Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Отговори
# 15
  • София, България
  • Мнения: 32
Така е Simple Smile Както вече написах, аз и без това не готвя, десертът беше изключение. Веднъж на 2 месеца, ако сготвя 😂 За почивки, ходим, но винаги с детето и като е за по-малко от 4 дена, честно казано не си почиваме с бебето. Той вече е на 8 месеца и е много впечатлителен, като е на ново място се превъзбужда много и целият му режим се превръща в хаос.
Скрит текст:
Съвсем нормална реакция. Колко пъти съм викала по бебето...И аз съм се обвинявала след това, но по-важно е да си простиш и анализираш ситуацията, именно както правиш ти. (като порасне пък колко ще викаш по него и колко ще се обвиняваш после...).
Конкретни решения- чистачка един път седмично, детегледачка за някой и друг час, готвено отвън или поръчка. Така почти изключваш битовизмите от ежедневието си и ти остава повече енергия за важните неща като детето, себе си и новия бизнес.
Повече време на свеж въздух без значение времето също е важно.
Почивки извън града, бебето не е пречка.
И най-вече да канализираш напрежението и емоциите (може да викаш, ама в друга стая, да метнеш нещо, ама не пред бебето, да се разходиш навън, да плачеш и т.н., и най-вече да си самоанализираш и да говориш с мъжа/приятелка).
И аз не приемам да се крещи на деца, колкото и да ме убеждават обратното. Децата (особено бебетата) не се възпитават от крясъците, а единствено се стресират, което може да има последствия върху психиката им, ако е системно. Наистина и с цялото си сърце знам, че не искам никога повече да крещя на детето си! Има си и други начини да се скараш и да обясниш. И за тези, които смятат, че не е възможно, само ще кажа, че моята майка никога не ми е крещяла, поне от както се помня. Това не означава обаче, че не ми се е карала и че не е била строга, когато се налага.
Скрит текст:
Имам две прекрасни деца едното на  5г. а другото на 9 месеца. Занимавам се и с фирмата ни документи, срокове, поръчки,  плащания и т.н. Съпруг ми работи ужасно много прибира се късно вечер и отделно, кара и нощни смени през 3 дена, тоест го няма и вечер вкъщи. За съжаление децата ни често боледуват и това действа супер стресиращо. Сама си гледам децата, храня приспивам абсолютно всичко моя мъж само им се радва за кратко и това е. Дали откачам, о да, но никога не върху децата. Не е честно. Когато ти стане много тежко поеми дълбоко въздух и си кажи че и това ще отмине. Не си сама за съжаление всеки ден всички семейства трябва да балансират между работата и децата:)

Последна редакция: нд, 24 ное 2019, 11:22 от AnMary

# 16
  • Мнения: 5 761
Оцелява се с преподреждане на приоритетите.
Не се нагърбвай с непосилни задачи и такива, които изискват време и сили, с които не разполагаш към момента.
Бебето ти на 8 месеца би трябвало да е най-важната ти работа.

# 17
  • Мнения: 2 112
То май и на 888 месеца пак ще е приоритет. Аз съм най-ужасната и най-добрата майка на света.  Надявам се да виждам втората част с разкривени букви след 5-6 години. Така е, надяваме се давайки най-доброто от себе си. Ама наистина всичко на което сме способни 🤗

# 18
  • Мнения: 150
Досега никога не съм викала на детето си, 2г, а по принцип съм избухлив човек и се карам с близките си. Майка ми твърди, че не е виждала друга майка, която изобщо не вика. Да викам на детето за мен е просто абсолютно забранено и никога не си го позволявам. С мъжа ми съм яхвала метлата доста пъти, а майка ми също съм я обвинявала и съм й се сърдила. Но с детето НИКОГА. Моята тайна е да получавам помощ от много посоки. Направо впрягам всеки, който би се навил, да ми помага. Плащам си за помощ. Мъжът ми, когаот е с нас, ми помага максимално с домакинството,  имам детегледачка, когато работя и тн, но и нея я хващам да ми домакинства. А не тя да си играе с детето, а аз да чистя, не мерси.   Случвало ми се е да се отчаям, когато съм много изморена, но тогава просто оставям работата за следващия ден и гледам да спя или да си почиваме с детето. Когато се претоварвам, изпадам в депресия, заради това гледам да не се претоварвам. ако това значи разхвърляна къща, не е проблем за мен. Никога не готвя за друг освен за детето. Е, не  чак никога, но за мъжа си много рядко готвя, само когато съм в настроение. Когато мъжът ми е с нас, готви той и само той. 
Изобщо, за да сме пълноценни родители, трябва почивка, това е истината. Поне в домакинската работа гледай околните да те отменят! Аз съм в най-добро настроение, когато се занимавам само и единствено с детето, да си играем и тн и част от времето си работя моята професия. Ако има кой да ми върши домакинската работа и да съм напрегната, е нещо много епизодично. Ако поспортувам пък съвсем раят е настъпил, ама по-рядко имам време, уви.  Ако трябва да готвя, чистя, пера, простирам, мия чинии, гледам дете, работя...ами не ми се живее. Това е истината. Човек трябва да си дава ясна сметка за границите си и да гледа да се вмества в тях.
И аз много се натоварвам психически ако детето не яде, но си повтарям, че няма умряло от глад дете и това ми носи някакво успокоение. Моето вчера не пожела да вечеря като хората. Ами ...дадох му мляко и го сложих да спи. Какво да го правя, не мога да ям вместо него.
Лично мен най-много ме изморяват на първо място страхове, свързнани със здравето на детето и второ домакинстването. Само игри и общуване, къпане, пеене, четене и тн ме разтоварват, дори да не ме слуша. И докато за боледувания човек предполага Господ разполага, то домакинстването колкото мога, хващам друг да ми го прави и толкова. Перфекционизмът не е за мен.

