Февруарският рожден ден наближава, голям купон се очертава

С ножица реже отдавна. Разбира се опитвам се да я наблюдавам.

Аз съм вече я паника, очаквам до ден/два максимум и нашия град да бъде затворен. Предлагайте домашни занимания, че съм изчерпана

Идва ми да се гръмна...и съвет не мога да дам. От близо повече от два месеца съм вкъщи с две деца. Почти не сме излизали по ред причини. Вчера им извадих мои стари играчки и има някакъв малък интерес.

Сега се надявам времето да се затопли и са седим повече на терасата.

М, това и на мен ми е останалата опция - терасата . За пет дни пренаредихме апартамента ( да, двамата с малкия) изчистихме всичко и изядохме всичко... Дано стане по скоро топло че поне да зяпаме през терасата.

Ние слизаме само пред паркинга на кооперацията за по 10-15 мин. , който е затворен.
Каката ни е ученичка в първи клас и с техните онлайн учебни занимания пренебрегвам малката, която за съжаление гледа детски през част от времето...
Днес следобяд правихме сладки с различни формички и малката много се забавлява, даже и глазура правихме. Много й хареса с част от тестото да си играе като с пластелин и да изрязва форми.
Иначе и аз се изчерпвам, намирам разни скрити играчки и измислям някаква игра-днес играха уж на нещо като федербал.

Направихме си къща за играчките от кашон.После я русувахме и облепихме с лепенки. Сега редовно разигравам сцени..идват гости на куклата , тя,  готви, чисти и т.н. Вършим заедно домакинската работа,  давам и парцал уж да бърше прах, да сипва вода на манджите и да ги бърка. Редим пъзели на телефона и гледаме детски. Седим на терасата и гледаме пилета, котета,  какво правят и т.н. Танцуваме...
Планирам заедно да прередим гардероба 😉 Обича да облича дрехите на мама...на тениските ми казва "рокя" и ги носи като рокли. Имаме малка пързалка и люлка у нас. Рисуваме с пастели.., гледаме книжки, играем с топка..

При нас също обявиха извънредно положение, но животът си върви нормално. Не виждам разлика. Ние сме навън, с корона или без парковете и площадките са празни. Само ние двамата сме. Иначе много се движим с колата, когато пощурее в къщи го качвам и обикаляме квартала. Трудни времена настават, но и с това ще се преборим ❤

Браво,ти си много смела,мен много ме е страх да им давам такива опасни неща и баткото много го пазех.
Големият е на шест години и като реже и лепи аз пазя и занимавам малкия , за да не стане беля.
Даже си мисля,че съм прекалено предпазлива,а той е много сръчен и оправен.
Аз правя солено тесто и им давам да играят като с пластелин,когато пластелина от джъмбо е изсъхнал.
Когато меся винаги идват да " помагат " и играят с тестото.
Измисляме всякакви щури игри с играчки и без , гонят се с баткото , правят се на роботи , стрелят се,карат коли,с писти и лего играят.
Рисуваме с моливи и фулмастри,четем и разказваме приказки,пеем песни , танцува и той пее с мен,научил е цялата песничка за зайчето бяло,татко пръсче , мама пръсче .Колкото и да не е добре взима и таблета гледа клипчета в ютуб кидс,но чесно казано бързо му омръзва и го захвърля,взимя играчките и почва да играе.С дървени кубчета още си играе.С животни,динозаври имаме ферма дървена и с нея играе,дървен влак.Играе с пласмасови плодове,зеленчуци и др.,прави се,че готви и в кухнята все ми помага иска да бърка с миксер , с пасатор,яйца обича да чупи и бърка.
Давах му пъзели с голями части и също реди сеща се кое къде да сложи,но не му е дълго заниманието с тях.По-скоро се радва като ги подредим с моя помощ.
Стана дълго , но може да съм дала идея да някой , а и аз приемам,защото също се изчерпвам .Вашите деца слагат ли си играчки в устата,нашия още го прави от време на време и като играе с лего съм залепена за него,защото ме е страх.
Вчера играхме преди сън с един лего магазин Била , който купувахме от една промоция преди време,голям кеф ама съм залепена до него,защото са малки частите,имаше и едни хлебчета за щанда,познайте къде беше тръгнал да ги слага и ги прибрах.

