Пубертетът при момичетата - как да подготвим децата? - 6

Здравейте , дъщеря ми е на 9 и половина години, наближава 10.  Все още е далеч от пубертета, няма окосмяване нито в интимната област, нито под мишниците. Но потта й започна да отделя лека миризма. Едно момиче от класа й ползва рол-он дезодорант, но подозирам че е по-скоро за да се изфука, отколкото от необходимост, не знам.  Някаква идея за подходящ и ненантрапчив дезодорант? Аз ползвам стиковете, но те оставят бели следи по дрехите ми, не знам дали става за съвсем младо момиче.
Благодаря ви мами, за идеите.

Когато се появи първоначално мирис, взех кристал от ДМ. Докато беше лек мирисът, кристалът вършеше идеална работа. Постепенно обаче мирисът се засили и взех истински дезодорант - ролон на Юсерин за чувствителна кожа без алуминий. Не оставя следи, щерката е с чувствителна кожа и атопичен дерматит, понася го без проблем.

                 Чета ви и си мисля,че база за сравнение изобщо не може да има.Мога да сравнявам три поколения - себе си,дъщерите и внуците.Ние не се спирахме и не си спомням родителите ми да са се притеснявали къде ходя и какво правя.Движехме се  из цяла София и вършехме куп щуротии ,за които си знаехме само ние.Бяхме абсолютно самостоятелни.Трафикът не беше такъв какъвто е сега и опасност някой да налети върху теб на зелено не съществуваше.С децата ми същото - малката тръгна на 14 да работи,защото така правели всички и.....в първите дни треперех,но се убедих,че собственика ги изпраща да се прибират с такси до дома с един и същ шофьор.Четях си конското за авторитет,но бях спокойна.Сега за внуците сън не ме хваща и такива филми ми минават през ума,че не е истина.Докато ги видя у дома не мога да си намеря място.Като чуя за пострадало дете на улицата ми иде да удуша този ,които е направил гафа.Живея в квартал където катастрофите са ежедневие и сега преди час пак има такава на кръстовището , и пак на зелено.За другите опасности просто не ми се мисли.

Имам съученик, когото прегазиха на пешеходна пътека като дете. Някъде 5-6 клас. А не съм първа младост, така че и по мое време се случваха такива неща.

Разбирам всички причини да се сложи проследяваща програма на телефона. И аз имам същите страхове за децата си. Но... не бих сложила. Стискам палци да имат малко здрав разум, да са чули поне 10% от това, което съм им говорила, плюс малко късмет. Пък аз в това време ще отпускам по малко каишката, докато са готови да се справят самички.

Сравняваме не условията ,а децата- характер, темперамент, навици, поведение , мислене....предвидимост.
Вярно на времето нямаше коли ,но пак имаше разни ...неща. Неща ,които не се обявяваха по ТВ.
Някои деца винаги внимавахме от къде минаваме , кой върви зад нас, пропускахме асансьор ако не ни допадне компанията и се изнасяхме скорострелно. Ако някой нещо ни почерпи ,все не ни се ядеше в момента и го слагахме в джоба за по-късно ,а след това в коша...
   Като искахме нещо ,от девет кладенеца вода намирахме ,но винаги ставаше на нашето , а най-често все се оказваше ,че тези около нас все си мислеха ,че  всъщност те са го поискали ….и направили.
 Като гледам тези след нас , ами  много по-добри са.  Толкова ,че и ние си имаме своите страхове ,ама от по различно естество.

mamamari, това имах предвид. Дъщеря ми е в пъти по-хитра, изобретателна и манипулативна от мен на нейните години, пък доста ме биваше в тези неща. Много добре знае кои са силните й страни и чудесно ги прилага в своя полза. Супер наблюдателна и аналитична е и е наясно с кой как трябва да се държи, за да й мине номерът. Освен това е прекрасна актриса. Ако успее да озапти и голямата си уста, скоро ще е перфектен манипулатор. Не ми се мисли като порасне още малко...

