Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

  • 28 ноем. 2019, 09:29 ч.

Дилема относно смяна на работа

  • 2 938
  • 94
  •   1
Отговори
  • Мнения: 6
Здравейте, изпаднал съм в трудна(поне от мойта камбанария) житейска дилема.
Ситуацията е следната…

С жена ми имаме малко дете, което ходи на ясла. Нямаме баби, лели, стринки, които да са ни под ръка и които да ни помагат(да им го оставяме за уикенда или да го гледат през деня или когато е болен). Иначе казано, се оправяме сами, както и много други.

Справяме се, но като лека трудност се очертава отсъствието ни от работа(голяма изненада нали?), защото боледува често и някой от нас двамата трябва да е вкъщи(с отпуск/болничен)за да го гледа.

Имаме известна търпимост от работодателите ни, засега, но имам усещане че в даден момент ще им се изчерпи, защото все пак, заради отсъствието ни пропускаме работни срещи, участваме в проекти, работата която ти е била зачислена изостава или друг трябва да я върши и т.н. И двама с жена ми, не сме на управленски позиции, но все пак усещаме известен натиск(въпреки относително ниския ни грейд), недоволство от страна на преките ни ръководители, което е малко по-силно и изразено при мен.

Организациите, в които работим, по принцип рядко освобождават служители. Тоест има известна сигурност относно стабилността(запазването) на работното място. Но редом със сигурността за работното място  е налице и бавния темп на нарасване на възнаграждението и бавното и почти невъзможно израстване дори с едно ниво нагоре.

И тук е моята дилема. Желая да сменя работната си позицията, организацията и изобщо сферата.

Мотивите са ми желание за развитие, надграждане на съществуващите ми умения и придобиване на нови, както относително по-добра финансова обезпеченост.

На сегашното ми работно място е добре откъм колеги, но нямам никаква мотивация за развитие, просто защото няма значение какво повече правиш или можеш, просто позицията и заплащането винаги си остават непроменени независимо колко си допринесал или не.

За сега се справяме добре финансово, но идеята ми е, до колкото може, отсега да се подсигурим финансово за вбъдеще, като започна работа, която ще ме направи по ликвиден(от към умения ) на трудовия пазар и ще ми донася(след 5-10 години)значимо по-високи доходи(вече колко зависи от уменията, които ще придобия)от теоретичния темп на нарасване на сегашното ми място.

Тоест, сега да положа основите на относително по доброто ми/ни финансово състояние след 5-10 години.
Е, да, обаче като споделям намеренията си със съпругата ми, тя не иска и да чуе за смяна на работата ми.

Обяснявам ѝ че не го правя за себе си или от егоистична гледана точка или че не си преследвам някакви си мои мечти. Обяснявам ѝ че живота ще продължи да поскъпва и че доходите трябва да нарасват със съответен темп за да може поне да задържаш сегашния си стандарт(покупателна способност), а да не говорим ако искаш и леко да нарасне. Обяснявам ѝ че колкото повече расте детето ни, разходи за него ще растат. Обяснявам ѝ че ако след някоя друга година имаме и друго дете, просто ще ни бъде много по-трудно финансово да издържим ако съм/сме на сегашните ни позиции в съответните организации, защото доходите ни ще са се увеличили символично. Обяснявам, че идеята ми е в бъдеще (след 5-10 години), да сме по-добре финансово(не че на някой са му достатъчно парите). Обяснявам, че не парите са цел, а са средство, а целта е децата ни, след време да получат най доброто(като уроци, образование, курсове), ние да си посрещаме разходите без драми и така. Обяснявам, че никога няма да има “подходящ” момент, в който един от двама ни спокойно да си смени работата, защото смяната винаги е съпроводена с притеснение, стрес(дали ще се получи, как ще се впишеш...)и защото живота си върви-първо сега е малко детето, после идва второ, айде училище и то си минаха 5-7 години, в чакане на подходящия момент.

А тя-не, та не. Не иска и да чуе за смяна на работата ми.
Опасенията ѝ са: Ами ако не се получи? Ами ако попаднеш на кофти колеги или шефове? И главния ѝ довод-че това ще натовари основно нея с гледане на детето. Защото където и да отида поне няколко месеца няма да смея(а и най-вероятно и няма и да ме търпят като новак)да отсъствам от работа за да гледам болното си дете. Което пък освен, натоварването ѝ чисто като грижи за детето, може да рефлектира върху нея като негативно отношение и последствия на работното и място, заради отсъствията ѝ.

Още добавя, че евентуално новата ми работа е доста вероятно да е на локация, която да е малко или повече  по-неудобна от сегашната ми. Плюс и че е доста вероятно и работното време да е малко по удължено от сегашното ми...което автоматично означава, че не стига, че тя ще отсъства от работа и ще гледа детето цял ден, а и вероятно ще се прибирам по късно(пък било то и с 30-40 мин)от сега.

