Честно казано - не! Толкова е хубаво като сме на почивка и не мислим за работа, пари и прочие ежедневни грижи. Въпреки че от 3 години сме със собствено жилище и много му се радвам още като си тръгнем към къщи и ме налягат ежедневни сиви мисли. А като добавим и разопаковането на багажа, прането, голямото пазаруване и отново готвене и чистене, краката ми сами се обръщат назад към почивката.
- Публикувана: 24 юли 2006, 10:44 ч.
- Последно мнение: 4 авг. 2006, 06:37 ч.
Удоволствието да се прибереш у дома!
Моите представи за дома малко се промениха, откак живея в чужбина.
Обичам България, родния ми дом в София, по-хубаво от Черно море - няма
Критична съм към ситуацията, към съдбата на родината, но не и към красотите й!
дома, като физическо място ми е тук, в Италия. и ми липсва, като съм по-далеч, може би защото мъжа ми е тук, свободата ми да създам дом е тук, да си 'подреждам' къщата, да правя това, което ми харесва. затова обичам пътуванията до България, родните места, но с нетърпение се връщам при съпруга си у дома.
мисля, че съм намерила емоционалния си баланс по въпроса.
Обичам България, родния ми дом в София, по-хубаво от Черно море - няма
Критична съм към ситуацията, към съдбата на родината, но не и към красотите й!
дома, като физическо място ми е тук, в Италия. и ми липсва, като съм по-далеч, може би защото мъжа ми е тук, свободата ми да създам дом е тук, да си 'подреждам' къщата, да правя това, което ми харесва. затова обичам пътуванията до България, родните места, но с нетърпение се връщам при съпруга си у дома.
мисля, че съм намерила емоционалния си баланс по въпроса.
От малко повече от половин година живея на място, което вече наричам "вкъщи" и където ми е хубаво. Домът, в който съм отраснала също ми е мил, но там много неща не са по мой вкус, може би ми е омръзнало или по една или друга прична асоциарам мястото с някакви негативни емоции. Там не ми беше толкова хубаво да се прибирам, но сега ми е хубаво. Пътувам доста, в чужбина, позволяваме си да ходим насам там из България, реално не си спим толкова вкъщи, но кагато се прибера обичам да казам "здрасти, къща" 
Ремонтирахме го доста апартаментчето, купихме му нови мебели, хубави неща, грижим се за него, обичам да си го поддържам чистичко и спретнато и така с грижите си го обикнах. Чувствам се добре там, спокойно ми е и когато се прибирам от някъде се радвам, че влизам в мястото, което с радост наричам у дома. Преди да тръгна някъде, казвавм: "чао, къща", оправям я и я изчиствам така че като се приберем да ни посрещне усмихната
Ремонтирахме го доста апартаментчето, купихме му нови мебели, хубави неща, грижим се за него, обичам да си го поддържам чистичко и спретнато и така с грижите си го обикнах. Чувствам се добре там, спокойно ми е и когато се прибирам от някъде се радвам, че влизам в мястото, което с радост наричам у дома. Преди да тръгна някъде, казвавм: "чао, къща", оправям я и я изчиствам така че като се приберем да ни посрещне усмихната
Сега, като чета отговорите ви, се запитах нещо друго: на кое казвате "дом", "вкъщи" и т.н. - там, където сте родени, или там, където всичко сте създали заедно с любимия човек, където са децата ви... За мен "у дома" е второто - при децата и мъжа ми, а там, където съм родена, в къщата на майка ми отивам "на гости" 
. И все пак, май не съм много убедена - и двете места са ми мили по различен начин!
. И все пак, май не съм много убедена - и двете места са ми мили по различен начин!
Ето това е "дом" за мен:
...там, където всичко сте създали заедно с любимия човек
Зависи колко време ме е нямало. Ако е за кратко не ми се прибира кой знае колко, но ако съм за повече от 2 седмици ми омръзва и се прибирам с кеф да си легна на моето легло, да се изкъпя в моята баня - ей такива неща започват да ми липсват. Иначе много обичам да пътувам и да сменям обстановката. 
В къщи е много имагинерно понятие. В къщи е там където сме аз мъжа и децата. Там където се чувствам защитена. Там където всичко е подредено/разхвърляно, така както на нас ни е кеф. Обожавам семейството си и чакам с нетърпение да се прибера при него.
Имало и друго "в къщи". Там любовта си беше отишла, а с нея и сигурноста. Там не бързах да се прибера. Заминавах с кеф и ако не беше детето нямаше и да се прибера.
Имало и друго "в къщи". Там любовта си беше отишла, а с нея и сигурноста. Там не бързах да се прибера. Заминавах с кеф и ако не беше детето нямаше и да се прибера.
Да винаги се прибирам с удоволствие у дома. Дома го свързвам с уют, почивка...и ми е хубаво.
Кеф ми да се прибирам в къщи.Няма значение дали се прибирам от чужбина или от вилата, дали 2 дена, седмица или месец ме е нямало. Важното е, че когато се прибрам у дома ми е хубаво и съм с любимите хора.
Да винаги съм се прибирала с огромно удоволствие у дома! Дори и от почивка на нашето море. А пък когато съм била в странство - винаги като се връщам ми е едно мило тук. Радвам се че има и други които така се чувствам - защото и аз имам доста познати като твоята приятелка. Някои дори ме порицаха че на времето не съм останала да живея в чужбинско.