Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 14 ноем. 2019, 20:55 ч.

Много искам да си осиновя дете.

  • 1 667
  • 45
  •   1
Отговори
  • Мнения: 11
Здравейте.
На 18 години съм, живея още в апартамента на моите родители, който се състои от 2 стаи, 1 хол, 1 кухня, перално, 2 тоалетни и 1 баня. Имам спокойно и кротко кученце между болонка и още нещо. Мисълта ми е: Мога ли да си осиновя дете, след като съм на толкова малка възраст, тази година съм абитиурентка(няма да правя бал ако има някакво значение де), но мога да положа по-добри грижи от колкото ако съм сама примерно? Мислила съм си го от мъничка това с осиновяването и честно да ви кажа решила съм го. Няма значение дало в бъдеще ще стана и биологична майка пак ще си го обичам. Въпросът ми е мога ли ако реша да си осиновя детенце, те да ми дадът или си има по-определени правила? Аз мога и да си взема квартира, но ще трябва да ходя на работа, а аз искам да имам време и да не го оставям само... Ако отговорът ви е "да" ще ми кажете ли какви документи са нужни и всичко от-до за най-важните неща. И още по-важното е.. Ако то(детето) не знае, че е осиновено.. кога по-точно се казва ? Моля ви не гледайте на тези въпроси с насмешка. Ще приема вашата критика за градивна. От сега да кажа: - Нямам проблеми със здравето, от които да не мога да имам деца.
 Искам просто да си осиновя и да подаря щастие на някоя душичка, която и без това за ранните си години е преживяла много.

# 1
  • София
  • Мнения: 15 691
Имаш ли доходи, с които да гледаш себе си и това дете?

# 2
  • София
  • Мнения: 9 186
Забрави за сега  за щастието на душичката. Детето/бебето/ не е кукла да си я преобличаш, разхождаш с количката  и дондуриш.
Завърши 12 клас,  кандидатствай и следвай нещо, което те интересува.
Като започнеш работа и се утвърдиш може да вземеш информирано решение за осиновяване.
Има и специален подфорум за осиновяването тук.

# 3
  • Мнения: 2 533
Вие не сте самостоятелен човек, нямате никакъв шанс, поне не в близките няколко години. Розови фантазии са това, в действителност нещата с отглеждането на дете са доста по–различни.

# 4
  • София
  • Мнения: 21 993
Ако толкова ти се гледат бебета, пробвай се като детегледачка. Търсят се, ще изкараш джобни и ще придобиеш опит.

# 5
  • Varna
  • Мнения: 18 637
Ох, като я чета и на мен ми се прииска ...да съм на 18.  Laughing

# 6
  • Мнения: 4 639
За да те одобрят за кандидат осиновители, което не значи, че ще осиновиш задължително, трябва да имаш доход, с който да издържаш себе си и детето. Не е задължително да е от работа, но трябва да го има - рента, наеми, дивиденти... И да можеш да го докажеш.
Това, че не си омъжена и нямаш репродуктивни или здравословни проблеми не е пречка.
Пречки са твърде младата възраст и липсата на свои доходи.
Разходи се до Агенция Закрила на детето във вашия град и поговори с някой социален служител за това какво искаш и какви са условията. А условията можеш да намериш и в подфорума за осиновители.

# 7
  • SF/HH
  • Мнения: 579
Обсъдила ли си го с родителите ти?
"Искам просто да си осиновя и да подаря щастие на някоя душичка" звучи абсурдно, сори.

# 8
  • Мнения: 390
Май гледаш много телевизия.Сигулно си чула, че дават по 1000 лв месечно на приемни семейства.
ПС:Вземи си кученце

# 9
  • Мнения: 11
Повечето коментари са безумни. Особено последният, който намеква, че искам да съм приемен родител заради парите хахахах. Имам доходи. Та питах точнп и ясно, но ще се опитам да е по-сбито.. Ако имам пари и тн. дори да съм на крехките 18 пак мога да си осиновя нали? И за Came Lita да поясна - имам куче вече.