Последна редакция: пт, 29 ное 2019, 19:01 от VioletBaudelaire

# 19
  • Мнения: 1 130
Това, което си описала доста се припокрива с моето мнение и действия. Аз също знам границите си и гледам да почивам когато мога. Никога не съм била перфекционистка що се отнася до домакинството. То ми е по-назад в приоритетите. На първо място детето и съпруга ми, работата и там реално се раздавам. Аз също не готвя, а купуваме готова храна или поръчваме. Реално като работиш вечер до 6 часа  и има задръствания, докато се прибереш то станало 100 часа.. кога имаш време да готвиш. И аз съм на мнението, че предпочитам да прекарам това време с дъщеря ми преди да заспи, вместо пред котлона. А за крещенето е много подобна ситуацията. Моя мъж ми се е възхищавал как имам толкова железни нерви и никога не крещя на дъщеря ми, тайната е точно това, което описах  и досега. На първо място гледам да съм позитивна в повечето време, да не се претоварвам с излишни неща и да се съсредоточа в основните ми приоритети, без да се опитвам да огрея навсякъде.

# 20
  • Мнения: 150
Ами, аз когато съм се чувствала наистина изморена, просто не съм симпатична изобщо. В крайна сметка, каквото и да говорим, малкото дете много променя живота и в 99% от случаите вресливата жена е следствие на много тежки битови отговорности и изтощение.

Обидното е, че всяка жена може да е блага, мила, секси закачливка, прекрасна, търпелива и спокойна майчица, ако има някакво от малко малко балансирано ежедневие, малко помощ. И обратното, всяка може да стане хибрид между товарен кон и триглава ламя, ако никой не я щади...дефакто, когато правиш повече и наистина се раздаваш, никой не го цени...Вече разбирам да си самотна майка...тогава е тежко и няма начин, но при наличие на съпруг, трябва жената поне мъничко да може да си почива и таткото да поема. И не, работата на таткото не е извинение, защото много майки на работа си почиват.
На мен ми се е случвало други да се радват и играят с детето ми, докато аз чистя, мия, пера и тн и нямам време даже да го гушна и да му изпея една песничка...или като заимам време вече съм толкова изморена, че с мъртва физиономия го люшкам на някаква люлка като почти заспивам.  Еми то детето други хора свързва с игри и весело настроение, а аз съм лошото ченге и казармата с мен само домакинска работа. Е, няма да стане.

Последна редакция: нд, 01 дек 2019, 12:08 от VioletBaudelaire

# 21
  • Мнения: 4 422
Последните две съфорумки - вие сте работещи, някой друг ви гледа детето, случили сте на мъже (че и можещи да готвят или не чакащи манджи) и/или взимате хубави заплати, щом можете да си позволите и детегледачки и помощници. Детето ви е за разтоварване. А, тия дето го нямат вашия късмет, нямат помощници и си карат майчинството до край - там е друга бозата.
Върнеш ли се на работа, нещата добиват друга светлина.

# 22
  • Мнения: 3 105
...
Върнеш ли се на работа, нещата добиват друга светлина.
Да. Другата светлина е , че не изтрещяваш в къщи, но фучиш като малкия мук и нямаш време да се погледнеш в огледалото минавайки като светкавица покрай него. Но да, супата в чуждата паничка със сигурност е по-вкусна!

