Започнах мечтаната работа, а тя се оказа ужасно неподходяща и натоварваща за мен.

То, като цяло никоя професия не е това, което изглежда отстрани и човек докато не се сбъска реално не може да разбере и прецени много неща.
Аз си мисля, че не бива чак толкова да се притесняваш, това са деца. И да не получи картичка за рождения ден, пак можеш да го зарадваш - с песничка, с някое оригами, като правите всички нещо, което детето обича, знам ли...
Ако не си знае стихчето - ми голяма работа, не е на изпит за защита на дипломна работа. Дори само да излезе и да се усмихва, пак е нещо. Не вярвам някой като малък да не си е забравял стихчето, или там танца или каквото друго трябва да прави. Това са малки деца, разсейват се, не се очаква да са всички деца-чудо.
С практиката и с времето ще ти стане по-леко. Намирай си време за качествена почивка и гледай да не мислиш за работа извън работа.

Няма перфектна професия. Всяка една ограбва - коя кръст и ръце, коя - зрение или бял дроб, коя - съня... Не се отказвайте така лесно от мечтите си. Трудна не означава неподходяща.

Планирай повече време между клиентите, отпусни се и работи с и за удоволствие.
Прегледах другите постове, но моят съвет е обратен. Ти цялата си кълбо от нерви, което не те прави особено подходяща за учител. Нямам предвид, че не се справяш с работата си, а че се изтощаваш физически и емоционално до крайност, с което си вредиш много повече отколкото с болките в гърба. Почети и погледай клипчета за упражнения и стойка, прецени как да седиш и да движиш ръцете си, за да намалиш натоварването. Едва ли си единствената маникюристка с подобни проблеми, все някакви, макар и частични, решения са измислени. Като учител също ще имаш физически неудобства и болка. Затова съветът ми е да работиш онова, което пишеш, че ти харесва и от което ще изкараш повече пари отколкото като учител.
И още един обратен съвет - не се вкопчвай в мечтите си. Те са само пожелателни планове, които е добре да са съобразени с теб, не ти с тях.

Като родител на дете в детска градина (второ) мога да ти споделя, че много се радвам на нещата, които детето носи от градината вкъщи. Понякога са криви рисунки, често са криви апликации, тук там има и нещо с по-правилни форми. Никога, никога не ми е хрумвало да си помисля, че учителката не го е научила.
Гледай по-лежерно на нещата. Имаш голяма оптуска, работиш с деца, което явно си искала, щом си учила за това и си намерила работа в градина, което е трудно за ужасно много завършващи. Поставяш си твърде много изисквания. Може би и към децата подхождаш така. Няма нужда. Това е градина. Радвай се и се забавлявай с тях. Това, което мен ме прави доволна когато прибирам детето ни от градина, е то да не е болно. Но това няма нищо общо с вашата работа като учители. Всичко останало е топ.

Колко са големи отпуските на учителите в детската градина? Както законовите, така и тези, които реално успяват да вземат?

Гугъл казва 48 дни.

Здравейте! Специално си направих регистрация, за да коментирам, защото публикацията на автора много ме разчувства и исках да й напиша нещо хубаво и аз... всички мнения преди мен са смислени и вярни, но мисля, че пропускат най-важното за твоята професия. А то е, че обичаш децата. И щом се притесняваш, как ще се представиш, това говори много повече за теб от думите. Децата усещат всичко и няма значение, какво са научили през деня, ако вечер казват на родителите си, че много си обичат учителката от детската градина, или че, когато ти си в отпуска, им липсваш. Предполагам това е и най-голямата награда за това, да си учител, да чуеш тези думи от децата. Не говоря от личен опит, нямам собствени деца, но мечтая някои ден да имам, и учителките им да приличат на теб. Успех и вярвай в себе си, всеки ден ще става по-лесно, стига да не спира работата, да ти носи удовлетворение. Извинявам се за дългия първи пост, но просто темата ме развълнува.

Не само Гугъл. Учителската отпуска е 48 дни платен годишен + 8 дни от синдиката, ако си член + 2 дни за майки с две деца под 18 години. Успяват да си ги ползват при добра организация, разбира се не два месеца на куп през лятото. Ако градината е с две сгради, поне при нас е такава практиката, юли едната страна затваря и се правят сцорни групи в другата, август - обратното. Това е и времето за почистване, освежаване, лек ремонт. През другото време вземат, когато са сцорни групи заради боледуване на децата или по време на ученическите ваканции, когато доста деца не посещават също. Големите градини намират начин да си ползват отпуските учителите.