# 10
  • Varna
  • Мнения: 18 637
Ако имам пари и тн. дори да съм на крехките 18 пак мога да си осиновя нали? И за Came Lita да поясна - имам куче вече.
Можеш ли да докажеш тези доходи, и че ще можеш да се грижиш за друго човешко същество.

# 11
  • Мнения: 248
Здравей, Елена!

Поздравявам те за решението ти да осиновиш дете, заради желанието си да дадеш дом и семейство на дете без такива, а не заради невъзможност да имаш биологични деца. Първото е рядкост, а до второто се стига на една доста по-висока възраст. Разбира се и в двете няма нищо лошо, стига към решението да се подхожда през нуждите на децата, а не през нуждите на възрастните, т.е. на кандидат-осиновителите.

Предполагам, че повечето отрицателни коментари са именно заради възрастта ти, а тя поражда доста въпроси. Какво на тази възраст те кара да вземеш решение да имаш въобще деца, преди още да си опитала от благата на живота, като самостоятелен индивид? Да поемаш отговорност сама за себе си и да се научиш да се грижиш сама за себе си. Чак тогава един човек осъзнава какво е да се грижи за някой друг, особено децата, които са напълно зависими от родителите си.
Чудесно е че имаш дом и средства, които дават сигурност в едно семейство и това е в твой плюс при кандидатстване за осиновяване. Да осиновиш дете обаче не се изчерпва само с материалните възможности, а и с моралните ценности. Детето идва с историята си и травмите от миналото си, които ти ще трябва да посрещнеш.
Вече си навършила 18 г. и чисто законово, няма пречка да кандидатстваш за осиновяване дори да нямаш доходи и собствен дом, но това не гарантира вписването ти като кандидат-осиновител, нито пък че ще стигнеш до осиновяване. След като си подадеш документите, започва да тече три месечна процедура, по време на която ще се срещаш с назначения ти социален работник и психолог. Ролята им е да те проучат дали си психически стабилна и дали имаш капацитет на родител, който би могъл безусловно да приеме "чуждо" дете, да го обикне като свое и му помогне да се справи с травмите си от миналото. Ще преминеш курс на обучение за кандидат-осиновители, на което ще научиш повече за осиновяването, както и за различните емоционални травми при децата, които са останали по различни причини без биологичните си родители.
Именно възрастта ти ще предизвика редица въпроси у социалните, а тяхната работа е да ти ги задават.
Къде ще отглеждаш детето? Ако е в дома на родителите ти, те подкрепят ли решението ти? Ако не го подкрепят, кой ще ти помага? Доходите ти до колко са стабилни? Какво ще направиш, ако един ден се влюбиш в някой, който не приема детето, което си осиновила? Как ще съвместяваш майчинството с евентуална кариера и желанията ти за личностно развитие? След осиновяването детето ще се нуждае от постоянното ти присъствие, за да разбере, че ти си неговата майка, както и ти да разбереш че това е твоето дете и вече си майка. Ще ви трябва време да се адаптирате един към друг и да се опознаете. Малките деца често боледуват и когато си на работа ще трябва да излизаш в болничен, което не от всички се приема лесно. Ако пък си със собствен бизнес, отново ще е трудно да ги съчетаваш. Не ме разбирай погрешно, да си майка е прекрасно, но често преди да станем родители, живеем в една илюзия, заради което сме много не подготвени като родители.
Ако си премислила всички тези въпроси, които може би са само част от всичко което включва осиновяването, чудесно! Би могла да посетиш отдел "Закрила на детето" по района ти на местоживеене и да си поговориш със социален работник, който да ти даде насоки. Може да ти даде и списък с необходимите документи.
Ако не си си отговорила на тези въпроси, срещата със социален работник от отдела пак ще ти е от полза, още повече че там ще протече процедурата.
Би могла да се срещнеш и с хора, които са минали по този път и разбереш много повече за всичко, което те очаква.