# 23
  • Мнения: 1 130
Аз се върнах на работа когато дъшеря ми беше на 1г. и 4 месеца. Не съм имала детегледачка, нито баби. Само майка ми е идвала през уикенда от време на време за ден и половина. И пак аз съм се грижила за дъщеря ми през това време. А иначе аз се чувствам по-добре когато имам баланс между личния и професионалния живот и ходя на работа. И затова и се върнах рано на работа, но в ниаккъв случай не може да се каже, че е лесно. През деня психическо натоварване, вечер гледаш да си в добро състояние на духа, да обърна внимание на детето и да се занимавам с нея, да играем, да учим и т.н. И второ дете да имам пак бих се върнала рано на работа. За мен лично да стоиш 3 години майчинство вкъщи е убийствено. А относно работата, аз лично си падам малко кариеристка, но в никакъв случай не оставям дъшеря ми на заден план. Тя ми е първи приоритет. Аз обаче съм против забременяването докато жената е още студентка, или точно след като завърши и няма трудов стаж. Аз умишлено исках да имам поне няколко години преди да забременея. На 25 години забременях, на 26 родих. В момента съм на 28 почти 29 и скоро планираме второ дете. Макар, че това би ми създало може би малко спънки в работата. От това, което споменавате смятам, че най-важно е мъжа до теб дали те подкрепя и дали е готов да те отмени.

# 24
  • Мнения: 3 105
Най-важна е добрата планировка и органзацията и да има винаги възможност единия да отмени другия. Не може на един човек. Неща се случват паралелно.

# 25
  • Мнения: 229
И ние се сменяме единствено двамата с мъжа ми, никой друг не е гледал детето засега (на 1,8 е), наистина втората година става по-тегаво като се натрупа седенето вкъщи и в еднообразие, но не искаме да ходи на ясла колкото може по-дълго и затова си доизкарвам майч-вото.
Но относно викането, някой спомена, че не вика на детето, но на близките да, а това е еднакво стресиращо за детето. Ако възрастните си крещят (ако е пред него), то се чувства също тревожно и несигурно като не разбира какво се случва. Така че и това се стараем ние, да не си повишаваме тон пред детето за да не се плаши (не че винаги успяваме да предотвратим, при положение че детето си е все с нас), но и това е също толкова важно.

# 26
  • Мнения: 150
Последните две съфорумки - вие сте работещи, някой друг ви гледа детето, случили сте на мъже (че и можещи да готвят или не чакащи манджи) и/или взимате хубави заплати, щом можете да си позволите и детегледачки и помощници. Детето ви е за разтоварване. А, тия дето го нямат вашия късмет, нямат помощници и си карат майчинството до край - там е друга бозата.
Върнеш ли се на работа, нещата добиват друга светлина.

дори когато няма помощници НЕ Е  НОРМАЛНО жената да седи в кухнята вечерта да меси нещо за мъжа и да се нерви на детето. Съжалявам, но мъжът НЕ Е БЕБЕ. Да ходи да меси да прави да струва, на жената бебето й е приоритет и нейното добро състояние определя това каква майка ще бъде. Не е нормално да се крещи на дете, защото е гладно, докато се меси нещо си за мъж в кухнята. Не обвинявам жената, но тя да си подреди приоритетите както и съпругът й и да се разпределят задълженията по начин, по който да не се застрашава детето. Казвам го директно -- част от грижите за едно бебе е ти да си зареден с търпение и да не му крещиш за съвсем нормални бебешки неща, да си в кондиция. Това като майка ти е част от джоб дескрипшъна. От там нататък, дали мъжът ще помага, дали помощници, дали баби...дали жената ще взима млечна кухня и няма да готви за никого не знам...всеки решава сам. Но жената сама пише, че не й харесва това, което е направила и аз й пиша, че от мой опит тя трябва да си почива. Това е основното. Иначе просто е опасно за самото дете. Немалко бебета са жертви на изтощени и изнервени родители и жените трябва да се грижат И за себе си, поне на базово ниво-- сън, разходки, здравословно хранене.
Ние също не си викаме пред детето. Мъжът ми поначало не вика, а аз съм избухлива, но като цяло повече си го изкарвам с притискащи разговори или сръдни, което пак не е супер, де. Гледаме да не е пред детето. Като цяло този период е много тежък  за младите семейства. Чувала съм слухове, че нататък ставало по-лесно. Simple Smile))

