Ясно е, че увеличението на заплатата е неясно, но всеки има право да се развива, а той доколкото си спомням, в тази компания май вече не се. А увеличението на заплатата е пропорционално на развитието обикновено.
- Публикувана: 28 ноем. 2019, 09:29 ч.
- Последно мнение: 22 дек. 2019, 05:42 ч.
Дилема относно смяна на работа
Никой не му оспорва правото за развитие. Ама как пък сега точно се сетил? Изборът на момента с боледуващо дете, съчетан с доводи 'след 10 години', си е клинчене. Да се развива, когато развитието му няма да забие съпругата. Тя също не изгаря от радост да отсъства от работа и също иска по-добра работа с по-висока заплата, но единствената роля за нея тук е да бърше сополи, докато мъжът й го няма.
Не съм сигурна, че и тя иска смяна на работата. Не всички са така. Има хора, които нямат амбиции и просто искат да имат доход. Тя се страхува да не остане без работа, но доста неоснователно, според мен. И няма да е чак толкова лошо, защото ще може да гледа детето. Все пак то само сега е на 2.
Не всички жени искат да са домакини и майки, докато само мъжът работи.
В тази ситуация аз бих сменила работата само и единствено ако съм сигурна, че на новото място заплатата е с минимум 20% отгоре стартово. Да има веднага някакъв плюс, а не 'в перспектива' (перспектива за мен в случая е евфемизъм на неприемлива несигурност за близкото бъдеще). Ако няма някакъв веднагически плюс, сори, но това си е вей-гъз.
В тази ситуация аз бих сменила работата само и единствено ако съм сигурна, че на новото място заплатата е с минимум 20% отгоре стартово. Да има веднага някакъв плюс, а не 'в перспектива' (перспектива за мен в случая е евфемизъм на неприемлива несигурност за близкото бъдеще). Ако няма някакъв веднагически плюс, сори, но това си е вей-гъз.
Разбира се. И аз не искам, даже напротив. Обаче детето е няколко години малко и не бих пропуснала да направя каквото мога за него. Със сигурност ако има малко повече грижи от тяхна страна, ще боледува по-малко.
Той не е казал, че ще сменя работата за такава със същата заплата. Според мен е достатъчно интелигентен, за да не го направи.
Той не е казал, че ще сменя работата за такава със същата заплата. Според мен е достатъчно интелигентен, за да не го направи.
И аз подкрепям съпругата ти. Как си представяш тя да поема всички болнични и докога ще търпят това нейните шефове? Рискът да останете само с твоята заплата заслужава ли си за сметка на едно илюзорно по-добро бъдеще? Изчакай 2-3 години или докато детето стане по-устойчиво на боледувания. Има си време за всичко. Един първокласник примерно не гълта кой знае колко повече от дете в детска градина, така че скоро няма да имате някакъв скок в разходно отношение. В тийнейджърската възраст вече е друго.
Иначе ми стана любопитно каква е тази нова сфера, към която се стремиш и която "дава плод" след 5-10 години. Обикновено нещата се случват, ако са за по-добро, в по-кратък период.
Иначе ми стана любопитно каква е тази нова сфера, към която се стремиш и която "дава плод" след 5-10 години. Обикновено нещата се случват, ако са за по-добро, в по-кратък период.
А на мен в случая ми звучи като няма аз да се гърча той да прави кариера, някой да не се мине да гледа повече собственото си дете и да му е по - трудно, зада подкрепи другия.
Както писах по-горе с деца няма подходящ момент, ако не са болести, после в началните класове идват ваканциите, които трябва да се покриват, все има нещо, ако разбира се децата не са оставени на самоотглеждане.
После настъпва момента, в който децата се движат сами и нямаме ангажимента на придружител в ежедневието им, но изведнъж издръжката по тях е нарастнала главоломно.
Както писах по-горе с деца няма подходящ момент, ако не са болести, после в началните класове идват ваканциите, които трябва да се покриват, все има нещо, ако разбира се децата не са оставени на самоотглеждане.
После настъпва момента, в който децата се движат сами и нямаме ангажимента на придружител в ежедневието им, но изведнъж издръжката по тях е нарастнала главоломно.
Аз също подкрепям автора, като майка, на която също много и се работи и иска да се развива, но и като като майка на две деца, които съм гледала почти само аз. Само веднъж бащата си е вземал болничен заради варицелата на голямото. Но си ги гледам доста здравословно и почти не са боледували. Ако ги гледахме двамата, едла ли щеше да е толкова добре положението.
А на мен в случая ми звучи като няма аз да се гърча той да прави кариера, някой да не се мине да гледа повече собственото си дете и да му е по - трудно, зада подкрепи другия.
А нужно ли е на някого да му е трудно? Не съм във възторг от идеята да си човек да си мери с избраника на кого му е по-трудно, ама, видиш ли, е длъжен. И защо, защото единият на 30 се сетил, че има амбиция на 40 да бъде с голяма заплата. Малко е смешно.
