Какво възнаграждение би било приемливо?

Всеки бизнес цели първо да печели. Ако някой не може да печели, не развива бизнес.
След това идват социална отговорност, по-високо заплащане на хората и всичко останало.

За 1000 лв. може да не си мотивиран да работиш. И правилно, ако можеш да се продадеш за 2. Но както сме обсъждали многократно, второто става доста по-реалистично ако междувременно си натрупал опит на 1000 лв, отколкото ако си стоял вкъщи на 0 лв.

Аз от давна съм стигнала до извода, че има картел на работодателите и заплатите в различните фирми са горе-долу изравнени като цените на чушките и доматите на Женския пазар.

Също така ще се радвам да ме опровергаете, но българските работодатели се имат за майка Тереза, ако те осигуряват на реална заплата и те пускат да си ходиш в 6 часа. Социални придобивки като допълнително здравно, карта за градски транспорт и т.н. няма да видите в обява на фирма като Гошо и ортаци. За сметка на това в техните обяви задължително има шаблонни обещания за конкурента заплата,  сплотен екип и кариерно развитие. 🤣

Абсолютно съм съгласна с горното мнение. Работех в една такава фирма от типа Гошо и компания Мислеха си, че са уау от гледна точка на заплащане и придобивки, а в същото време гола вода.. Имах карта за градски транспорт, голямо постижение. Не ме осигуряваха на реалното с изказването, че било по-добре за мен.. Айде бе. Бяха изключително възмутени и изумени защо точно аз след почти 4г съм решила да напусна. Бяха решили, че като са ми дали работа съм длъжна цял живот да остана там като повечето лелки при тях. И вместо да кажат радваме се за теб или успех или каквото и да е друго нормално нещо, първия въпрос като им казах, че напускам беше - за повече пари ли? Ами не, аз за семки и бонбонки работя. Естествено, че всеки си гледа финансовата страна на нещата. Пък и не само заради повечето пари и реалното осигуряване, а и заради по-динамичен и млад екип, хора на моя акъл така да го кажем. Иначе цял живот щях да слушам Бг радио, стари градски песни и тъй наречения тийм билдинг да е в с. Говедарци в местната кръчма
Да, наистина, натрупах опит и знания там, но не съм длъжна да изкарам цял живот в такава фирма. Всеки си търси късмета рано или късно.

В Берковица ходят пеш на работа. Докато в София, Пловдив  и още дваедно областни града трябва да се бръкнеш дълбоко в джоба , за да си заредиш колата. В градкият транспорт  се тъпчеш като овца в берковишка кланица . На центъра в Берковица ако кафето е 1 лв, то в София е 3 лв. , пица парче 2,50 лв, вода 2 лв., транспорт билетче 1,60 лв. Нещо друго ти се дояде сметката  удари 20 лв. И то не живееш като бял човек, а като просяк.
Наем, ипотека, дрехи, обувки и лекартсва не ги броя. Просто една проста сметка как 20 лв хвърчат за нищо. Така който се радва на 1000 лв да дойде в големия град да живее , без да разчита на роднини и заеми от приятели. Да закърпи един месец и на втория се е върнал откъдето дошъл, ако няма странична помощ.

Малко старичка тема, а моите мисли малко зависят от дните на месеца.
Задължително е новата работа да е с по-високо възнаграждение.
Мога доста да напиша за материалните и образователните си възгледи, но накратко - аз работя за пари, използвам парите, за да живея и не живея, за да работя.
Имам 12 години стаж, баща ми има бизнес, в който и аз съм работила. Разбиранията ми са далеч от леви и от идеята за чорбаджията-изедник. Но освен ако някой младеж не се е взел наистина дразнещо сериозно за велик бохем на мамина издръжка - не одобрявам и не бих му обяснявала как трябва да се раздава на работа и да спре да мрънка за високо възнаграждение. Не, не трябва да се раздава с още 50% извънредни , нито трябва да се навива на минимална заплата, ако ще работи за шеф. Сори, ама фирмата не е негова. Който иска такова раздаване, да си хване жената/мъжа и децата и да си се юркат взаимно и движат бизнеса, сякаш животът им зависи от това (което си е така).

