А родата дали са безгрешни, след като всичко е тръгнало от тях? Хайде, първопричината е бил потайният жених, разбрахме, че и за неговата глупашка постъпка тя е виновна. Ами после? Какво трябва да направи тя, че да се утеши мама, задето чедото се оженило тайни и че не е била тая, която си е представяла? Вие ако сте обект на обиди, пренебрегване, и на децата ви, в продължение на години, много ли ще ви се иска да имате отношения с тези хора?
- Публикувана: 9 дек. 2019, 14:35 ч.
- Последно мнение: 24 юли 2025, 18:04 ч.
За зълвата "с любов и още нещо"
Тайничка, като гледам как авторката се има за безгрешна, изобщо не се съмнявам какви ще са отговорите в анкетата.
Хора сме, имаме се за вечно прави и безгрешни.
Хора сме, имаме се за вечно прави и безгрешни.
Тя в случая е безгрешна. Той не е поискал да я запознае с ненормалното си семейство и тя се е съгласила.
В момента не ща да запозная моя жених с прекрасната ми рода. Кой ще е виновен накрая - аз или той?
Ла Сомбра, авторката е жертва на кретенските взаимоотношения в някаква ненормална рода/семейство. Как да го кажа, за да е по-ясно?
А родата дали са безгрешни, след като всичко е тръгнало от тях? Хайде, първопричината е бил потайният жених, разбрахме, че и за неговата глупашка постъпка тя е виновна. Ами после? Какво трябва да направи тя, че да се утеши мама, задето чедото се оженило тайни и че не е била тая, която си е представяла? Вие ако сте обект на обиди, пренебрегване, и на децата ви, в продължение на години, много ли ще ви се иска да имате отношения с тези хора?
Питах я- какво е направила тя, за да я почувстват "своя"?
След изписването от родилното, тя обаждала ли им се е, канила ли ги е на гости?
Честитила ли им е някакъв празник?
Пратила ли е поздрав поне, докато все още е пускала мъжа си да се види с тях?
Карала ли го е да заведе децата при тях, да се видят? /този въпрос е риторичен, определено/.
Но, аз си мисля, че и другите са, за съжаление.
Глупости говориш, абсурт.
Не вървят така нещата.
Ето, аз съм приятелка на моя от една година и едва сега свекървата попита дали може да изпрати поздрави на новата девойка. Естествено, че може и т.н. Ако се бях тикала като прасе в тикви, една дума нямаше да получа.
От горе надолу върви йерархията. Старият трябва да търси контакт с младия. Обратното е неуважително.
Не вървят така нещата.
Ето, аз съм приятелка на моя от една година и едва сега свекървата попита дали може да изпрати поздрави на новата девойка. Естествено, че може и т.н. Ако се бях тикала като прасе в тикви, една дума нямаше да получа.
От горе надолу върви йерархията. Старият трябва да търси контакт с младия. Обратното е неуважително.
tainichka, не е точно така.
Вие с твоя имате ли брак?
При годеж и брак се предполагат по-сериозно общуване.
Абсурд има предвид дали е правила опити за сближаване след сватбата.
Авторката със собствения си мъж не може да говори, а пита нас какво да му кажела.
Вие искате със зълвата и свекървата да се разбере.
Вие с твоя имате ли брак?
При годеж и брак се предполагат по-сериозно общуване.
Абсурд има предвид дали е правила опити за сближаване след сватбата.
Авторката със собствения си мъж не може да говори, а пита нас какво да му кажела.
Вие искате със зълвата и свекървата да се разбере.
А, щом се касае за свекъри и техните синчета, няма начин те да не са прави - независимо дали пренебрегват и обиждат. Те какво са направили, за да се почувства тя приета? Това, че отишли веднъж на раждане и след това чак на рожден ден? Щото сигурно синът им не им е казал, ама защо ли не вярвам. И освен да недоволстват, че синът им бил решил тайно да се жени и не им казал. Е тя какво да направи - така поискал, така направила. То всъщност това показва колко уважават и сина си, де.
Нямаме брак, но инициативата няма как да е моя. По-възрастните трябва да кажат кога е удобно.
