше. На 25.03 ММ трябваше да замине на плаване (помощник-капитан е по професия). Седмица преди това той се обърна към мен с въпроса- "Ще го правим ли това бебе?". Аз малко се дръпнах, но му казах- "Нека опитаме, но не се надявай" (имам Хашимото и знаем, че с него нещата стават по-трудно). Общо взето не се пазихме точно 3 пъти, докато замине, и една седмица след заминаването му вече имаше имейл, че ще става татко. Сама посрещнах новината и 6 месеца от бременността, но за щастие за най-трудната част си е вкъщи и до мен. Та, така, изненадващо бързо беше заченат малкият ни господин. 😊😀

Супер малко да разнообразим. Ние с моя мм сме от 12 сега януари ще станат 13 години заедно . Детска любов от 15 годишни сме заедно. Той от още по малка възраст си ме е харесал и си е казал , че ще бъда негова един ден и така . При мен малко по трудно дойде влюбването  😁 когато бях на 23 или 24 години вече не съм сигурна една вечер съм се прибрала от работа ядосана и съм му казала да си направим бебе. Съответно след 30 дена като не ми дойде цикъла си направих тест и беше положителен за моя жалост въобще не предполагах че се е случило и от една поставена инжекция всичко приключи ... казвала съм и преди затова и вече е затворена тема за мен ... преди 2 години вече аз отново се замислих за бебче, но мм ме изненада с пръстен и го отложихме докато мине сватбата . Като ще съм булка да бъда както трябва. 😁 след сватбата тъкмо щяхме да пробваме като при редовните ми профилактични прегледи не ми излезе резултата на цитонамаската лош . Имах изменение на шийката . Това доста ме срина , но за щастие и благодарение на подкрепата на мм приятели и АГто за 2 месеца това беше само спомен , но се наложи доста месеци след Това да се следя . До тази година март месец когато казах на мм че на 18 март ми е дошло 7 дена ми е цикъла като свърши 5 дена след него почваме опитите. Така и стана пробвахме 4 които бяха през ден  и два дена преди месечния ми цикъл се събудих с чувството, че трябва да си направя тест . Веднага се появи втората бледа черта щом я видях изтичах събудих мм и като той отвори очи теста беше през очите му мигаше мигаше и ми каза "Ама аз виждам две черти😁 и аз му казах ами да ще си имаме бебе . И така след това историята ми продължи цели  8 месеца с вас 🤗😍

Хайде, и аз ще споделя.
Ние с мм сме заедно от 8 г., а сме женени от 4 г. Бяхме си казали, че след сватбата няма да бързаме с децата, а ще си живеем живота поне две години. Аз бях на 25 г., а той на 28 г. тогава. Няколко месеца по-късно ми откриха голяма киста и докторът, при който ходех тогава предложи да пробваме да забременея и така щяла да се махне кистата, за да не ме режат. Обсъдихме го с мм. Не бяхме на мнение, че ни е време за деца, но в името на здравето... И така, като започнахме с опитите, постепенно се навихме, че искаме дете. Да, ама не стана и много се разочаровах. Кистата си порастна и дори от лечение не се повлия. Оперираха ме. После 6 месеца пазене. Започнах нова работа, мм също. Решихме, че финансово не сме готови в този момент. Отложихме до следващата година, но тогава осъзнахме, че психически сме много натоварени от всичко, през което минахме и отложихме още малко. Не че сме се пазили, просто не бяхме сериозни. Отделен беше фактът, че почти не се засичахме вкъщи. Смените ни се разминаваха. Миналата година реших, че сменям работата, за да прекарваме повече време заедно, и като по чудо се отвори място в неговата фирма. Ходехме заедно, прибирахме се заедно, излизахме и никога не сме се обичали повече. Много добре ни се отрази промяната. И естествено - повече секс, ама не си засичах овулацията правилно. 😁 Аз междувременно, като си ходех на годишни прегледи при различни доктори, все ме убеждаваха, че трябва ин витро да правя. Изпитвах ужас от това. Отидохме на специалист по репродуктивни проблеми и тя ми каза, че съм здрава и няма нужда да правя такива интервенции. Засече кога ще съм в овулация и ни каза на кои дати да работим и на кои да почиваме. Точно след 2 седмици бяхме при нея с положителен тест. 😊 Та това е моята история. Съжалявам за дългия поуст. ❤

С ММ сме заедно от 5 години. Познаваме се от цяла вечност, иначе. Баща му и мама са били гаджета навремето, после нещо се случило, не им било писано. Не сме работили сериозно за бебе, аз знаех кога ми е овулацията (цикъла ми е много редовен) и преди и след нея не се пазехме. Еми да, ама март явно е била по - рано и воала, ето ни на финала. Той си го е искал човека (не че аз не съм, просто не съм очаквала да стане). Та така.

С ММ сме заедно от 8-9 години (нямаме брак) той от 1-2 години ми намекваше,че иска дете,но аз отказвах,не сме го планували тази година да забраменявам. Последният МЦ беше март месец,април не ми дойде,но не отдадох значение понеже и преди се е случвало по една или друга причина да не ми идва 1,2 месеца. Може би около началото на май някъде започнах с много повръщане,силно главоболие и отпадналост и така си изкарах 2-3 дена като през това време ММ постоянно ми викаше то това е от бременността,това е от бременността...следователно моя отговор беше,че това са глупости и сигурно съм хванала някакъв вирус.
След няколко дена ме нави да отида на лекар,но аз понеже нали съм си инат и си държа на моето и четох в интернет някакви болести,та стигнах до извода,че имам мигрена и отивам на лекар направо с готова диагноза 😂😂
Обаче сутринта преди да отида при ЛК реших да си направя един тест за бременност,показа 2 черти,обадих се на ММ по телефона и направо го питах това дете ще го гледаме ли или не,да знам какво да правя и той се зарадва каза,че ще го гледаме и да отивам на лекар за направление и после вече знаете как е.... Прегледи, изследвания,хормони и т.н.
Извинявам,че е толкова дълго

И аз да разкажа нашата история. Никога не съм била от хората, които много искат деца и това им е висша цел. Миналата година обаче покрай празниците си бяхме само двамата с мъжа ми и ни беше доста скучно, всичките ни приятели с деца, само ние самички. Няколко дни след Нова година си говорихме и решихме, че започваме с опитите и няма за кога да отлагаме. И така до март, когато беше последната менструация, в началото на април без дори да ми закъснее, знаех, че съм забременяла. Последва тест, две черти и усещането, че това е най-хубавото и правилното нещо, което ни се случва.
Живот и здраве за тазгодишните празници вече ще сме трима. 😊