И не знам какво да правя и какъв е правилният ход в подобна ситуация.
Не мога да не призная, че някои от опасенията ѝ имат логика и не малка вероятност да се реализират, но пък други мога да се постарая да минимизирам или изключа напълно. Като например, мога да подбирам предложения по критерия локация, мога да подбирам по критерия работно време, мога да избягвам доработвания и оставания, но не мога още на първия или втория месец да започна с отпуските и болничните.
Има и един друг момент, критей за това, критерий за онова...да е близо, да е...то фирмите са краен брой все пак, а и не съм най големият кадър на пазара.

Общо взето, жена ми е права ако се гледа сегашната ни ситуация(моментна)  и краткосрочния ни хоризонт.
В дългосрочен план(5-10 годишен хоризонт)обаче мисля, че моите намерения са доста добре обосновани и логически.

Има ли смисъл да се рискува? Има ли смисъл човек да се „напъва“ сега, за да му е по-добре утре(или поне да го прави с тази цел, пък вече дали ще се реализира....)? Има ли смисъл сам човек да се вкарва в “шамарите” и да си прави “интересен” живота? Ицето прав ли е? Или не всичко е пари и е важно да сме живи и здрави, и да не се изнервяме допълнително. А бъдещето...ще се нагласяме в движение, защото така или иначе не можем да предвидим всичко и не можем да предприемем превантивни мерки за всичко.

Лично моята позиция е ясна, че трудните решения днес водят до по-добро бъдеще, а жена ми не мисли така и не ѝ се рискува да гоня дивото.

Общо взето, нямам притеснения дали мога да се справя с евентуално новата длъжност. Вярвам че ще се справя.
Да се “крепи” сигурното настояще, което най вероятно ще доведе до несигурно бъдеще или да се рискува и да се опитам да осигуря по “розово” финансово бъдеще, което ще е за сметка на настоящето.

Да я послушам и да си седя където съм си до като му дойде времето след Х години или поне да пробвам с няколко интервюта как се пласирам, дали ме викат, какви условия предлагат(локация, работно време, пари), за да не си говорим наизуст. Пък по нататък...дали ще завърша процеса да го мисля допълнително.

Последна редакция: чт, 28 ное 2019, 14:00 от userbg_

# 1
  • София
  • Мнения: 22 448
Ами моят мъж е пред подобна дилема. Само че ние сме с големи деца и разходите удариха тавана, че и го пропукаха.
Аз го подкрепям на 100/.
Той направо мисли да излиза в чужбина, тъй като в неговия сектор, ако ще да е шеф на сервиза, парите му не стигат. Съответно всеки месец сме докато изкараме, не можем дори да помислим за спестяване.
Аз не работя в момента, но когато работя бюджетът ни излиза на 0, което пак не е достатъчно.
С малко дете е нормално мъжът да работи и изкарва повече, а жената да отдели малко повече време за детето. Трябват компромиси.

# 2
  • София
  • Мнения: 8 422
Детето няма да боледува през седмица дълго. Много вероятно е още следващия есенно-зимен сезон да е по-стабилно и да не се налагат чести отсъствия.

Може би, ако отложиш смяната на работата с половин година, жена ти ще е по-склонна да приеме промяната.

Прав си, че разходите ще растат дори и с едно дете.

# 3
  • София
  • Мнения: 641
С уговорката, че нямам деца, но бих те подкрепила и изхождам от личната ми гледна точка. Намирам се в доста сходна ситуация - работя работа, за която допреди четири години бях готова да убивам, както се казва, имам страхотни колеги, перфектен шеф, абе... имам комфорт, среда и прилично заплащане.
Но от друга страна се вижда, че там нямам шанс за по-нататъшно развитие. На по-високите позиции се наемат хора отвън, вместо някой да бъде повишен. Парите мърдат нагоре, ама с много малко, и не мога да спестявам. Изискванията и работата скачат пет пъти по-бързо от заплатите. И не издържам - физически и психически, и разбирам колко е мъчно да си в такава безизходица. Всички ти казват: "Трай си там на мястото, нищо ти няма, парички капят, никой не те мрази, шефът не те тормози" и не можеш да им обясниш какво точно не е наред.
Моят съвет е да изчакаш да мине зимата, най-малкото защото финансово е най-тежкият сезон. Опитай се да заделиш някакви пари настрани, колкото успееш. Оглеждай се и се ослушвай за възможности по твоята специалност. Пусни малко връзки в професионалните среди, за да си "подготвиш почвата".
Разбирам прекрасно притесненията на съпругата ти и те са напълно основателни. В България повечето хора трудно сменят работата и това не е задължително лошо. Предпочитаме статуквото, навика и стабилността. Говори й, успокоявай я, по друг начин няма как да я убедиш.

# 4
  • София
  • Мнения: 22 448
Съгласна съм с идеята да се изчака да мине зимата. Ето сега празници, бонуси може би. Януари, февруари и март месец давай.