Просто не си представям обратната ситуация - той (моят благоверен, пич, съпруг) да ми настоява и да ми натяква да се среща с бъдещата тъща, да праща поздрави, да иска срещи с тъста, да им се мазни. Това е мое решение и аз ще преценя кога и как. Много го обичам, но ако ми настоява за гости у тъстовете, ще порязвам, колкото и да не ми е приятно. Моят мъж го знае. За абсурт го казвам.
Просто не си представям обратната ситуация - той (моят благоверен, пич, съпруг) да ми настоява и да ми натяква да се среща с бъдещата тъща, да праща поздрави, да иска срещи с тъста, да им се мазни. Това е мое решение и аз ще преценя кога и как. Много го обичам, но ако ми настоява за гости у тъстовете, ще порязвам, колкото и да не ми е приятно. Моят мъж го знае. За абсурт го казвам.
... От горе надолу върви йерархията. Старият трябва да търси контакт с младия. Обратното е неуважително.
В случая и двете страни са се цупили, мръщели и надцаквали години наред, благодарение на оня глупендер, и сега вече е много по-трудно да намерят общ език и подобрят отношенията си. И докато при възрастните в случая все пак е по-леко, тъй като те оправят отношенията със собственото си дете и внуци, то за нея, както са й били чужди, такива ще си останат завинаги - чужди и нежелани. Не може вече да промени това. Освен ако е голяма хитрушана и реши да преглътне и ги изчетка малко, заради мъжа и децата си. Но пък тя явно е много обидена и наранена и няма желание за помирение. Не е най-правилното решение, но е разбираемо. Може би след време (още 12 години
) и да настъпи обрат в отношенията. Защо да се шегува? Явно някои мъже сами дават знак да бъдат контролирани - защото са такива от майките си и това си личи.
Жалкото, Уиш, е, че тия мъже са станали такива, защото са били контролирани най-напред от майка си. Както каза някой по-назад - като го е взела такъв слабоумен, какво уважение може да има към него. След като има такива мъже, естествено, че ще има и жени освен майките им, които да се възползват.
Авторке, ще те попитам само едно: на майка си и баща си каза ли за подготовката за сватбата или и те научиха от служителка някоя на ГРАО?
Ти вина виждаш в мъжа си, свекървата ,зълвата, но не и в себе си.
Виновна си! И те са прави да те приемат.
За децата обаче грешат и тази грешка ще рефлектира върху тях по-късно, когато децата ви станат самостоятелни хора и не ги бръснат за нищо.
Не знам как ще се почувствам, ако синът ми реши да се жени и подготвя сватба без да ми каже и трябва да го научавам от някаква си от ГРАО. Смятай ,че мъжът ти сигурно е прехвърлил вината върху теб.Направо съм сигурна. А не е изключено да е и точно така, ти да не си искала да им казвате.
Ужасна работа, сигурно им е било трудно да го понесат.Но той все пак им е кръвна рода и накрая са отстъпили. за себе си не го очаквай и не го искай. Трябваше да мислиш навреме, когато си се крила и си подготвяла твоята си сватба.
Боже, каква измет на тоя свят само....
И двамата младоженци....пък и сръдни отгоре на това, брей! Все друг някой виновен....
Онези пък не искат да виждат дори децата, сякаш те са командвали парада.
Един дол дренки сте всички.
Мила селска картинка....
Ти вина виждаш в мъжа си, свекървата ,зълвата, но не и в себе си.
Виновна си! И те са прави да те приемат.
За децата обаче грешат и тази грешка ще рефлектира върху тях по-късно, когато децата ви станат самостоятелни хора и не ги бръснат за нищо.
Не знам как ще се почувствам, ако синът ми реши да се жени и подготвя сватба без да ми каже и трябва да го научавам от някаква си от ГРАО. Смятай ,че мъжът ти сигурно е прехвърлил вината върху теб.Направо съм сигурна. А не е изключено да е и точно така, ти да не си искала да им казвате.
Ужасна работа, сигурно им е било трудно да го понесат.Но той все пак им е кръвна рода и накрая са отстъпили. за себе си не го очаквай и не го искай. Трябваше да мислиш навреме, когато си се крила и си подготвяла твоята си сватба.
