Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
  • София, България
  • Мнения: 32
Здравейте! Търсих подобна тема, за да не спамя излишно, но не успях да намеря. Моля, да ме извините, ако пиша на неправилното място...

Искам да споделя нещо, което ми тежи и се чувствам ужасно, направо ме задушава!
Вчера имах страшно натоварен ден, в комбинация с това и мъжът ми ме нервира с неговия заядлив понякога тон и от нерви и напрежение се развиках на сина ми. Cry Той е бебе на 8 месеца и реално нищо не беше направил, просто се разрева в неподходящ момент. Цял ден почти не хапна и точно като си бях омазала ръцете в кухнята с тестото за един сладкиш, реши да ревне, че е гладен. В този момент просто главата ми изпуши от напрежение и съвсем спонтанно му се развиках като луда и му взех играчката, която държеше и я хвърлих силно на пода. Никога не съм се карала или дори повдигала тон на детето, нямам спомен и не да съм му казвала още, то на тази възраст за какво. И той по никакъв начин не очакваше подобна реакция от мен и в първия момент замлъкна стъписан, след което изпадна в истеричен рев. Ужасно! Нямам думи да опиша колко отвратена съм от себе си за тази постъпка. Това си е насилие и то към едно още толкова малко и нищо не разбиращо същество. Не бях на себе си в близкия един час и помолих мъжът ми да се заеме с бебето, докато се успокоим и аз и то. През това време мислех, мислех за тези ситуации и цялото това ежедневно напрежение, което ни кара да губим контрол, превръща ни в други хора. Ако можех да върна времето назад, никога нямаше да си изпусна нервите по този толкова грозен и нелеп начин, но уви, не мога. Confused
Как оцелявате вие в напрегнатото ежедневие? Как успявате да запазите контрол и да не избухнете като бомба със закъснител в най-неподходящия момент и пред най-малко виновните, просто защото явно психиката ви понякога не издържа на напрежението?
За протокола: гледам си детето абсолютно сама по цял ден, вечер.мъжът ми се заема с грижите, но много малко време, тъй като се прибира късно. Помощ от баби и дядовци нямам и 8 месеца никъде не съм ходила без детето. В същото време имам и странични ангажименти, тъй като в момента планираме семеен бизнес и се занимавам с бумащината по регистрации, лицензиране, т.н., и отделно от това аз пазарувам основно за нас, за бебето пазарувам само аз, общо взето нон стоп трябва някъде да ходя, нещо да организирам, вкъщи и къщна работа да свърша и детето да си гледам..100% от времето си прекарвам в грижи и задължения и постоянна пришпореност да свърша всичко навреме и да не закъснея за някъде. Иска ми се да балансирам, но без поне мъничко време за мен си давам сметка, че няма как да стане. А ето до къде водят тези нерви...
Не знам как да си простя.
Просто ми се иска да намеря баланса да съм по-спокойна, въпреки натоварения ритъм. Ще се радвам и ще съм благодарна да получа съвети как се справяте вие. Знам, че на всяка майка животът й е много натоварен, но не всички си изпускат нервите, както аз вчера. Затова си давам сметка, че явно проблемът е в мен, в начина, по който приемам.нещата.

# 1
  • Мнения: 3 659
С времето ще балансирал нещата, гледай да си поспиш и да не се товариш с много задачи.

# 2
  • Мнения: 3 088
Ами време му е на мъжа ти да се отучи от заядливия си тон или си го изкарвай на него, но не с заядлив тон или с подобни скандали, че детето слуша или си купи добри тапи за уши и ги остави двамата да си реват и да се заяждат колкото си искат , но да не ги чуваш.
Ама най-добре кажи на мъжа ти да прилага друг тон.

# 3
  • Мнения: 284
Аз съм в подобна ситуация, с бебе на почти 5 месеца, и помощ от никъде.. и бебка трудно се храни.. по един час я лъжа да си изпие млякото, някой път реве и се тръшка.. ММ е с труден характер, и се изнервя от всяка дреболия.. на 2 пъти се е случвало да повиша тон на бебка, защото това хранене на фона на всички други задължения и бумащини, просто ми идваше в повече, тя милата нищо не разбира, после плача и и се извинявам... И реших тотално да преорганизирам нещата. Започнах да готвя само вечер нещо набързо, докато ММ хвърля едно око на бебето, и вече пазаруваме само заедно. Честно казано, доста повече успявам да си почина и да се справя с грижите за дома и бебето. Хубаво е, че вечер ти помага мъжът за гледането.. при нас не е така, само аз се занимавам с всичко.. трябва да поговорите сериозно и да балансирате нещата. Когато всички грижи и отговорности тежат на твоя гръб, се случва да избухнеш.. и винаги го отнася най невинният...