Ние миналата седмица дойдохме на село. Тук има много по-малко хора, чист въздух. Няма никой няма по улиците и го извеждам, освен това имаме и двор и тераса. Бабата и дядото помагат в разнообразяването вътре.
Иначе голяма игра пада с капачки от бутилки, четем книги, една и съща страница разбира се, рисуваме с пастели, на терасата с тебешири, а в момента копае в градината

Пропуснах да кажа,че много си играе с един куфар , който става на лекарски кабинет,преслушва нас , плюшени играчки и малкото си братче , лекува ни с хапчета , сиропи , абе каквото се сетите му хрумва .Голяма игра пада и успява да се занимава по-дълго време.Става за момичета и за момчета.
Вчера лекува баба си и дядо си виртуално през вайбър,искаха да видят децата и си поиграха даже през телефона,даваше им лекарство-голям смях.

При нас е кофти ситуация. И двамата с мъжа ми работим от вкъщи и понякога ние самите си пречим като сме на колове, а какво остава с детето да сме, невъзможно. Поради тази причина детето е при баба си, да, знам, че не е препоръчително, но нямам друга опция, трябва да се работи, докато все още имаме работа. Та тъпо ми е, оплаках ви се

Ние с малката сме от три седмици при баба и дядо й. Много емоционално го изживява. Не беше виждала баща си от 10 дни, аз ходя на работа и това й носи несигурност. Вече не заспива сама, а това не се е случвало откакто беше на 4-ри месеца. Да си призная не искам да се връщам към времето да я приспивам, но в нея има един страх който усещам откакто сме тук без баща й. Мислите ли, че е период или от възрастта? Бях чела някъде, че сега се заражда страха от тъмното, от нещото под леглото и други.

Малкия няма страх от нищо и никой. Заспива сам но с уговорката, че ако не заспи ще дойде Торбалан! Баба му ми се скара, че съм наплашила детето, но той си знае вече след вечеря ми казва сама " шъ съ къпими и шъ спинками, Доди Торбалана!" Страх или не, знае вече причинно следствена връзка какво е

Като каза причинно следствена връзка и се сетих за това-пускам ви го да се посмеете.Ние му казваме,че ще дойде вълчо,а той казва ще дойде дълчо и ще стане страшно. .Не казва буквата в ако е първа в думата.
" Да живеят майките! Мама ме научи да постигам невъзможното:
- Затвори си устата и си яж супата!
Мама ме научи да уважавам чуждия труд:
- Ако ще се избивате, излезте на улицата, тук съм измила.
Мама ме научи да вярвам в Бога:
- Моли се тая гадост да се изпере!
Мама ме научи да мисля логично:
- Защото така казвам аз!
Мама ме научи да мисля за последствията:
- Паднеш ли от прозореца, няма да те взема, като ида да пазарувам!
Мама ме научи на издръжливост:
- Няма да станеш от масата, докато не си изядеш всичко!
Мама ме научи на причинно-следствените връзки:
- Ако не престанеш веднага да ревеш, ще те напляскам!
Мама ме научи да не завиждам:
- По света има милиони деца, на които не им е провървяло така с родителите, както на теб!
Мама ме научи как да порасна:
- Ако не ядеш зеленчуци, няма да пораснеш!
Мама ме научи да гледам смело в бъдещето:
- Почакай само, като се приберем, ще си поговорим!
Мама ме научи на основите на самолечението:
- Не си криви очите, ще останеш кривоглед цял живот!
Мама ме научи на телепатия:
- Облечи си якето, знам, че ти е студено!
Мама ме научи на основите на генетиката:
- Метнало си се на баща си цялото..."

Точно малката заспа и реших да споделя моето плашене как върви. Заплашвам я с Торбалан, баба Яга и т.н., а тя се доближава до мен, започва да ме гали по косата и ме успокоява "Няма, мамо, няма".

От тъмното няма страх и няколко пъти през нощта се случва да излиза от стаята без да усетя. Това винаги ме е плашило, защото нямам представа какво може да направи сама. Научи се да отваря и балконските врати (живеем на висок етаж).