В БГ не се плаща овъртайм почти никъде, редовно се остава на работа в извънработно време, така че не е политически проблем, че някой е влязъл да си провери пощата за 5-10 мин в работно време.
- Публикувана: 16 ноем. 2019, 11:02 ч.
- Последно мнение: 5 юни 2021, 09:00 ч.
Какво възнаграждение би било приемливо?
Колко часа ти е работното време? Предполагам няма да се чувстваш нещастна, ако тези минути ти ги извадят от работното време и не ти ги платят.
Извинявай, но наистина ли никога в живота ти, докато си била на работа не си си погледнала телефона? И винаги ли по 8 часа или по колкото работиш си всяка минута, всеки ден, всеки час на 100% съсредоточена в работата и не мислиш за нищо друго, освен за работата?
В БГ не се плаща овъртайм почти никъде, редовно се остава на работа в извънработно време, така че не е политически проблем, че някой е влязъл да си провери пощата за 5-10 мин в работно време.
На по-стара работа научих, че тези над мен са неблагодарници, екплоататори живеещи на гърба на подчинените си и на глупостта и наивността на клиентите. Напуснах веднага щом нещата стигнаха до там, че да отида да ям за 10 мин стана мега проблем и да си взема отпуска, за да отида на лекар. Изпитвам непоносимост към нагласени на сладки постове шефки и шефчета. Но съдбата сина знае работата. Няма вечни трудови договори и служби.
При нас през служебните компютри нямаш достъп до редица сайтове и трябва да поискаш такъв, което става по определена процедура и трябва да имаш сериозни доводи защо искаш да ползваш тези сайтове.
Лична поща, социални мрежи преглеждам през личния мобилен телефон. Работата ми не изисква да гледам постоянно в монитор, така че мога да го направя и в служебно време, което не означава, че го правя по 2 часа
Лична поща, социални мрежи преглеждам през личния мобилен телефон. Работата ми не изисква да гледам постоянно в монитор, така че мога да го направя и в служебно време, което не означава, че го правя по 2 часа
Аз мога да изкарам 1/4 от времето си на телефона (видно и от постовете ми), но - на мен работата ми е на компютър и телефон, без да съм колцентър. Докато пиша мнение от 50 думи тук, на служебния компютър съм извадила и попълнила 2 справки, консултирала съм трима потенциални клиенти по телефона и съм извадила и пакетирала 4 онлайн поръчки.
Ако обаче бях в реален магазин, нямаше да пиша мнение в мамата в 11.42 при наличие на половин дузина клиенти в магазина.
Та има висене и висене. Въобще не е задължително висенето в соц.мрежи да е за сметка на работния процес.
Ако обаче бях в реален магазин, нямаше да пиша мнение в мамата в 11.42 при наличие на половин дузина клиенти в магазина.
Та има висене и висене. Въобще не е задължително висенето в соц.мрежи да е за сметка на работния процес.
Всъщност не е точно така, защото с една глава, едни очи, едни ръце ги вършиш тия работи.
Ти си от служителите, които са толкова добри в мултитаскинга: "Обичам хоумофиса - и работата ти работа, и мусаката сготвена, и кучето разходено, и домашните на детето проверени - всичко ей в тия 8 часа".
Ама не всички сме толкова "добри". Аз готвя и проверявам домашни след работно - хоум-офис - време. Смотана 😒
Ти си от служителите, които са толкова добри в мултитаскинга: "Обичам хоумофиса - и работата ти работа, и мусаката сготвена, и кучето разходено, и домашните на детето проверени - всичко ей в тия 8 часа".
Ама не всички сме толкова "добри". Аз готвя и проверявам домашни след работно - хоум-офис - време. Смотана 😒
Значи, мултитаскингът въобще не ми е силна страна, но какво сложно има да напиша изречения, да вдигна телефон, да оправя поръчка, пак да напиша изречение, да опаковам две поръчки... В моя случай не е мултитаскинг, а експедитивност. Ако някой ме задържи на телефона, ще оставя моя телефон.
Ама независимо дали е последователно или симултанно , пак не може да се приложи в магазинче. Не може продавачката да си джитка на телефона и да вдига очи само като я питаш нещо, колкото и вежлива и усмихната да е в момента на отговора.
Ама независимо дали е последователно или симултанно , пак не може да се приложи в магазинче. Не може продавачката да си джитка на телефона и да вдига очи само като я питаш нещо, колкото и вежлива и усмихната да е в момента на отговора.
Откъде тръгнахме, къде стигнахме...
