Здравейте! Завърших образованието си и започнах работа като учител в детска градина. Мислех че всичко ще е супер, обичам децата, имаме фиксирани смени, почивка на официални празници, и си представях работата песен. Е, вече 1 година и половина съм на това работно място и съм на път към бърнаут. Всяка вечер съм с главоболие, имам чувството, че не се справям, много ме изчерпва взаимодействието с децата, с родителите...освен това и когато работим, например апликираме, свързваме и т.н и децата допускат грешки почвам да се чудя и да се съмнявам в себе си дали им обяснявам добре, така че да ме разберат, а какво ще си помислят родителите, като видят работата на детето си, много несигурност съм събрала. Отделно от това ежедневно снимам голяма част от деня и често след работа сядам да обработвам клипчета, за да кача публикации в групата. Докато спят си подготвям ситуациите за следващия ден. Трябва да съм подготвена. За да се чувствам сигурна, че съм подготвила добре уроците и ще ги представя завладяващо и разбираемо, често не успявам да ползвам обедна почивка. Ям права докато децата ядат. Знам, че това е мой пропуск, лоша организация на времето, но някак не мога да се справя, сякаш не съм за това. Не знам на къде да поема с това ми образование. Докато бях студентка изкарах курс и почнах работа като маникюристка. Много ми харесваше да го правя и събрах бързо клиенти. Докато не почнаха болките в гърба и ръцете, пълния график, който ме караше да бързам и да ми притреперва, че не съм готова, а следващата клиентка чака на диванчето, и се отказах и от това. Чудя се какво да правя..
- Публикувана: 3 фев. 2026, 19:11 ч.
- Последно мнение: 4 фев. 2026, 13:15 ч.
Започнах мечтаната работа, а тя се оказа ужасно неподходяща и натоварваща за мен.
Познавам тези проблеми, макар да съм преподавател в гимназия.
1) Мобилизирай се тези месеци, за да си създадеш достатъчно ресурс (уроци, задачи, активности), за да си ги имаш готови за следващата година и да не отделяш повече от 10-15 минути какво ще трябва да правиш за следващия ден, а всичко да ти е готово/подредено. Използвай изкуствен интелект, ютуб, пинтерест за идеи, съхранявай упражненията/уроци на флашка/драйв.
2) Факторът родители не знам как може да го отбегнеш в детската градина, но не мисля, че е чак така напрягащо. Какво може да очаква родител от теб? Нито ще го подготвяш за НВО, нито за ДЗИ, а и не мисля, че са такива критици към работите на четиригодишното си дете, това е по-скоро твое лично притеснение, което е предизвикано от тревожността ти.
3) Не трябва да те притеснява, че децата, особено на тази възраст, бъркат. И ти си била дете, и знаеш, че не на всяко дете му се отдава да разбира/внимава в час. Фокусираш се върху активните, може да ги впрегнеш да ти помагат с другите деца. Може на децата, които се затрудняват, да им направиш сходни задачи за домашно.
П.П. Какво се случва вече с детските градини, по дяволите? Моите спомени са как спахме, играехме с кукли и после в пясъчника.
1) Мобилизирай се тези месеци, за да си създадеш достатъчно ресурс (уроци, задачи, активности), за да си ги имаш готови за следващата година и да не отделяш повече от 10-15 минути какво ще трябва да правиш за следващия ден, а всичко да ти е готово/подредено. Използвай изкуствен интелект, ютуб, пинтерест за идеи, съхранявай упражненията/уроци на флашка/драйв.
2) Факторът родители не знам как може да го отбегнеш в детската градина, но не мисля, че е чак така напрягащо. Какво може да очаква родител от теб? Нито ще го подготвяш за НВО, нито за ДЗИ, а и не мисля, че са такива критици към работите на четиригодишното си дете, това е по-скоро твое лично притеснение, което е предизвикано от тревожността ти.
3) Не трябва да те притеснява, че децата, особено на тази възраст, бъркат. И ти си била дете, и знаеш, че не на всяко дете му се отдава да разбира/внимава в час. Фокусираш се върху активните, може да ги впрегнеш да ти помагат с другите деца. Може на децата, които се затрудняват, да им направиш сходни задачи за домашно.
П.П. Какво се случва вече с детските градини, по дяволите? Моите спомени са как спахме, играехме с кукли и после в пясъчника.
По начинът, по който сте представили проблема за мен е ясно едно - отговорен и отдаден на децата човек сте. Поемата цялата отговорност за начинът по който се чувствате. Четейки Ви аз бих се радвала един ден синът ми да е при госпожа като Вас!
Със сигурност работата на педагогът в градинка или ясла е една от най-отговорните и изтощителни професии. Дали ще продължите трудовия си път в тази област според мен времето ще покаже.
Ще си позволя да споделя при мен как се стекоха обстоятелствата. И аз като Вас, започвайки мечтаната от мен работа в един момент бях на кантар дали да не сменя попрището. Натоварването беше от друго естество, но в един момент се чувствах на предела на силите си. Преквалифицирах се, но след година пак се върнах на предишната длъжност. Хубавото е че можете да учите, да се преквалифицирате и да изберете най-доброто за Вас!
Но както преди мен вече Ви писаха - лесна работа няма. Всяка по един или друг начин те изтощава. Аз се научих да свеждам до минимум нещата в работата, които ме водиха до бърнаут.
Със сигурност работата на педагогът в градинка или ясла е една от най-отговорните и изтощителни професии. Дали ще продължите трудовия си път в тази област според мен времето ще покаже.
Ще си позволя да споделя при мен как се стекоха обстоятелствата. И аз като Вас, започвайки мечтаната от мен работа в един момент бях на кантар дали да не сменя попрището. Натоварването беше от друго естество, но в един момент се чувствах на предела на силите си. Преквалифицирах се, но след година пак се върнах на предишната длъжност. Хубавото е че можете да учите, да се преквалифицирате и да изберете най-доброто за Вас!
Но както преди мен вече Ви писаха - лесна работа няма. Всяка по един или друг начин те изтощава. Аз се научих да свеждам до минимум нещата в работата, които ме водиха до бърнаут.
Сега родителите имат много повече изисквания в ДГ.
За какво? Какво очакват от децата си в ДГ? Да анализират Омир на старогръцки ли?
Да, и това го има, че искам всичко да стане както трябва, например скоро пак имах ситуация в която до последно се чудих дали ще се оправя или ще се изложа, тъй като когато дете има рожден ден, му подаряваме картичка. Аз не знаех, че това дете има празник, и докато спят сядам да измъдря някаква хубава картичка. Принтирам, изрязвам, подреждам, не ми харесва, хвърлям. Ровя в нета, пак принтирам...и накрая виждам, че трябва след 5 мин да ги будя, а картичка нямам. Какво ще подаря? Или пък идва тържество, и има някой, който не си е научил стихчето, и аз почвам със стреса, как ще излезе, дали ще иска да излезе, какво ще каже...завиждам на колегите които реагират хладнокръвно, импровизират, излизат от ситуации...
Една колежка ми каза веднъж, докато още нямах и пет години стаж зад гърба си, при това в различни училища: "Моето момиче, за да навлезеш в професията трябва да работиш поне пет години на една позиция (в едно училище)". Та моят съвет сега, след 26 години стаж в професията, изчакай да минат петте ти години на едно място и тогава, ако все още се чувстваш напрегната, под стрес и не за това, се огледай за нещо друго. Учителската професия, като всяка една професия, далеч не е това, което си мислят хората, които гледат отстрани. Те не могат да видят детайлите, защото не са в конкретната професия.
Препоръчани теми