Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 16 ноем. 2019, 19:09 ч.

Днес загубих част от себе си

  • 697
  • 8
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3
Днес загубих май-добрият си приятел. Не беше куче, котка или друго голямо животно. Беше просто мишле, което за мен беше целия свят. Гледах го 3 години и мисълта, че може да умре беше далеч от съзнанието ми... Докато един ден просто спря да се храни, пие вода и играе. Беше нечовешко мъчение за мен и нея, но въпреки това не се отказах и се борихме 2те. Успяха да я спасят, докато ужаса не се повтори отново и реших, че е по добре да се сложат край на мъките и.
Сърцето ми е разбито. Чувствам вина, че аз съм я убила, но и същевременно облекчение, че вече не я боли.
Не мога да си представя как ще се събудя и няма да нацелувам любимото ми мишле.
Не е куче или котка, но за мен беше повече от домашен любимец. Тя беше моето детенце.
Не търся съвет, а място, на което мога да излея тъгата си, без да бъда критикувана.
Никога няма да я забравя, и никога няма да си простя, че позволих да я приспят.
Обичам те безкрайно много мишле. Надявам се в някой живот пак да те видя и целуна.

# 1
  • Мнения: 1 125
Съчувствам ти искрено. Разбирам болката ти. Всеки живот е ценен. Няма никакво значение дали е коте, куче или мишле. Хубаво е че е било обичано. Направила си най-доброто за него. Не се обвинявай. Нищо не си могла да направиш. Продължавай да го обичаш. Само това можеш да направиш. Мир на душицата му. Гуш от мен.

# 2
  • София/Испания
  • Мнения: 947
Съжалявам за загубата ти!Разбирам те напълно,аз също съм преживяла загуба на домашен любимец.

# 3
  • Bарна, морето, сините вълни
  • Мнения: 2 763
Съжалявам за загубата. Губила съм много домашни любимци. Котки, кучета, едно яре, на което знаех съдбата, но обичах ужасно и мишлета. Бях малка и не знаех как да се грижа за мишлетата, панди май им казват, малки черно-бели. Едното беше Джери, а другото Лори, много ги обичах но за жалост не живяха дълго. Поплачи си, винаги ще го помниш, но си направила най-доброто за него. Нов домашен любимец помага за справянето с мъката.

# 4
  • Мнения: 3
След колко време се върнах те към нормалния начин на живот, до колкото е възможно? Минали са 2 дена, сърцето още ми е разбито, но никой не ме разбира и сега съм принудена да се "правя на щастлива"
За моменти забравям за случилото се и се отпускам, но в следващия цялото цунами пак се стоварва върху мен

# 5
  • Мнения: 1 125
Ние, които ти писахме те разбираме. Животът ти ще започне да се подрежда отново малко по малко. Нужно ти е време. Гуш Simple Smile

# 6
  • Мнения: 78
Наложи се да приспя първото куче в моя живот след 10 години невероятен живот заедно. Това се случи преди цели 19 години. Сякаш беше вчера... Вината никога не отминава... Все се питам, правилно ли постъпих... Знам, че беше правилно, беше болна от рак на костите....
Казват, че времето лекува, не е вярно, просто намества болката някъде там в сърцето, така че новите емоции да намерят място.
Истината е, че животът намира своето русло и продължаваме напред..
Желая ти много сили, зная, че ще ги намериш , защото си обичала и си била обичана!
Прегръдка!

Последна редакция: чт, 21 ное 2019, 22:16 от bella74

# 7
  • Мнения: 3
Благодаря Ви много за подкрепата ❤️❤️❤️

# 8
  • Мнения: 34
Няма за какво да се обвиняваш. "Приспивайки" мишлето си, т.е. отравяйки го по максимално безболезнен начин (по-добре наричай нещата с истинските им имена, отколкото да се криеш зад евфемизми), ти просто си му спестила страданията и агонията на умирането. Според мен това е най-достойният начин да си отидеш - както за домашни любимци, така и за хора.

А мъката по изгубеното любимо същество - тя не изчезва никога. Пак без значение дали става въпрос за човек или животно. Просто се научаваш да живееш с нея, както се научаваш някак си да се оправяш с липсващ пръст или осакатен крайник...

Последна редакция: чт, 28 ное 2019, 19:25 от bubanka

Общи условия

Активация на акаунт