Последна редакция: ср, 04 дек 2019, 13:28 от VioletBaudelaire

# 27
  • София, България
  • Мнения: 32
VioletBaudelaire , ако четете по-горе, ще видите, че съм написала не веднъж, че случаят е изключение и по принцип не готвя почти никога. Не съм месила, не знам как го решихте, аз дори не мога да меся, но както и да е, не това е важното. .
Мъжът ми ми помага, гова също уточних в един от коментарите си - къпе бебе, сменя памперси, преоблича, приготвя мляко, храни го. Също така той готви много по-често от мен. Имам прекрасен мъж, проблемът е, че работи много и пътува много до работата си, и го няма вкъщи от 7:00 до 7:00, т.е. по 12 часа аз поемам изцяло грижите по детето. Вариант за баби нямам. Майка ми си има учебен център и нон стоп е залята от работа, а когато не е, предпочита да пътува и да се вижда с приятелки. Не я обвитявам, млада е все пак. Свекърва ми живее в Аржентина. Детегледачка, докато и аз не заработя, не можем да си позволим. 12 часа на ден за мен са без почивка. Първите 5 месеца беше идеално, защото синът ми е спокойно бебе и правеше по 3,4 спанета на ден. Но от шестия месец започта да се движи, да сяда, да лази и всичко му е любопитно. От тогава преживявам майчинството като най-тегавият период в живота ми. Вечер се чувствам смазана, а никой не ми е виновен, освен аз самата. Затова и въпросът ми беше как да си подредя приоритегите правилно. Естествено, че детето ми е на първо място. Проблемът е, че съм поставила себе си на последно, а може би трябва да съм на второ.
И нещо, което не съм споменала май, но грешкага ми беше, че избрах да се правя на cool майка, либераризирайки всичко. Имам предвид, че бях против да се храни детето под час, да спи под час и т.н. Смятах, че е редно да яде, когато му се яде (т. нар. кърмене/хранене на поискване), да спи, когато му се спи, не е нужно всяка вечер да заспива по едно и също време и да спи всеки следобед. Да, но не ми се получи да съм яка майка. Сега нямаме никакъв режим и съответно не мога да разчитам на времето си. Точно такъв беше случаят от онзи ден, за който отворих темата. Малкият писна, че е гладен по никое време и аз изобщо не го очаквах. А не че към си зарязала детето, за да отида да готвя на мъжа ми, едва ли не, както погрешно са ме разбрали някои от вас.

# 28
  • Мнения: 1 130
Здравейте Tanya M. аз също съм либерална майка. Обаче не обичам да се водя по книги, тенденции и т.н. Действам както ми подсказва сърцето и както ги усещам нещата. Аз създадох режим на дъщеря ми, но много постепенен  и много "воден" от нея. Това е изцяло моя приумица. И мога само да ви обясня как го направих, ако решете се възползвайте. След родилното когато я хранеха на 3 часа аз първоначално продължих така, обаче забелязвах кога и през колко време и се дояжда и какво количество изяжда. Тя беше на АМ. Така решавах кога да увелича количеството. Когато го изяжда до край или пък не. Относно режима на спане, също го направих супер съобразен с нея. Правех си нещо като "опити".  Тоест тествам примерно 1 седмица и виждам в кои часове и се спи най-много и колко часа сумарно спи за денонощие в дадения период. И в никакъв случай не я лишавам от сън, а напротив като видя например, че има нужда да спи 18 часа, и се съобразявам с това, само че го разпределям постепенно в едни и същи часове както на мен ми е удобно. И също така не правя типичния режим в точен час - това за мен са пълни глупости. Ами например: знам, че има нужда от 10 часа нощен сън, само че да речем снощи е заспала два часа по-късно. Значи я оставям да спи 2 часа по до късно през деня. Ако това не е вариант, и давам да навакса през деня и сумарно после за 24 часа пак да си изпълни "нормата" от сън ако така мога да го нарека. И това съобразено и с моя график и ритъм. За мен е много странно как някои хора се чудят, а сега бебето защо е кисело или защо иска да спи. Аз бих ги попитала, колко часа спи за денонощие ? Колко часса нощен сън има ? Тази нощ взе ли си ги ? Искам да Ви кажа, че този метод действаше страхотно при дъщеря ми. Винаги съм имала контрол над нещата, успявала съм да си създам лично време за почивка, а тя да е отпочинала и да не е изнервена. След като вече тръгна на ясла и аз на работа, 2 седмици преди това и нагодих режима спрямо ясления.

# 29
  • Мнения: 4 422
Представяте ли си самотните майки как се чувстват? Да няма кой да се прибере в 7 и да ти сготви...? Simple Smile Пък ние се оплакваме от 12-часов "работен ден" тука...

Общи условия

Активация на акаунт