Според мен няма нещо като “перфектна работа”. Не казвам, че вие търсите такава, но винаги, където и да отиде човек все нещо/някой няма да му допадне. Как ще се чувстваш на работното място зависи от настройката, която имаш. Ако се събуждаш с мисълта “Ох какъв дълъг ден ме чака, ще е тежко”, нормално да е такъв. Да си педагог не е лесна професия, но не забравяйте, че държанието на децата зависи от вас. Вие сте този, който трябва да слушат. Ако са ви се качили на главата, може би не ставате за педагог и се ориентирайте към друга сфера. Пробвайте с положителна настройка и когато дойде време за вас, го използвайте и се насладете. Мислете си за хубавите неща, които можете да направите след работа и че имате това време само за вас. Изразявайте благодарност към себе си и че сте способна да работите тази работа.
Според мен проблемът ви се крие другаде, не конкретно в самата работа.

Прави ми впечатление, че си аналитична, замисляш се за това как се справяш, тревожиш се, но се подготвяш, мислиш за професията си и си отдадена.
Тревогата ти оказва лошо въздействие и знам, че е много трудно.
Хората, които се стараят, критична са към себе си и се съмняват в способностите си в повечето случаи ги бива и се оказва, че се справят доста добре. Ти си съвестна, но си много млада. Напрежението ти е в повече.
Моят съвет е-не се отказвай! Намери начин да опитимизираш процеса. Натоварваш се излишно със странични неща. Не си длъжна да поддържаш групата на ДГ и да качваш снимки.
Лудната Соната ти даде златни съвети от позицията на учител-предварителна подготовка по план теми според месеците, уроци, занимания.
Позитивите на работата ти са огромни като работни часове и почивка, приятно е с децата, тържествата, организацията, творческите дейности.
Помисли за това. Ще се напаснеш към режима и трябва да отсееш по-важното от по-неважното.
Работя като училищен библиотекар.
Ясна ми е работата и динамиката на учителя и в ДГ и в гимназия, раазлични са и не особено сравними, но все е работа с деца, а това иска отдаденост.
В редките моменти, с които се налага да замествам учители откачам, много се напрягам и се притеснявам, с децата не ме слушат естествено 😆, да не говорим колко се ядосвам и още не мога да приема какво е положението сега и когато ние бяхме ученици. Това ме събаря и отчайва на моменти. Не е лесно и аз се възхищавам всеки ден на нашите учители. Трябва да имаш силна психика.
Ти помисли за себе си реално тази работа с деца доставя ли ти удоволствие.
Всекидневно съм в такава среда. Работя по цял ден с деца и учители. Участвам в много дейности - административни, организационни, всякакви.
През първата година децата ме побъркваха, буквално луда ме правеха.
И доста се тревожех от това, натоварвах се и ми тежеше. После им влязох в тона, станах по-строга, но и добра с тях. Бяха ми се качили на главата в началото. А това е просто библиотека, не класна стая.
И стига с тези тържества, активности и снимане. Това е голямо натоварване.
При мен също е едждневие-всичко трябва да се снима, събития, изложби, уроци в библиотеката, да се качва едва ли не ежедневно.
Разните му там Вайбър групи с родители също са много напрягащи.
Намери начин да минимизираш тези странични занимания след работно време.
Имаш голямото предимство да си на смени и да разполагаш с деня си.
Не бъде толкова строга към себе си.
Казвам ти го като човек, който години наред се луташе кое е неговото и на 36 години записах нова специалност и открих себе си в библиотеката.
Да, имам трудности, уча в движение, много ми е социално, което е предизвикателство за мен. Точно една година, две ми бяха нужни да се адаптирам.
Много ме напряга общуването, защото съм интроверт, а по цял ден съм с деца, учители, директори и всеки е различен и особен сам по себе си. Понякога е изтощително, хем аз не съм учител. Някои от колегите учители, дори повечето месеци наред подготвят уроците си, дейностите си. Помагаме си много, мен често ме действат доста, но аз не мога да оказваме и вс вгледам да съм им полезна.
В градините много се набляга на обичаи и традиции, правят се всякакви неща. Това е и приятна дейност, но и изтощителна.
Тъкмо мине едното, после идва другото.
Израснала съм сред учители и половината ми род и приятелски кръг са такива.
Млада си, сега е времето да устоиш и видиш как ще се развият нещата вие времето.
Дай си още малко време.
Имаш тепърва възможности да си смениш работата, животът е пред теб.
Имам познанства в ДГ и преки наблюдения от работата с тях. Не е лесно да си педагог, да работиш деца с каквото и да е възраст. И все повече се убеждавам, че са много малко хората, които наистина стават.
Ти имаш предимството да си учител в предучилищна възраст -според мен е къде-къде по-благодатно.
Аз не съм фен на децата меко казано не съм детишар. Но сред тях младееш, интересно е, далеч по-приятно, но и много отговорно.
За родителите - не се коси толкова, защото колко да ти е контакта с тях-сутрин вземане, вечер при издаване, две-три думи за детето.
Разбирам всичко, квото описваш. Днешния родител не е като преди години. Може да има много предизвикателства.
Но едва ли хората са толкова критични.
Помисли добре, защото наистина няма по мед и масло никъде.
Неуверена си, това ти пречи, а по всичко изглежда, че много се стараеш.
И нещо друго - не за сега, за когато се успокоиш и мине време, аз не бих се отказала от маникюрите и възмнжост за още един доход.
Ти можеш да го правиш, но просто да намалиш клиентките.
За момента моят съвет е да намалиш темпото и да си изградиш рутина.
Аз също не примирам да работя се хора.
Разбирам, че ти също си така. За съжаление обаче такава работа в днешно време е почти невъзможна.
Според мен добре помисли. Ако сега издържиш ще ти бъде много добра школовка.
Напълно съм наясно, че работата с деца и учителстването не е за всеки. И ако наистина мразиш да отиваш на тази работа и не понасяш да си там тогава вече можеш да я напуснеш с лекота.
Аз напуснах предишната си работа точно защото бях на ръба на изтощението, физическо и психическо. Човек бързо разбира къде не е неговото място. И съм сигурна, че и ти го усещаш и го знаеш.
Бих попитала как са колегите ти там, директора ви? Атмосферата там каква е? Това е много, ама много важно