От друга страна, все пак има трудов пазар , но на него човек не се конкурира за работа с чорбаджиите, а с други кандидати. Мен грам не ме тревожи, че някакъв вечно в предфалитно състояние кокошкар давал ниска заплата. Тревожи ме, че няма да съм достатъчно добра, за да преборя конкуренцията на мястото с висока заплата. А за да преборя конкуренцията там, трябва не само да съм изкарала диоломата, ами и да съм я защитила със записи в трудовата книжка.
Та в тоя ред на мисли, ако живея с майка си и нямам разходи за нищо, бих почнала на 1000 лв. Щото после, като отида на мястото с 2000, няма да кажа само 'ами аз знам немски', а ще изредя още 20 неща, които съм научила и затвърдила на работа.

И в София също се случва да се ходи пеш на работа. Не е задължително работата да ти е през 5 квартала от жилището. А в много малки градове е такава безработица, че пътуват до друго населено място, че и съседна държава преди пандемията, при което не разполагат с редовен транспорт като софийския и колата им е единственият избор за придвижване. Не ми казвай, че редовен пътник, не гратисчия, работещ 5 дни в седмицата, пътува с билети по 1.60 лв., без да се усеща, че има и по-евтини алтернативи на единичния билет.

Не изкарвай пиенето на кафе за 3 лева, вода за 2 лева и купуването на пица в заведение като нещо задължително за живущите в София. Със сигурност мога да ти дам поне няколко опции, в София, да пиеш кафе и вода за по-малко, а пицата на парче май и в провинцията е над 2 лева. Кафе може да си купиш от някоя будка, кафе автомат, квартален магазин или кафене, специализиран магазин за кафе, цигари и алкохол и ще струва левче. Даже може и сама да си го направиш, ще ти струва стотинки. Водата също ще ти струва стотинки, ако си я купиш от магазин, използваш филтрираща кана или си я налееш от чешмата. А ако си я налееш от чешмата, ще ти е по-евтина и хубава от хасковската например, която е леко радиоактивна и доста скъпа. Храна в София също може да намериш много по-евтина, отколкото в населените места, където липсват хипермаркети и метро, а има само малки магазини, чиито собственици често зареждат стока от Метро и хипермаркети. Не че не можеш да си купиш и кроасан за 8 лева в София, ама можеш и за по-малко, отколкото в провинцията. Дрехи, обувки и лекарства също в София може да се намерят по-евтино, отколкото на много места в провинцията. На майка ми в провинцията от тамошната единствена аптека лекарствата, купени с рецептурна книжка (с отстъпката), ѝ излизат по-скъпо, отколкото аз да ѝ ги купя от някоя от веригите аптеки на свободни цени, без книжката. И да не се разболяваш сериозно, че за много неща единствено в София има специалисти и апаратура и само да отидеш до София, да се прегледаш и да платиш нощувки, ако е дълъг пътят и трябва да обикаляш по различни специалисти с различно приемно време, си е сериозен разход.  

Жилището и платената грижа за децата са най-големия разход в София, в сравнение с провинцията, за хора, които нямат осигурено жилище там, имат деца и пр. Останалите неща, които си изброила, са пожелателен разход. Ако можеш и имаш желание, купувай си ги, ама да си мислиш, че живееш като просяк, защото задължително трябва да пиеш вода за 2 лева и да се придвижваш с кола, е доста нелепо.

