

Защо ли този момент ми напомни за сцената с Нур и Ийт? Сцена изпълнена с толкова много топлина, страст и желание. Сцена, която ме развълнува и докосна. За съжаление Фърат и Суна не успяха да ми въздействат по този начин!

В зародиш чувствата на Суна към Фърат сякаш се стопиха. Лекарката беше обидена и разочарована от нежеланието му да й каже кой е неговият нов шеф, а трябваше да научи това от Тансел.
Наистина тя вярваше на Фърат, разчиташе на неговата подкрепа и помощ. Разчиташе на неговата дума, защото и самият той я убеди, че може да му има доверие. Но постъпката й на малко обидено дете ме изнерви. Вместо да разговаря с Фърат, да изяснят ситуацията, тя не желаеше да приеме обажданията му, не отвори и вратата, за да може спокойно да поиска обяснение и да получи такова от Фърат.







А Шампионът, заради сина си и чувстата, които покълваха към Суна, хукна след нея. Искаше да й обясни, да я помоли за време и доверие, за търпение, когато ще има възможност да й разкаже цялата истина.
Не се получи!
Докога ли ще издържи Суна отново сама. Май надценява своите възможности и недоглежда опасността, която я грози. Тансел се възползва от всяка пролука. Отново заговори за връзката им.
Изобщо като характер Суна ми е малко разнопосочна и размита. Май има проблем със самата себе си! Изкарала толкова години в изолация и омраза, сега трудно се адаптира. Не може или не иска да се довери напълно на Фърат. И как нейното поведение ще се отрази на психиката на Гюнеш, който искрено я обикна?!