# 4
  • София, London
  • Мнения: 16 202
Във фб пише - сипи си едно питие.

# 5
  • Мнения: 4 415
Надявам се сладкишите да не са били за ядосващия те мъж. Иначе, смятам, че е в твои ръце да помислиш малко за себе си, за да не стане навик да го отнася бебето.
Бебе и правене на сладкиши аз не го виждам съвместимо. Също съм си отгледала бебето сама (без вечерна татинска помощ).

# 6
  • Terra incognita
  • Мнения: 4 918
Ти си чудесна майка, не се съмнявай в това. Не вярвам да има жена, която да не е изпадала поне веднъж в подобна ситуация. Не се самообвинявай, нищо фатално не се е случило. Просто друг път, преди да избухнеш, преброй до 5 и премисли. Аз, лично, боря стреса с чаша вино и хубава музика.

# 7
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 13 405
Не се обвинявай!!!! Всеки прави грешки, ти поне го осъзнаваш и търсиш начин да не я повтаряш.

Аз нямам помощ от никъде, имам и ученик, който също иска внимание.
1. Степенувам задачите по важност: бебето, детето, аз (понякога редът се променя) , яденето, мъжа, дома.
2. Като реве бебето, правя крем супа, която се готви сама от 2-3 продукта или всеки яде каквото намери.
3. Мъжът ми като се заяде и го пращам на джогинг или му връчвам бебето с количката.
4. Ревящо бебе стържи здраво по нервите. Обаче то усеща, когато ние сме изнервени и бебето започва да реве. Започвам да му пея: хем аз се отпускам, хем то млъква. Гледай обаче ти да си спокойна.
5. Както дойде,тва е. Като планувам сладкиш, ама не остане време, не се ядосвам. Правя го когато имам време или пращам мъжа ми да купи/направи. Същото е с чистене,подреждане и прочие слугуване. Който се дразни, да го направи той.
Въобще, свали си летвата и се радвай на всяка минута с бебето, защото порастват много бързо!!!!

# 8
  • Мнения: 228
Не се обвинявай! Едва ли има майка, на която да не са й избивали нервите понякога. Няма съвършени хора, съвършени родители, партньори и т.н. Предстоят още много нерви когато го замъчат венци, зъби, когато стават раздразнителни и църкат и реват след теб и в краката ти от ставане до лягане. И едва ли някой може да съумее никога да не повиши тон. Важното е да се стараем, да се опитваме да броим до 10... А понякога може да не успеем. И като растат и ги възпитаваме, пак ще осъзнаваме понякога че не сме били прави, но това е животът, учим се в хода на нещата. Аз се справям като ангажирам мъжа ми когато е свободен да ме смени (и аз нямам помощ от баби) и излизам сама, разхождам се, обикалям на красиви места и се прибирам когато вече е време да приспивам детето. Или като е свободен излизаме заедно на разходки и така не е само моето внимание на 100% ангажирано. И бих те посъветвала да отмениш работи, които не са наложителни. Няма как да вършиш всичко както преди. Първо успокой детето и чак тогава свърши нещо, но само належащите неща. Няма нужда да месиш сладкиши, остави ги за по-нататък, когато и детето ще може да ги яде. За вас с мъжа ти може да си купите.

# 9
  • Мнения: 328
Нищо не е станало , тепърва ще те нервира детето понякога , номално е всеки има подобни моменти , нищо му няма на детето .