Няма да коментирам заплатите. НО хората казват, че не им все не стигат парите. И въпреки това карат нови коли, купуват си жилища позволяват си почивки,  купуват на децата си скъпи вещи и прочие. Вижте паркингите около молове или големи вериги, те винаги са пълни.
 За мен да нямаш пари значи да няма какво да ядеш/облечеш, да не можеш да си платиш сметките, а не на каква още прищявка да си угодиш. Човек колкото има, повече иска да има. Реално не ни трябва толкова, колкото потребяваме, но живеем в консуматорски свят.

Аз съм съгласна с кукумицинка. Ние сме родом от малък град, стоките и цените им не са по различни от тези в столицата, където живеем. Да, няма Старбъкс - т.е. няма къде да намериш кафе по 5 + лв., но пиците на парче също са 2.50 лв. (използвам примера, за останалите стоки важи същото). В хранителните супермаркети пък цените са същите като тук, че и промоции почти няма никога, докато тук се намират по-евтини неща. Лекарствата са по-скъпи, всичко е или на същата или на по-висока цена, по-евтино няма. На нас ипотеката ни е разходът тук, а не картата за метро, която е 35 лв. на месец. Кафето до работата ми (център, до Народен театър) е 0.50-0.60 лв., а пици и под 2.50 лв. има.

Не искам да се заяждам, но намирам за нахално да направиш такъв разчет на чуждата разкладка и накрая да заговориш за консуматорство. Щом ти не си консуматор, другите не ти пречат.

Много са неубедителни критериите с пълните паркинги на моловете и хипермаркетите.
В Мол можеш да си плащаш телефона, да отидеш до аптека, банка, Билла, химическо чистене.... тоалетна...а марките дрехи в последните 10-ина години нямат нищо общо с цените като отваряха моловете   - В Пепко, Уайкики, ХМ, Ню Йоркър се пазарува 'без пари ' особено на намаление.
Пък и в големите градове е ясно, че има и 2 и 200. Преди дни на опашката на Уестърн Юниън в пощата една жена чакаше за превод 50 евро! Чудя се какъв ли лукс си е позволила с тая сума.

Вярно е, че има и само разходжащи се, но примерно Практикер/Техномаркет - там редовно хората са се награбили стабилно. А относно промоциите, повярвай ако нямаш какво да ядеш, със сигурност няма да те впечатлят, камо ли пък химическото. А бе, всеки живее в собствен свят.

Говорите за заплати, лощо няма. Но това, което прочетох, че питащият е с опит 2 години. Честно казано, с такъв опит се води входящо ниво, което ще рече, че и заплатата ще е такава.

Ето една случка от моята практика. Търсим нов човек за офиса. Имам едно единственно изискване, да е взел определен предмет в университета ( лично мое изискване). Целта е да вземем човек и да го обучим. Естественно идват различни хора. разговаряме, обясняваме. На интервютата сме собствениците и по един човек от персонала. Един от кандиатстващите пита за заплатата. Казваме каква е. Отговорът е, че очаква колкото вземат другите. Отговарям, че няма проблем, но трябва да работи, както работят другите. За да докаже, че знае нещата, даваме практическа задача. Даваме и време да мисли и прави нещата. Обикновенно ние го правим да кажем за 30 мин, кандидата имаше 90 мин. Не успя да направи нищо. Защото се изисква специафични знания и опит, които се придобиват. А и от практиката, за нов служител са нужни мин 6 месеца, за да разбере какво става във фирмата ( поне за нашата сфера е така)

В днешно време почти всеки е с висше образование и английски език /вече колко разбира и от двете е отделен въпрос/, но всеки си мисли, че някой, някъде го чака с отворени обятия и стартова заплата от 5 000лв.
Реално ти трябва да се разграничиш от тълпта висшисти по някакъв начин - било то с опит по специалността, допълнителни курсове, специлизации...

Че не може да покрива всички разходи е ясно, но с 1000 лева ще покрива повече разходи, отколкото с 0 лева или с обезщетението от борсата. Математика.

Какво значи всички разходи? С 1000 лв могат да се покрият много разходи при живот с родителите.