За контакта с учителките

  • 1 227
  • 23
  •   1
Отговори
# 15
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
С г-жата на щерката си имаме приказка. С ц-жите от градината - тоже, макар и по-рядко. В зависимост от от това дали са станали с лице към възглавницата...

# 16
  • Мнения: 212
Имам чудесни отношения и с госпожите и с лелите и на двете ми дъщери...
Но не е така с родителите на децата от групите...
Набедили са ме, че се подмазвам и повечето ме игнорират, до степен, че са си позволявали да обиждат детето ми...
Понякога, когато човек се опитва да направи добро, го изяждат жив!
   И мен родители са ме обвинявали във всички смъртни грехове,но не са стигали да обиждат детето ми.Може би,защото им беше пределно ясно още в самото начало,че е по-добре да не ме разлайват.Иначе си имах оправдание като член на родителския актив и си пъхах носа навсякъде.Е,аз съм си по природа люлопитна сврака....Нашите учителки бяха изключително разбрани,директорката-никак,ама я научихме с постоянство.За съжаление,в началото тя си го изкарваше на учителките,но бързо разбра,че е в общ интерес всеки да си върши работата и да не прехвърля вина и отговорности на чужд гръб.

# 17
  • Варна
  • Мнения: 5 533
Точно по този въпрос си говорихме вчера с мъжа ми. Понеже той ходи по-често от мен да взема Детелина и вчера госпожата от сборната група само му я връчила и изчезнала.
Той беше много възмутен, защото според него трябвало да му кажат какво е правила през деня.
Ако не ги питаш нищо не казват.
И друго все слушам как всичко си е изяла Mr. Green и как е спала на обед и колко многто е слушала, да ама същата тая девойка у дома по цял ден може да мине с една купичка кисело мляко и две три кайсии, спи на обед най много веднъж в седмицата и за 5 минути може да направи десет бели. Нещо не ми се вързват нещата. За едно и също дете ли говорим или просто ми се казва това което се предполага, че очаквам да чуя.

# 18
  • Мнения: 114
Ами на мен не ми стига толкова... казват ми всеки ден "спала е, не е яла"... ама аз не я пращам в градината да яде и да спи!

Права си че не ги пращаме да ядат и спят , но тя ходи от две седмици и все пак това ме вълнува -дали се приспособява добре .А вече за това кой и е приятел и кой не като мине малко   време  сама ще си каже.

# 19
  • Мнения: 114
За едно и също дете ли говорим или просто ми се казва това което се предполага, че очаквам да чуя.
Ей това и аз се питам понякога -дали ни спестяват истината Thinking

# 20
  • София
  • Мнения: 7 242
И аз искам всичко да знам, но да не забравяме, че в една група има средно по 25 деца. Трудно е да запомниш кое от тях какво е яло сутрин, обед и следобед, дали е спало и т.н. Ако на всеки родител се отделят по 5 мин, за да бъде той информиран, това прави около 2 ч. А тези 2 ч. са "откраднати" от останалите деца. Опитвам се да не го забравям и да не се сърдя, когато не съм уведомена за нещо. Разпитвам подробно дъщеря си. Ако въпросите са добре поставени, научавам много. Питам само за най-необходимото или когато нещо "не ми се връзва" от нейните разкази.

# 21
  • Пловдив
  • Мнения: 709
Всичко си е до хора. Ако родителят е този, който се интересува, задава въпроси и иска да знае, учителките са тези, които ТРЯБВА да отговорят. Ако и те са словоохотливи (каквито според мен би трябвало да бъдат, по презумпция), тогава не би трябвало да има проблем в получаването на информация. Но ако родителите просто си викат децата и не влизат в контакт с учителките, те просто ще казват на тези родители само неща, които са общи събития за всички деца в групата. Аз или съм много контактна личност, или много се интересувам от това какво са правили децата ми през деня, но до сега това, което съм искала да знам съм го научавала в разговорите ми с персонала било на ясли, било на градини.

# 22
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141
Аз съм голям темерут, изключително неконтактна, много затворена и студена. Но с всички госпожи контактувам и по-скоро те са търсели контакт с мен и са били активната страна, отколкото аз с тях. Казват ми всичко, и това, което ме интересува и това, което изобщо не искам да знам. С повечето от тях съм се сприятелила дори. Аз взимам 3 деца, така че имам близък контакт с две-трети от персонала на ДГ. Познавам се и с останалите - моите са винаги в сборните групи. Нямам никакъв проблем с комуникацията там. Даже, противно на природата ми, напротив.

Колкото до останалите родители - изобщо не ме интересуват честно казано. Пак по тяхна инициатива говоря с тези, които ме търсят и се стремят към контакт с мен, а и са ми приятни разбира се. Останалите дори не забелязвам. А какво мислят за мен ми е най-последна грижа.

В училището не я водя аз, не я взимам аз. Води я баща й и когато преценя или нещо искам да знам, обяснявам му какво да пита, да говори и той контактува с госпожата. Стремя се да не губим излишно времето на госпожата, да не досаждаме и да не я занимаваме с глупости, което е практика, между другото. Ако нямам какво конкретно да питам или коментирам изобщо не влизам в контакт. Никога не съм срещала лошо отношение.

# 23
  • Мнения: 3 034
Аз от госпожите не мога да се оплача в това отношение - всеки път, когато взимаме Марена / аз или баща и/ ни се дава подробна информация. Забелязвам, че го правят само към родители, които проявяват интерес. Което е и нормално, де. Има едно момченце в групата на дъщеря ни, на което родителите, когато дойдат да си го вземат, само му махват отдалече, после махват на госпожата за довиждане и това е. Нито идват да и кажат "добър ден", "довиждане", нито пък да попитат как е било. Е тях не ги гонят госпожите да им говорят. Но, като разбраха, че ние проявяваме интерес и ни разказват. Казват и на други родители, обръщат внимание на някои навици, поведение - т.е. не ни съобщават само яло ли, спало ли е детето, а други, важни неща.
Така че, обичам си ги нашите госпожи  Heart Eyes Peace

Общи условия

Активация на акаунт