# 5
  • Мнения: 17 806
Наемете детегледачка.

# 6
  • Варна
  • Мнения: 19 726
Аз също давам глас да поотложиш с около половин-една година това, което си намислил. Децата в един момент израстват болестите, е, поне повечето. Дано не сте от малкото изключения. Моята в яслата боледуваше нормално, първите две години в градината средно към малко, а последните две почти не е.

Разбирам жена ти, но мисля по твоя начин.

# 7
  • Мнения: 250
Според мен търси работа с по-високо заплащане и  наемете детегледачка, която да се грижи за детето.

# 8
  • София
  • Мнения: 5 204
Синът ми е на 7, като до две години го гледахме само аз и баща му, а след това имахме помощ и от баба. И двамата направихме компромиси с кариерите си в името на детето.
Смяната на работа с нова предполага повече усилия от твоя страна, по-големи отсъствия от вкъщи, респ. по-малко възможности за болнични и пр. Жена ти напълно с основание се притеснява, че основната тежест ще падне върху нея и тя рискува повече. На нейно място аз също не бих се съгласила, защото това означава да остана и без работа в някакъв момент. Допускам, че не е фатално, ако смениш работата след 1-2 години, когато ситуацията с боледуванията се успокои.

# 9
  • Мнения: 379
За мен лично семейството е най важно. Така че би трябвало нещата да се съобразят и преценят там

# 10
  • София
  • Мнения: 641
Синът ми е на 7, като до две години го гледахме само аз и баща му, а след това имахме помощ и от баба. И двамата направихме компромиси с кариерите си в името на детето.
Смяната на работа с нова предполага повече усилия от твоя страна, по-големи отсъствия от вкъщи, респ. по-малко възможности за болнични и пр. Жена ти напълно с основание се притеснява, че основната тежест ще падне върху нея и тя рискува повече. На нейно място аз също не бих се съгласила, защото това означава да остана и без работа в някакъв момент. Допускам, че не е фатално, ако смениш работата след 1-2 години, когато ситуацията с боледуванията се успокои.

И това го има, да. Но съм забелязала, че жени, които дърпат мъжете си назад, първи почват да мрънкат с думите "Той тоя моя за нищо не става", защото не му вдигат заплатата, не носи повече пари и няма повишение...

# 11
  • Мнения: 1 854
Напълно споделям мнението на Милинка. Ако и при жена ти има натиск и недоволство от чести отсъствия, тя рискува да си загуби работата, а евентуална нова позиция при теб едва ли би компенсирала това. Има и чисто емоционални причини.  Във възрастта до 4-5 години е изключително изтощително за единия родител (най-често майката) да поеме сама повечето грижи по дете и дом, докато ходи и на работа. След година и половина, в края на зимата, би бил по-подходящ период.  Детето на колко е сега?

# 12
  • Мнения: 796
Мисля като жена ти. Не е момента с малко дете да сменяш работа и всичко да падне върху нея. Ако тя не работи, на половин ден е или работи от вкъщи - разбирам. Също и ако имахте на кого да разчитате. Но при тази ситуация с малко, боледуващо дете, от което нейната работа ще пострада доста не бих се навила. Освен ако не наемете детегледачка.
Изчакай година-две и тогава мисли за смяна на работата.

# 13
  • Варна
  • Мнения: 19 726
Ако решиш да изчакаш година, нищо не пречи през това време да вместиш някой курс за повишаване на квалификацията, което би ти помогнало впоследствие при търсене на нова работа.

# 14
  • Мнения: 6
Смяната на работа с нова предполага повече усилия от твоя страна, по-големи отсъствия от вкъщи, респ. по-малко възможности за болнични и пр. Жена ти напълно с основание се притеснява, че основната тежест ще падне върху нея и тя рискува повече.
Е да, абсолютен факт. Като нов служител ще съм пчеличка, неудобно ще ми е да откажа нещо да довърша(на място или от вкъщи). Неудобно ще ми е да цепя минутата при тръгване, неудобно ще ми е да рева за отпуск или болничен. Ще съм пренатегнат, за да им се докажа, че мога да се справям, че съм им ценен...Така че, си е вярно.

Мда, звучи логично като че ли да изчакам половин-1-2 години. Не че тогава ще е подходящо. Не че някога изобщо ще има подходящ момент, то е като разболяването-винаги се случва не когато трябва. Тогава пък може да има нещо друго, може вече друго дете да е път.

Единственото ми опасение е да не стане "айде след година" и тогава да изникнат на преден план други съображения за отлагане и така да си минат годините, а то с годините(с всички уговорки, че не е представително обобщаването) човек си става малко...по-пасивен, малко по-мързелив, не му се правят резки движения и накрая временното става постоянно. Не че 30 и няколко години в моя случай са някаква пределна възраст за професионална промяна и развитие, но все пак съм го забелязал(умората от новото, умората от "натискане" и търсене на нови възможности) като тенденция.

Последна редакция: чт, 28 ное 2019, 13:54 от userbg_

Общи условия

Активация на акаунт