# 12
  • София
  • Мнения: 21 993
Освен това, шансът да вземеш точно бебе не е висок. Ти не избираш детето. Взимаш каквото ти предложат. Повечето деца са с проблеми. Имам приятелка, която й дадоха гаранция, че детето е здраво физически. Но! Има проблеми с поведението, по които работят вече години.

# 13
  • Мнения: 11
Аз не съм казвала, че съм с капризи дали ще е бебе или детенце вече, което може да ходи и разбира повече. Казах, че искам да осиновя, което означава, че не ме интересува какво е, на колко годинки е и тн. А и да отговоря за въпроса какво ще правя ако бъдещият ми съпруг не го иска.... няма да има такъв ако не ме подкрепя в решенията ми и точка. Как може да дадеш на някое живо същество надежда и после да му я отнемеш заради твоите интереси. Сега точно в този период няма да мога да осиновя, защото искам след като направя тази крачка да му отделям всяка минутка внимание, първо ще завърша, имам пари, но ме достатъчно, за да си позволя да не ходя на работа и да си щракам с пръсти. Поинтересувах се и питах, за да знам в бъдеще какво да очаквам и какво да правя. Не ми е хрумнала тази идея от вчера. Не знам защо, но винаги съм го искала. Бих обяснила и по подробно, но като гледам повечето какви злобари са и хора с комплекси ще си запазя мнението за мен си. Благодаря на останалите, които ме разбраха и не се заяждаха. Simple Smile

# 14
  • Мнения: 248
Аз не съм казвала, че съм с капризи дали ще е бебе или детенце вече, което може да ходи и разбира повече. Казах, че искам да осиновя, което означава, че не ме интересува какво е, на колко годинки е и тн. А и да отговоря за въпроса какво ще правя ако бъдещият ми съпруг не го иска.... няма да има такъв ако не ме подкрепя в решенията ми и точка. Как може да дадеш на някое живо същество надежда и после да му я отнемеш заради твоите интереси. Сега точно в този период няма да мога да осиновя, защото искам след като направя тази крачка да му отделям всяка минутка внимание, първо ще завърша, имам пари, но ме достатъчно, за да си позволя да не ходя на работа и да си щракам с пръсти. Поинтересувах се и питах, за да знам в бъдеще какво да очаквам и какво да правя. Не ми е хрумнала тази идея от вчера. Не знам защо, но винаги съм го искала. Бих обяснила и по подробно, но като гледам повечето какви злобари са и хора с комплекси ще си запазя мнението за мен си. Благодаря на останалите, които ме разбраха и не се заяждаха. Simple Smile

Съжалявам, ако си разбрала поста ми като заяждане. Опитах се да ти дам насоки и пример с въпроси, на които следва да отговаряш, но не на мен, а на социалните работници, когато стартираш процедурата, защото работата им е да ти ровят в душата, дори с риск да ти се стори че се заяждат, макар съвсем да не е така. Отглеждайки осиновено дете, могат да се отключат неподозирани емоции, както положителни, така и отрицателни. Всеки преживява осиновяването по различен начин. Споделям го не само от опита на майка, която е осиновила детето си, но и на човек, който се среща и общува с много хора, които са осиновили и са осиновени.
Имали сме много трудности, свързани и с осиновяването и със самото родителстване, част от тях сме преодолели, друга тепърва ще преодоляваме. Независимо от трудностите, които сме изпитали и ще изпитаме, независимо от компромисите, които се е наложило да направим като родители, най-важното за нас е, че сме щастливи да имаме точно това дете.

По отношение на въпроса ти за казването на детето, че е осиновено - няма определена възраст, на която да се каже. Най-доброто, което може да се направи е въобще да не се създава тайна в семейството и с детето да се говори от самото начало по подходящ за възрастта му начин и според неговите нужди.

Не се "закачай" за всеки коментар, а си извлечи най-важното за теб и не спирай да се интересуваш.

Общи условия

Активация на акаунт