Делене на разходите 50/50.

Все се намират залупени жени, които от зор да имат някакъв мъж, търпят простотии.
И въпреки, че им идва нанагорно, не смеят да се разделят от зор да не останат сами или какво ще кажат хората.

Опитвам за последен път и се отказвам .
Когато някой плаща възникнал  голям разход извън обикновените - болест, гардероб, данък, курс за детето, другият поема друго, може и сметки, така че натоварването за месеца, или за по дълъг период, да е горе долу равномерно и у всеки да остава резерв за посрещане на извънредни нужди.

Струва ми се съвсем ясно...

Знаеш ли, преди да се запозная с едни колеги от сегашната ми работа, мислех, че такива хора не съществуват в реалността, че това са хиперболизирани образи, които могат да се намерят само в художествената литература. Доста време ми отне, докато смеля, че не са литературни герои, а живи хора. Потресаващо, но факт.

Iris04
Не си по темата......

Някои от историите по-горе са доста фрапиращи.
Имало е и други подобни теми през годините и около моята позиция с "деленето" на разходите, често се е гледало с насмешка.
За мен "делене" означава, съпругът ми плаща ипотеката на къщата и готви повече от мен, а аз поемам сметките и пазарувам, когато имам възможност.
Всеки си избира, купува и изплаща собствена кола.
По-едрите електроуреди, съвместни ваканции, се делят.
 За мен системата функционира много добре около 18 години.

ПП Когато живеехме в България,, преди тези 18 години, жилището беше мое, а съпругът ми плащаше всичко останало.
Не знам, дали е била добра идеята, но тогава явно ми се е струвало, че е такава. Мащехата ми имаше принос към "идеята"

Съвсем съм си по темата - делене на разходите 50 на 50.   При нас си функционира добре.

При вас. Чела съм обаче и друг модел. Буквално всичко се дели... Отиват на кафе и всеки си плаща своето, тук във форума го четох, в друга подобна тема.

Не съм чела всички мнения, но как е при нас: на всеки му превеждат заплатата в лична сметка. Имаме обща сметка само за ипотеката (банката го направи така, не са но и питали, които са собственици по нотариален акт): там всеки внася 50%, това е взаимна отговорност и всеки трябва да се чувства ангажиран. Аз купувам храна, мъжът ми плаща лизинга на колата. Всичко за детето обикновено плащам аз, на мен привеждат детските. Ако излезем навън обикновено аз, но не е задължително.

Схемата 50/50 за мен е абсурдна. Много би ме тормозило постоянно да броя дали някой от двамата не се е минал с нещо. Що за дребнавост и скъперничество е това?  Аз обичам да се раздавам за хората, които са ми близки, съответно търся същото насреща.

За някои 50/50 означава буквално и за всичко (например излезли на кафе - сметката на 2 и то на момента или сметката от супермаркета на 2 всяко касово бонче), за други е горе-долу равно участие в разходите за храна, дрехи и обувки, режийни, излизания и почивки, деца и т.н. общи неща. Обаче такова делене не устройва ССФ със значително по-малка заплата от мъжа си, защото след наливато на пари в общия бюджет, за нея щели да останат по-малко или николко пари от нейната заплата, пък мъжо ще си има да харчи, следователно той "ако е мъж на място" ще плаща всичко.

Ама то не е буквално 50/50. Сега може аз да поема 60/40, после той 70/30, после аз 100/0 , а после той 100/0 и т.н. и горе долу нещата се наместват към 50/50.

Включваш ли тук и битовите дейности? Чистене, готвене, гладене, пране.
И тях трябва да се делят. Строг график трябва. Тази седмица единия ще прави това и това, а другия онова  
Ако единия откаже, ще трябва да плати компенсация на лицето, което е извършило повече домашни дейности. Ако ще и за 2 измити чинии.

И аз винаги съм се опитвала да обясня, че такива отношения са по-скоро съквартирантски ( и то с непознат съквартирант, не с приятел, с който се знаете от години ). И повечето жени, които мислят за семейство, точно по този начин биха чувствали мъж, който държи на това. Един мой бивш даже го наричаше " равноправие". При все, че имахме еднакви доходи и никога не ми е било проблем самото делене, а отношението. Някак си не ми се връзваше тоя модел със сериозна връзка. Да идем до магазина за храна, че да си разделим сметката. Или да си искаме пари на заем. За това и никога не я почувствах като такава, макар човека отсреща да твърдеше обратното.
Ама ми прави впечатление, че повечето такива индивиди, се държат така и с роднините си.
И бягат от всякаква взаимност. Даже все си мисля, че на тях им трябва по-скоро другарче, от колкото партньор и накрая остават сами.
Този модел може и да е някъв американски, не го знам как се е завъдил, но тотално е промил мозъците на едни определени набори,  понеже главно при тях наблюдавам тоя начин на мислене. А иначе масово са добри, всеотдайни хора, пък се чудят защо не могат да си намерят сериозни половинки и да изградят семейство. Като моя познат, например.
А аз не знам как да им обясня къде им е грешката, когато ме попитат, защото те не го възприемат за такава, понеже с това са израснали.
Като цяло, само мога да се радвам, че наборите пак се оправят и наблюдавам доста млади хора, около мойте години, които си имат сериозни връзки, развиват се и дори да са необвързани, изобщо не мислят по този начин.

И за какво ще ти е тоя мъж,дето ще те кара да си плащаш всичко,дето не може да покрие поне битовите разходи на семейството си.Такъв и за любовник не бих търпяла и на кафе не бих отишла.

А защо трябва да те кара мъжа да плащаш? Нормално е след като живееш с някого и правиш разходи, да си ги поемаш (лично твоите или иначе казано около 50% от общите) или поне в някакъв % от твоите. Така е в света на възрастните. За мен само за дете е нормално да живее на чужда издръжка. Ако мъжа иска на 100% да издържа жена си е друго, а за повечето такива издържани си има една думичка и не е много розова. На мен лично не би ми било комфортно да лежа по цял ден и да чакам всеки месец мъжът (не работодател) да ми превежда сума или да му искам пред ден два за кафе, за маникюр, за превръзки и т.н. Говоря за постоянен нанчин на живот, а не за временни кризистни ситуации, когато единия помага на другия.