                   То децата са си деца по всяко време и условия,но що се касае за навици,поведение ,мислене  и най-вече предвидимост не мисля,че сегашните /като цяло ,а не отделни деца/ са по-добри от предишните поколения.Работя с деца и ежедневния ми контакт с тях подчертава много пропуски от страна на родителите и семейството.Като се съчетае и с пропуските на образователната ни система картинката не е хич розова.За внимаването кой от къде минава и сега е така.Постоянно чета конско на внуците - не минавай от там,не взимай нищо от непознати и още куп други наставления от този род.Също така се убеждавам ,че тук пишат родители,които наистина разбират отговорността си и грижата за децата.За съжаление не всички мислят по един и същ начин и съм свидетел на доста нелицеприятни сцени,да не кажа на пълна безотговорност.Постоянно имаме спорове с най-голямата / 17 г/ ,която все ме контрира,че нейните приятелки излизали до по-късно,ходели тук и там , а ние не разрешаваме,а само четем конско.Така ,видите ли, сме я лишавали от социални контакти.Да те надговорят и надхитрят имат умения,но...в много случаи постъпките им са чисто детски и необмислени.Не се залъгвам,че зная всичко и че родителите им - също.При това сравнявайки самостоятелността съм на мнение,че ние бяхме по-самостоятелни и никой не ми е избирал у-щето след 7 кл ,никой не ми е подавал документи за кандидатстване и т.н. Сега обаче цялата рода миналата година даваше акъл къде да учи внука,а неговото участие се ограничи в "не искам немски и математика" от тук на там хич и не се трогна и пропусна "приятните" емоции около кандидатстването.Може би ние прекалено много треперим и се стараем да осигурим комфорт на децата си във всяко отношение и точно за това има доста неуверени в собствените си сили и възможности деца.

Вярно е ,че в голямата си част пишещите тук осигуряваме максимален комфорт на децата си ,но това което ние разбираме под комфорт и от там и резултатите са на двата полюса.
За едните комфорт е пълно безгрижие и гарантирана безопасност , за други  е  само възможност за много сериозно и тежко обучение и нищо гарантирано. За някои от децата тази възможност е  бреме ,за други привилегия, която  те осребряват по забележителен начин.
И преди имаше сред нас такива които знаеха точно какво искат и може да се каже че го постигнаха ,но както мащабите на мечите   така и амбициите които сме имали    не могат са се сравнят с това за което мечтаят и преследват някои от децата за които говоря.
   Единственото за което съм съгласна с вас е ,че някои от родителите ограничавайки децата си с намерението да ги предпазим и осигурявайки им безгрижие ,всъщност им режем крилете да си поставят наистина високи цели и да ги преследват.
Не можем обаче да ги предпазим от всичко. Не можем да сме им вечно над главите. Някои неща се научават  само ако имаш свободата за това. Понякога не налага и да ги заболи от грешките , но и това е много  полезно. Истински опасно и вредно е гарантираното безгрижие. В живота и в природата накова нещо не съществува. Това е една жестока измама ,която само човек може да причини на потомството си.

Мамамари, може ли да дадеш конкретен пример, в който дъщеря ти, на която имаш такова безгранично доверие, е била самостоятелна, сблъскала се е с конкретна опасност (ама истинска такава) и е реагирала по “протокол”?

Както и да ни оправдават доверието децата, са заобиколени от откачалки по улиците. Да не говорим, че колкото и да се говори на теория как да се постъпва, когато на практика се случи някоя от редицата опасности, за които сме предупреждавали, децата не винаги реагират адекватно. Защото и аз бях убедена, че дъщеря ми знае как да реагира. Само дето до тогава нямаше реален сблъсък с истинска опасност.

Никой не знае как ще реагира при истинска опасност. На теория много сме добри всички, но на практика няма как да сме сигурни какво ще се случи в дадена ситуация.

Нямам абсолютно никакво доверие на деца.

И би било твърде глупаво,ако беше обратното
Отиграни,заучени и уж разбрани правилни реакции в ситуации...Няколко пъти съм се уверила,че както моето,така и други деца под стрес правят съвсем обратното.Пък нека се говори хипотетично и с патос

Всъщност всеки преценява за себе си. Щом на някой му е по-спокойно детето му да има проследяващо устройство, нека има. Други не искат. Няма как да не се доверявам  на детето си поне малко, след като съм го пуснала да пътува само и да се прибира само.

Препоръчвам Сапунената работилница - Натуралният без мирис.

Red soul, точно същите наблюдения имам и аз. Днес даже получих поредния пример, макар и навигация и проследяваща програма в случая да нямаха добавена стойност. И нищо чудно няма, всъщност. Дори възрастните не винаги могат да реагират адвакватно при опасност или претърпян инцидент, какво остава за децата.