Днес загубих май-добрият си приятел. Не беше куче, котка или друго голямо животно. Беше просто мишле, което за мен беше целия свят. Гледах го 3 години и мисълта, че може да умре беше далеч от съзнанието ми... Докато един ден просто спря да се храни, пие вода и играе. Беше нечовешко мъчение за мен и нея, но въпреки това не се отказах и се борихме 2те. Успяха да я спасят, докато ужаса не се повтори отново и реших, че е по добре да се сложат край на мъките и.
Сърцето ми е разбито. Чувствам вина, че аз съм я убила, но и същевременно облекчение, че вече не я боли.
Не мога да си представя как ще се събудя и няма да нацелувам любимото ми мишле.
Не е куче или котка, но за мен беше повече от домашен любимец. Тя беше моето детенце.
Не търся съвет, а място, на което мога да излея тъгата си, без да бъда критикувана.
Никога няма да я забравя, и никога няма да си простя, че позволих да я приспят.
Обичам те безкрайно много мишле. Надявам се в някой живот пак да те видя и целуна.
Сърцето ми е разбито. Чувствам вина, че аз съм я убила, но и същевременно облекчение, че вече не я боли.
Не мога да си представя как ще се събудя и няма да нацелувам любимото ми мишле.
Не е куче или котка, но за мен беше повече от домашен любимец. Тя беше моето детенце.
Не търся съвет, а място, на което мога да излея тъгата си, без да бъда критикувана.
Никога няма да я забравя, и никога няма да си простя, че позволих да я приспят.
Обичам те безкрайно много мишле. Надявам се в някой живот пак да те видя и целуна.