Интересно защо рисковете за жената нетактично се заместват с някаква обида и чувство за прецакване. На всичките ми работни места имаше поне по 2 майки, които се принудиха да напуснат (със силната препоръка на шефа, разбира се), защото нямаше кой да им гледа вечно болните градинарчета.
Не е момента сега за смяна на работа .
Прочети и Гал много добре ,даже няколко пъти ако трябва.
Скрит текст:
На другите въпроси ще ти отговоря така-има смисъл сега да послушаш жена си и да постоиш Х години на тази работа,те няма да са толкова много колкото си мислиш и ще видиш ,че в един момент жена ти ще е тази която ще те накара да потърсиш друга работа и няма да имаш тези терзания които имаш сега и промяната ще стане плавно и лесно.
Да няма смисъл нещата да се пренатягат и пренапрягат а,при теб е точно така в момента,защото както е казала Ванга не искай много защото не можеш да му платиш цената.В момента искаш да пуснеш питомното за да гониш дивото.Когато се правят рискове те се правят премерено,а при теб риска не е премерен.Има и друго важно при теб,ти вече отговаряш за едно семейство,не за себе си само поради което не можеш да пренебрегваш мнението на жена си.Твоите решения касаят и нея.Ако постъпиш пренебрегвайки нея ще търпиш последиците от това-евентуални натяквания и недоволство,а това води до раздори в семейството.Жените винаги са по разумните същества,заложено е в природата ни да търсим сигурност и спокойствие.Повярвай ако стигнете до лишения,парични ,самата тя ще те стимулира да работиш и се развиваш.
Не звучиш убеден и не си готов за тази стъпка,Самия факт че питаш тук говори за това.Ако беше готов нямаше да питаш тук ,а щеше да си го направил вече.Жена ти е права послушай я.
Да няма смисъл нещата да се пренатягат и пренапрягат а,при теб е точно така в момента,защото както е казала Ванга не искай много защото не можеш да му платиш цената.В момента искаш да пуснеш питомното за да гониш дивото.Когато се правят рискове те се правят премерено,а при теб риска не е премерен.Има и друго важно при теб,ти вече отговаряш за едно семейство,не за себе си само поради което не можеш да пренебрегваш мнението на жена си.Твоите решения касаят и нея.Ако постъпиш пренебрегвайки нея ще търпиш последиците от това-евентуални натяквания и недоволство,а това води до раздори в семейството.Жените винаги са по разумните същества,заложено е в природата ни да търсим сигурност и спокойствие.Повярвай ако стигнете до лишения,парични ,самата тя ще те стимулира да работиш и се развиваш.
Не звучиш убеден и не си готов за тази стъпка,Самия факт че питаш тук говори за това.Ако беше готов нямаше да питаш тук ,а щеше да си го направил вече.Жена ти е права послушай я.
Прочети и Гал много добре ,даже няколко пъти ако трябва.
Аз пък точно съм човек който в никой случай не можеш да наречеш страхлив.Хвърлям се с главата надолу, и понеже си препатих и помъдрях, момъка може да се вслуша в по-мъдрите които сме минали по неговия път.
Виждам, че е много объркан,изписал е цял ферман, за мъж е доста колеблив.Аз на неговата възраст решавах и го правех,Но аз съм жена,а той е глава на семейство.Трябва да вади пари и да обгрижва жена си,никой няма да го чака да седи в един офис и да прави кариера пиейки кафе с колежките,докато детето нон стоп се разболява и иска грижи нон стоп.
Поне аз такъв мъж не бих търпяла.Сори.
П.П.А моя мъж не е чакал да дойдат добри оферти ,а е ходил и сам си е създавал добри възможности, понастоящем има собствена фирма.
И това ако е страхливост ,здраве му кажи.
Живея на место където няма болнични. Детето ми в детската градина боледуваше много често. Ползвах си отпуската. Но никога, дори на ум не ми е минало да спра кариерното развитие на съпруга ми, което между впрочем той го прави за семейството и влияе положително на същото това семейство. Имали сме и периоди, в които той е бил без работа и сме разчитали само на моите пари...и никога, ама никога не ми е идвало на ум, да си броя колко повече време аз съм прекарала с детето.
Кви са тези патриархални разбирания в днешно време? Какво значи "глава на семейството" тези дни? И двамата са е еднакво отговорни, откакто бебето спре да суче и двамата имат право да правят за семейството си това, което смятат за най-добро.
От друга страна ние виждаме само част от неговата версия и можем само евентуално да си коментираме тук. Дори не знаем кой какво работи и какво той иска да работи. Дали решението му е добро, зависи най-много от тези неща. И също така защо си мисли, че ще изкарва повече пари... Според мен на тези въпроси им е повече мястото тук.
От друга страна ние виждаме само част от неговата версия и можем само евентуално да си коментираме тук. Дори не знаем кой какво работи и какво той иска да работи. Дали решението му е добро, зависи най-много от тези неща. И също така защо си мисли, че ще изкарва повече пари... Според мен на тези въпроси им е повече мястото тук.