Между другото, с две ръце съм за да има рестрикции на служебните компютри. Точно, защото са собственост на компанията и трябва да има някаква проследимост кой къде ходи, какво прави ... не заради следене, а най-малкото за да не завируси цялата мрежа, да помаже бази данни и т.н.
Не е болка за умиране, че някой е написал две мнения в бг мама или си е разгледай фейсбука. Въпросът за следенето е, че голяма част от компаниите са обект на интерес на хакери, на хора, които се опитват да извлекат информация, за промишлен шпионаж дори и т.н. Колкото и да е смешно, на такива неща съм ставала свидетел, че чак акъл не ми го побира колко изобретателен народ има.
Между другото, с две ръце съм за да има рестрикции на служебните компютри. Точно, защото са собственост на компанията и трябва да има някаква проследимост кой къде ходи, какво прави ... не заради следене, а най-малкото за да не завируси цялата мрежа, да помаже бази данни и т.н.
Не е болка за умиране, че някой е написал две мнения в бг мама или си е разгледай фейсбука. Въпросът за следенето е, че голяма част от компаниите са обект на интерес на хакери, на хора, които се опитват да извлекат информация, за промишлен шпионаж дори и т.н. Колкото и да е смешно, на такива неща съм ставала свидетел, че чак акъл не ми го побира колко изобретателен народ има.
Да ви разправя случки.
Някога бях блокирала фейсбука на моя служебен настолен компютър, защото няколко колеги с лични доста малки и леки лаптопи много обичаха като минат през офиса, да се заседяват точно на служебната ми щайга в личните си фейсбуци. А аз на тази щайга все пак работя - често ми се случваше да отида до тоалетна и като се върна - компютърът зает.
Понеже не съм била на място, когато са се опитали да се логнат след блокирането, присъстващата тогава колежка впоследствие ми разказва много живописно, че са били абсолютно потресени. После самите колеги с половин уста ме питаха дали знам нещо по въпроса, казах им какво и защо, извиниха се. Махнах блокировката, а те спряха да ползват машината за лични цели.
На същото работно място имах период, когато носех моя личен лаптоп за работа. Друга колежка абсолютно всеки път, когато го хване 'свободен', сядаше да си гледа лични неща. Без да ме пита, разбира се. След една седмица й казах съвсем директно в присъствието на всички колеги в офиса, че това е личният ми лаптоп и нека не го ползва. Тя замънка, че ме нямало, при което повторих, че е личен лаптоп - и тя се изниза.
Трети случай, вече съвсем неслужебен - същият лаптоп ,оставен в общата ни стая за сън. Няколко поредни вечери като се прибирах от работа/излизане, виждах трета колежка как е отворила лаптопа и подкарала ютюб. Направих един път забележка , нямаше ефект , затова създадох акаунт с парола. При следващото излизане за вечерно-нощен наряд колежката звънна - каква ти е паролата, че не мога да пусна лаптопа. Докато се усетя, казах паролата и като затворих телефона, се изпсувах. Прибрах се, смених паролата. На следната вечер пак бях на летище, пак звънна колежката - ама ти пак имаш парола. Отговорих, че да, имам парола, защото не искам да ми ползва лаптопа. Получих едно шумно УФФФФ и хлопване на телефона.
Та така, разбирам мотивите лични дейности да не се вършат на служебни машини. И определено съм против лични машини да се ползват за служебни цели.
Някога бях блокирала фейсбука на моя служебен настолен компютър, защото няколко колеги с лични доста малки и леки лаптопи много обичаха като минат през офиса, да се заседяват точно на служебната ми щайга в личните си фейсбуци. А аз на тази щайга все пак работя - често ми се случваше да отида до тоалетна и като се върна - компютърът зает.
Понеже не съм била на място, когато са се опитали да се логнат след блокирането, присъстващата тогава колежка впоследствие ми разказва много живописно, че са били абсолютно потресени. После самите колеги с половин уста ме питаха дали знам нещо по въпроса, казах им какво и защо, извиниха се. Махнах блокировката, а те спряха да ползват машината за лични цели.
На същото работно място имах период, когато носех моя личен лаптоп за работа. Друга колежка абсолютно всеки път, когато го хване 'свободен', сядаше да си гледа лични неща. Без да ме пита, разбира се. След една седмица й казах съвсем директно в присъствието на всички колеги в офиса, че това е личният ми лаптоп и нека не го ползва. Тя замънка, че ме нямало, при което повторих, че е личен лаптоп - и тя се изниза.