Дали са ти вече много хубави съвети, но аз ще добавя към това - смени градината. Описаното в цитирания пост не е редно за деца на 3-4 години, нормално е да натоварва и теб. Ти пак ще имаш интеракцията докато викат, скачат, обличаш ги, четеш им книжка, но това целият им ден от 8 до 17 да е структурирани занятия е някакво безумие. Не само че ти няма да издържиш, вреди и на децата.
Впрочем, колко време е следобедният им сън и ти какви задължения имаш тогава?

Виж и въпросите за екип и директор, които са последното изречение горе.... Те са пряко свързани с моя коментар. Това са изключително важни неща и понякога замъгляват самото естество на професията, която може да ти е присърце и да ти се удава.

Директорката ми е чудесна, колегите са фокусирани всеки в своята си група и работа...така сме. Благодаря за окуражаващите думи на всички! 🩵

Имаш нужда от граници и да намалиш изискванията към себе си. Справяш се, просто не го виждаш и не си го позволяваш да го видиш.
Помисли кое би могла да си спестиш? Наистина ли всеки ден е нужно да подготвяш някакви неща? Всеки път ли измисляш нещо ново? Натъжава те, че децата не го правят като теб, но нали това е идеята? Остави ги да експериментират даже, перфекционизмът в работата само вреди (освен ако не си лекар, нали 😁). Не казвам да не се стараят, но границата е много тънка и те (и ти) трябва да се научите да приемате всякакъв вид резултати. Перфектното не е на всяка цена и понякога креативното (или странно нарисуваното човече) е идеално. Изискването, което имаш към себе си да не сгрешиш или пропуснеш нещо е много тежко мъчение. Опитай се да разбереш откъде идва.

Жена ми също бачка в училище и детска градина - има заблудата, че това са леки работи. Реално са доста натоварващи и не добре платени за натоварването. Смени попрището. За мен приемливи са работите в офис - ИТ, HR, маркетинг...да и там има работа, но условията са много по-добри.

Взели Сте работата много при сърце!:)От написаното оставам с впечатлението,че се справяте отлично с работата.На ваше място не бих се притеснявала толкова.Намалете тези мисли,нормално е децата да бъркат,поправя се.Те са малки:)Нормално да не могат да схванат,да забравят,просто продължавайте да влагате търпение.Можете да споделите пред някои от родителите ако нещо не е наред да го имат в предвид и да окажат съдействие и те.Пазете си работата и здравето,споделете пред някоя колежка,с която се разбирате.Никой не е съвършен.Да,има такива родители,които разчитат учителката да им свърши работата.Може да се поинтересувате как стои въпроса в библиотекарството.Не бързайте да се притеснявате и да се отказвате.Важно е и средата,в която работите да е спокойна.Един от проблемите е именно в работната ни среда навън,трудно се попада в спокойна и нормална.Помислете спокойно и ако тревожността продължава,питайте приятели,познати те къде,какво работят,условия,заплата и среда.Нищо не е на всяка цена и поставете граници,че трябва да отдъхвате дори за пет минути.Ако Сте нова,дайте си време,практиката ни учи.