И аз се стъписвам като стане нещо такова. И си мисля, че едно семейство днес е почернено и всичко друго няма значение 
- Публикувана: 15 дек. 2019, 10:52 ч.
- Последно мнение: 12 юни 2020, 11:05 ч.
Пубертетът при момчетата - тема 7
А когато няма цел...?
Не знам твоите амбиции какви са, но аз имах големи. Очаквах да учи, да има добри оценки и бля, бля като всяка майка, която мисли доброто за детето си. В един момент осъзнах, че не отглеждам следващия гений, а дете със средни възможности и много мързел. Примирих се. Влезе в механото с 4,53. Имаме автосервиз, лятото и почивките е там. Не, че му се отдава много, но гледа и се учи. Явно няма да е с костюм, омазан ще е.
В момента в който се примирих падна голям товар от плещите ми.
Моичкия също не иска да излиза с мен
Не им е лесно на нашите деца. От една страна - повече свобода, повече възможности, от друга липсата на точни граници прави по-лабилните беззащитни, объркани. Специално в нашето училище се държи много на дисциплина и се обръща внимание на конфликти и по най-дребния повод. Имали сме родителски срещи, в които над час се обсъжда, ако някой се е почувствал изолиран.При най-малкия конфликт се викат родители и се успокояват страстите в зародиш.
И въпреки всичко се е случило, почувствало се е изолирано, обидено и избрало този начин да накаже . По лошо от това - просто няма.
И въпреки всичко се е случило, почувствало се е изолирано, обидено и избрало този начин да накаже . По лошо от това - просто няма.
В тази възраст са толкова чувствителни, че губят опора от малки неща. Аз за това се стремя да не губя емоционална връзка и контакт, говорим си много откровено, искам да усеща, че винаги с баща му сме до него. Мрънкам тази година повече, че от мързел си понижи успеха, пък после си викам, добри са ни децата, в тоя объркан свят, в такъв стрес ги поставяме да живеят и те въпреки това са пълни с обич и имат нужда просто от разбиране и прегръдка...
Като бях в 6 клас се самоубиха поотделно един от друг в един и същи ден две деца от моя випуск. Едното беше в моя клас.
До ден днешен споменът ме смразява.
Идваха разследващи, психолози, говореха с всеки един от нас.
Господ да пази децата ни.
Трябва да имат силен дух.. иначе оцеляването е много трудно.
И да им се караме, и да ги милваме, винаги може да се окаже, че не сме подходили по правилния начин.
До ден днешен споменът ме смразява.
Идваха разследващи, психолози, говореха с всеки един от нас.
Господ да пази децата ни.
Трябва да имат силен дух.. иначе оцеляването е много трудно.
И да им се караме, и да ги милваме, винаги може да се окаже, че не сме подходили по правилния начин.
Много е страшно, когато млад човек посегне на живота си и се случи непоправимото. Наскоро попаднах на това: Suicide doesn't take the pain away! It passes it to someone else! Страшно е!
На тази възраст проблемите изглеждат нерешими, децата са емоционално нестабилни и имат нужда от много любов и разбиране. Не трябва да се стига до такъв изход!
На тази възраст проблемите изглеждат нерешими, децата са емоционално нестабилни и имат нужда от много любов и разбиране. Не трябва да се стига до такъв изход!
И аз се лашкам в търсене на баланса, страховете ми като родител са големи, много по-големи от амбициите. Но пък понякога се чудя дали не се самозалъгвам от мързел, дали не трябва и аз повече да се старая и т.н. Изобщо карам някакъв тийн родителски пубертет с децата, самата аз преминавам от периода "златно яйце" към не знам и аз какво. Допълнително здравословни проблеми и т.н. ме смазват вече. Трябва някакъв баланс да се търси, не крайности. Всичко минава и заминава, поне да намираме подкрепа в семейството.
И аз се лашкам в търсене на баланса, страховете ми като родител са големи, много по-големи от амбициите.
Препоръчани теми