Трети случай, вече съвсем неслужебен - същият лаптоп ,оставен в общата ни стая за сън. Няколко поредни вечери като се прибирах от работа/излизане, виждах трета колежка как е отворила лаптопа и подкарала ютюб. Направих един път забележка , нямаше ефект , затова създадох акаунт с парола. При следващото излизане за вечерно-нощен наряд колежката звънна - каква ти е паролата, че не мога да пусна лаптопа. Докато се усетя, казах паролата и като затворих телефона, се изпсувах. Прибрах се, смених паролата. На следната вечер пак бях на летище, пак звънна колежката - ама ти пак имаш парола. Отговорих, че да, имам парола, защото не искам да ми ползва лаптопа. Получих едно шумно УФФФФ и хлопване на телефона.
Та така, разбирам мотивите лични дейности да не се вършат на служебни машини. И определено съм против лични машини да се ползват за служебни цели.
А един прост Lock screen колко полезен е щял да Ви бъде. В повечето компании, в които съм работила, това е било задължителна политика - ставаш от работното си място, дори да отидеш да си налееш вода - заключваш си компютъра. Никой не може да влезе да си цъка фейсбука или ютюб... което е даже безобидно. В зависимост от това, с което се занимавате, е възможно и този, който сяда да си е разглеждал лични данни, оферти и т.н. друга конфиденциална информация.
Абсолютно недопустимо е служебен компютър да се ползва за лични цели, в или извън работно време, съжалявам , че ще го кажа.
Следенето на служебните компютри е съвсем нормална, и редна практика. И докато хората си мислят, че на някой му пука, че сте влизали в бг мама или сте пратили снимка по вайбър, работодателите всъщност за далеч по-сериозни неща се притесняват. Няма да навлизам в технически подробности, но каквото правите на работа, и на работната станция наистина е собственост на фирмата, вие сте само ползвател, и като така никой не е длъжен да информира или да се съобразява с личните ви неща. Достатъчно е, да сте информирани, че този лаптоп и всичко на него е собственост на работодателя, което се случва при изписване на машината.
Да не говорим, че ако е нормална фирма и ползва стандартни корпоративни продукти - например, офис 365, дори не ми е необходимо да инсталирам каквото и да било на машината, за да следя какво се случва в служебия чат или мейл.
Но моето мнение, от опит, след като 8 години съм се занимавала именно с тези неща и съм имала достъп до хиляди служебни мейли - ПОСЛЕДНОТО нещо, за което съм имала време някога е да чета или да се занимавам с кой какъв клюкарски мейл е пратил на колежката или да гледам какви снимки си споделят хората. Да четеш чужди разговори, честно на хора, които не познаваш, е безкрайно безинтересно. Далеч по-сериозни неща съм търсила и съблюдавала.
Но за сетен път, не ползвайте служебна техника за лични цели. 99 % от случаите, на никой от фирмата няма да му пука, че го правите, но ако някой вдигне мерника и реши да се заяжда, всичко се пази и може да се провери. Вече всеки от нас си има цял компютър в джоба, вадите си телефона и си чатите / поствате / гледате каквото и където искате.
Следенето на служебните компютри е съвсем нормална, и редна практика. И докато хората си мислят, че на някой му пука, че сте влизали в бг мама или сте пратили снимка по вайбър, работодателите всъщност за далеч по-сериозни неща се притесняват. Няма да навлизам в технически подробности, но каквото правите на работа, и на работната станция наистина е собственост на фирмата, вие сте само ползвател, и като така никой не е длъжен да информира или да се съобразява с личните ви неща. Достатъчно е, да сте информирани, че този лаптоп и всичко на него е собственост на работодателя, което се случва при изписване на машината.
Да не говорим, че ако е нормална фирма и ползва стандартни корпоративни продукти - например, офис 365, дори не ми е необходимо да инсталирам каквото и да било на машината, за да следя какво се случва в служебия чат или мейл.
Но моето мнение, от опит, след като 8 години съм се занимавала именно с тези неща и съм имала достъп до хиляди служебни мейли - ПОСЛЕДНОТО нещо, за което съм имала време някога е да чета или да се занимавам с кой какъв клюкарски мейл е пратил на колежката или да гледам какви снимки си споделят хората. Да четеш чужди разговори, честно на хора, които не познаваш, е безкрайно безинтересно. Далеч по-сериозни неща съм търсила и съблюдавала.
Но за сетен път, не ползвайте служебна техника за лични цели. 99 % от случаите, на никой от фирмата няма да му пука, че го правите, но ако някой вдигне мерника и реши да се заяжда, всичко се пази и може да се провери. Вече всеки от нас си има цял компютър в джоба, вадите си телефона и си чатите / поствате / гледате каквото и където искате.
Препоръчани теми