# 10
  • София, България
  • Мнения: 32
Благодаря ви, момичета! Hug Много ми олекна, че споделих с вас!
Иначе относно сладкиша - истината е, че мноого рядко готвя, почти викога 😂. И преди детето бях така, но точно конкретния ден много се бях запалила да опитам една рецепта, но мислейки, че бебето вече е спокойно, започнах в неподходащ момент.
 Мъжът ми не е лош или да очаква всичко от мен, напротив, чисни, подрежда, готви, но просто си има по-сопнат начин на изказване, на моменти започва да става негативен и да провокира с определени изказвания, които колкото и маловожни да са идват в повече на една психически и физически уморена жена.
Низ от неща, които се насъбират. Именно затова потърсих мнение как да балансирам, тъй като знам, че всички минават през подобни ситуации и не сме нещо изключително.
Благодаря ви за подкрепата! 😊

# 11
  • Мнения: 1 126
На всеки му се случва да се ядоса и да не му издържат нервите. Не бъди толкова строга със себе си. Дъщеря ми е на 2 години и 5 месеца и на мен ми се е случвало един път за тези 2 години. НО като цяло пред нея гледам да не крещя никога, да не се нервирам и т.н. Дъщеря ми беше много тежко за гледане бебе в сравнение с бебета на мои приятели и роднини. Най-вече, защото преживя много тежко коликите и бяха с продължително 5 месеца. Плачеше по цял ден. Откакто се с ъбуди докато заспи. Аз също съм я гледала без помощ. Като минаха коликите почти 2 години зъби, всеки един от които излизаше с истерии. А отделно на всичко това напълно те разбирам за храненето. Дъщеря ми беше много злояда и капризна на хранене. Никой друг освен мен не можеше да я храни. И съм била вързана с това хранене в много отношения. Независимо кърма, АМ, пюрета, нормална храна.Чак сега на 2 годинки и 5 месеца започна да се храни сравнително нормално и то с мноооого мъка от моя страна. Много железни нерви. Давам и само това, което обича да яде, за да яде нещо. Примерно това лято още беше в злояда фаза. Аз уж винаги успявам да  я нахраня и да съм на линия. Тя се влияе от всичко. Като бяхме на море лятото, заради смяна на обстановката, не яде нищо първите 4 дни. Направо щях да умра от притеснение. Иначе знам, че е много натоварващо детето ти да е капризно и злоядо и да е зависимо в това отношение и постоянно да следиш дали се е нахранило. Аз изкарах така 2 години и нещо. Нямаше кой да ме отмени на нито едно хранене и се побърквах понякога, но никога не съм си го изкарвала на нея. Това не те прави лоша майка. Бъди спокойна. Просто изисквай повече помощ от съпруга си и най-вече разбиране и подкрепа.

# 12
  • Мнения: 408
Ох, как те разбирам. Но нищо трагично не се е случило. Прости си този гневен изблик спрямо бебето и не си насаждай чувство за вина.
Лош спомен от детството: майка ми редовно си изкарваше яда върху мен, нищо неподозиращата за проблемите ѝ с баща ми. Самата тя го е признала, а аз съм ѝ простила.
Напрежението и претоварването си казват думата. Но и това ще мине, споко. Purple Heart

# 13
  • Мнения: 82
Имам две прекрасни деца едното на  5г. а другото на 9 месеца. Занимавам се и с фирмата ни документи, срокове, поръчки,  плащания и т.н. Съпруг ми работи ужасно много прибира се късно вечер и отделно, кара и нощни смени през 3 дена, тоест го няма и вечер вкъщи. За съжаление децата ни често боледуват и това действа супер стресиращо. Сама си гледам децата, храня приспивам абсолютно всичко моя мъж само им се радва за кратко и това е. Дали откачам, о да, но никога не върху децата. Не е честно. Когато ти стане много тежко поеми дълбоко въздух и си кажи че и това ще отмине. Не си сама за съжаление всеки ден всички семейства трябва да балансират между работата и децата:)

# 14
  • Пловдив/София
  • Мнения: 1 998
Съвсем нормална реакция. Колко пъти съм викала по бебето...И аз съм се обвинявала след това, но по-важно е да си простиш и анализираш ситуацията, именно както правиш ти. (като порасне пък колко ще викаш по него и колко ще се обвиняваш после...).
Конкретни решения- чистачка един път седмично, детегледачка за някой и друг час, готвено отвън или поръчка. Така почти изключваш битовизмите от ежедневието си и ти остава повече енергия за важните неща като детето, себе си и новия бизнес.
Повече време на свеж въздух без значение времето също е важно.
Почивки извън града, бебето не е пречка.
И най-вече да канализираш напрежението и емоциите (може да викаш, ама в друга стая, да метнеш нещо, ама не пред бебето, да се разходиш навън, да плачеш и т.н., и най-вече да си самоанализираш и да говориш с мъжа/приятелка).

Общи условия

Активация на акаунт