А капитанът си мислеше: "Не стига че трябва да ги возя, незнайно накъде, а се налага да търпя и похотливите им бабешки набези! Трябваше да приема офертата на Спилбърг..."
- Публикувана: 21 юли 2006, 12:42 ч.
- Последно мнение: 28 юли 2006, 11:55 ч.
Бабиейрос IV част
Сеньора Аманда се качи на палубата и помаха за сбогом на каменните левенти. Те посрещаха уж с достойнство нейното отплаване, но в последния момент един се хвърли във водата и закачайки кърмата на кораба, едва не го преобърна.
Доните дълго се бореха да изправят ротмачтата и когато щраселът най-сетне беше опънат, влязоха в каюткомпанията да си починат и с ужас установиха, че прострените да съхнат кюлоти бяха отнесени от морската стихия...
- Няма да се отървеш така лесно от мен - измърмори Каменният и закрачи по морското дъно...
Доните дълго се бореха да изправят ротмачтата и когато щраселът най-сетне беше опънат, влязоха в каюткомпанията да си починат и с ужас установиха, че прострените да съхнат кюлоти бяха отнесени от морската стихия...- Няма да се отървеш така лесно от мен - измърмори Каменният и закрачи по морското дъно...
Доня Василиса, както винаги, се беше разсеяла и за малко да изпусне кораба. Добре, че дочу каменните вопли на каменния левент! Тя се метна в морето и събра очите на всички сеньори с изтънчения си стил на плуване.
- Мила моя, плувате като куче, захапало парцал - бе казал някога очаровният й съпруг, дон Философио.
- Ой, ой, ой - изпищя възторжено доня Василиса, когато се озова на палубата.
- Мила моя, плувате като куче, захапало парцал - бе казал някога очаровният й съпруг, дон Философио.
- Ой, ой, ой - изпищя възторжено доня Василиса, когато се озова на палубата.
Щом казвате, Дафодилия, тъй да бъде!
... малко по-късно Дона се изкатери пъргаво по ръждясалия корпус на кораба, мокра като кокошка, но с карамфил зад едното ухо, пура зад другото, нож между зъбите и бутилка ром в... е... хм... ами какво да прави, като ръцете й бяха заети
Тя се преметна през борда, стовари се на палубата и изрева "Привет-мривет!"
... малко по-късно Дона се изкатери пъргаво по ръждясалия корпус на кораба, мокра като кокошка, но с карамфил зад едното ухо, пура зад другото, нож между зъбите и бутилка ром в... е... хм... ами какво да прави, като ръцете й бяха заети
Тя се преметна през борда, стовари се на палубата и изрева "Привет-мривет!"
Сеньори беееее... кажете, моля накъде пътува този кораб, да знам да пливам ли до него, или тихо и кротко да си почивам на вилата и да ви пращам парфюмирани с гюл картички оттам.
И аз искам да знам че тамън изядох една кофа сладолед и хич не ми се плува. Пък и какви интересни сюжети си имахме тука - с доня Руфина и Ламелито, Карнавала, Вожда,мъжете и всичко останало.
Но като видя че никой не чува мърморенето й, Доллорес се изцепи:
"Не предавайте Революцията!
Аста ла виктория! Сиемпре!"
и с удивителен за себе си бътерфлай настигна кораба.