Боже, каква измет на тоя свят само....
И двамата младоженци....пък и сръдни отгоре на това, брей! Все друг някой виновен....
Онези пък не искат да виждат дори децата, сякаш те са командвали парада.
Един дол дренки сте всички.
Мила селска картинка....
Нямаме брак, но инициативата няма как да е моя. По-възрастните трябва да кажат кога е удобно.
Просто не си представям обратната ситуация - той (моят благоверен, пич, съпруг) да ми настоява и да ми натяква да се среща с бъдещата тъща, да праща поздрави, да иска срещи с тъста, да им се мазни. Това е мое решение и аз ще преценя кога и как. Много го обичам, но ако ми настоява за гости у тъстовете, ще порязвам, колкото и да не ми е приятно. Моят мъж го знае. За абсурт го казвам.
Просто не си представям обратната ситуация - той (моят благоверен, пич, съпруг) да ми настоява и да ми натяква да се среща с бъдещата тъща, да праща поздрави, да иска срещи с тъста, да им се мазни. Това е мое решение и аз ще преценя кога и как. Много го обичам, но ако ми настоява за гости у тъстовете, ще порязвам, колкото и да не ми е приятно. Моят мъж го знае. За абсурт го казвам.
Едно ще ти кажа- умният човек знае, че трябва да се запознае с родителите на избранника си, за да разбере колкото може повече за него. Та, той е роден, расъл и възпитаван от тези хора, което няма как да не е оформило и характера му, и мирогледа му до голяма степен.
Аз на мястото на твоя "пич", ако не искаш да ме запознаеш с вашите, доста ще си помисля в каква торба със змии ще се натикам, щом най-близките не се понасяте толкова.
А, на твое място, ако щях да се женя, също щях да поискам да видя с що за дзвер ще се сродявам. Пак по същата причина.
А, не да се правя на велика, а после да рева по форумите, да се изживявам като жертва и да бягам с детето под мишница.
Зададох няколко "уточняващи" въпроса на авторката, но като гледам, няма намерение да ми отговори.
Няма лошо- важното е да отговори на себе си, ако иска да си запази семейството и по-важното, отношенията с мъжа си.
А родата дали са безгрешни, след като всичко е тръгнало от тях? Хайде, първопричината е бил потайният жених, разбрахме, че и за неговата глупашка постъпка тя е виновна. Ами после? Какво трябва да направи тя, че да се утеши мама, задето чедото се оженило тайни и че не е била тая, която си е представяла? Вие ако сте обект на обиди, пренебрегване, и на децата ви, в продължение на години, много ли ще ви се иска да имате отношения с тези хора?
Питах я- какво е направила тя, за да я почувстват "своя"?
След изписването от родилното, тя обаждала ли им се е, канила ли ги е на гости?
Честитила ли им е някакъв празник?
Пратила ли е поздрав поне, докато все още е пускала мъжа си да се види с тях?
Карала ли го е да заведе децата при тях, да се видят? /този въпрос е риторичен, определено/.
Но, аз си мисля, че и другите са, за съжаление.
Да, разбира се, че след изписването сме ги канили, винаги ние сме ги търсили по телефона, друг е въпросът, че те нито веднъж не са звъннали. Но като ги виждаш как идват намусени, дръпнати, как гледат децата като извънземни - в един момент спираш, защото няма смисъл.
Честитила ли съм празник - в началото всички! И подаръци, и големи букети... Подаръците ми бяха скривани в мазето така, както са опаковани! Бола съм си очите гоблени да й шия на свекървичката, няма смисъл да ви казвам къде са...
Не съм спирала никога мъжът ми да се вижда или чува с тях, какво означава да го пускам, той не е моя собственост? Той не проявяваше желание да го прави, защото също беше наранен от отношението им.
П.П. На времето е бил изключително близък със сестра си, толкова много е направил за нея... Затова му тежеше нейното отношение към него и към неговият избор. Но го прие за даденост. Просто с годините се поочупи и отново взе да я търси, естествено не както преди, никога няма да е както преди. Единственото, което искам е да не замесват мен и децата ни, това е