И според мен тези вътрешни съмнения показват, че сме на прав път. Стига външният подход да е сравнително последователен и логичен 
.
. - Публикувана: 15 дек. 2019, 10:52 ч.
- Последно мнение: 12 юни 2020, 11:05 ч.
Пубертетът при момчетата - тема 7
Тази сутрин отново говорихме преди училище. Днес отново ще идват психолози да говорят с децата. Доколкото разбрах,това не му е първото скачане на това дете. Скачал е от 6 етаж ,но се е отървал със счупвания.В нашето училище е от няколко месеца. Преместил се е тази година от друго училище. Работено е с него ,доколкото разбрах. Обаче те сега на всеки случай, за неадекватност и неадаптивност слагат някаква диагноза.Това си говорихме и с моето дете - как всяка различност и индивидуалност е атакувана и трябва да се защитаваш. Самият той преди две години имаше конфликти с новата среда, въпреки че е харизматичен, добронамерен и интересен. Обаче и е малко по-различен. Реагирахме бързо - аз ,класната, а и той споделяше ако не всичко, поне доста. Сега е приятел с тези, които го атакуваха и даже се защитават взаимно, къде за хубаво, къде не дотолкова.Но моето дете е по-скоро екстроверт. При интровертите, чувствителните, различните е по-сложно. А и аз мога да си позволя да зарежа задача, проект, служебен ангажимент и на минутата да съм където каже той. Което също си е крайност.
Мисля си и за тези деца, които са били участници и малко или много са провокирали събитието. Как ще живеят с това. И това си говорихме. Как би се чувствал, ако беше в този клас, в тази стая. Цял живот ще се питаш, можеше ли да направя нещо.
Мисля си и за тези деца, които са били участници и малко или много са провокирали събитието. Как ще живеят с това. И това си говорихме. Как би се чувствал, ако беше в този клас, в тази стая. Цял живот ще се питаш, можеше ли да направя нещо.
Преди няколко години сина ми беше подложен на психически терор и мина доста време докато разбера, проблема според мен беше неглижиран от учителите. Не искам никой да обвинявам, но мисля, че не се обръща голямо внимание на обидите и подигравките.
Тази година негов съученик мина също през подобно нещо, стигнало е до там, че детето е отказало да ходи на училище. За щастие е споделило с родителите си и се взеха бързи мерки и от страна на родители и от страна на учители.
Косата ми настръхва като си помисля какво им минава през главата.
Тази година негов съученик мина също през подобно нещо, стигнало е до там, че детето е отказало да ходи на училище. За щастие е споделило с родителите си и се взеха бързи мерки и от страна на родители и от страна на учители.
Косата ми настръхва като си помисля какво им минава през главата.
И аз съм в този отбор 
За съжаление никой не ни учи как да бъдем добри родители В общи линии, поне аз, се уча от опита ми с моите родители, опитвам се да не правя това, което ме е дразнило в тях и да правя това, което съм очаквала, а не съм получавала. Но най-кофтито е, че в доста случаи, това, което на мен ми е липсвало и се опитвам да дам на моите деца, те не се нуждаят от него Много е важно да успеем да усетим точно техните нужди и да намерим баланса, което никак не е лесно. И аз винаги се чудя дали не съм прекалено строга, а когато реша да ги оставя да си гледат живота, без да настоявам за едно или друго, се чудя дали не им правя лоша услуга, оставяйки ги на самотек, защото е ясно,ч е те ще се плъзгат по-най-малкото съпротивление и няма да развият възможностите си.
Много се възхищавам на деца, които от малки знаят какво искат, целеустремени са и не чакат някой да ги води. Е, нашите не са от тях. Нито пък аз съм такава...
За съжаление никой не ни учи как да бъдем добри родители В общи линии, поне аз, се уча от опита ми с моите родители, опитвам се да не правя това, което ме е дразнило в тях и да правя това, което съм очаквала, а не съм получавала. Но най-кофтито е, че в доста случаи, това, което на мен ми е липсвало и се опитвам да дам на моите деца, те не се нуждаят от него Много е важно да успеем да усетим точно техните нужди и да намерим баланса, което никак не е лесно. И аз винаги се чудя дали не съм прекалено строга, а когато реша да ги оставя да си гледат живота, без да настоявам за едно или друго, се чудя дали не им правя лоша услуга, оставяйки ги на самотек, защото е ясно,ч е те ще се плъзгат по-най-малкото съпротивление и няма да развият възможностите си.Много се възхищавам на деца, които от малки знаят какво искат, целеустремени са и не чакат някой да ги води. Е, нашите не са от тях. Нито пък аз съм такава...
Момичета, идвам да се оплача.
Синковецът /7-ми клас/ получи 3-ка по физика на входното ниво. Тогава на РС учителката каза, че понеже не са учили Физика, като отделен предмет в 6-ти клас, няма да взима под внимание оценките от входното ниво при образуването на срочните оценки. Останалите оценки по Физика през срока са 5, 4, 5. Синковеца в последния месец много се запали по физиката, след като изгледа сериала "Чернобил". Чете допълнително за аварията, започна да се интересува и от други неща. И миналата седмица госпожата му каза, че тази седмица в четвъртък ще го изпита за повишаване на оценката. Вчера синковеца се скъса от преговаряне цял следобед - преговори всички уроци - определения и формули, реши 25 задачи, за да се упражни. И накрая какво - учителката днес му казала, че няма да го изпитва и направо ще му пише 4-ка за срока. Той попитал защо 4-ка, нали е казала, че първата оценка от входното нямала да се взима предвид. И тя му казала - да, нея не я взимам. Без нея ти оставям 4-ка.
Той се прибра много разочарован. А аз се ядосах - така ли се мотивират деца егати. Физиката, химията, историята са трудни предмети и е хубаво, когато някое дете прояви интерес към тях, учителя да го стимулира по някакъв начин. И без това 7-ми клас е труден и в главата им има само БЕЛ и математика - не е ли хубаво, когато някой се заинтересува и от нещо друго? Наистина много се ядосах - толкова труд и накрая нищо.
Синковецът /7-ми клас/ получи 3-ка по физика на входното ниво. Тогава на РС учителката каза, че понеже не са учили Физика, като отделен предмет в 6-ти клас, няма да взима под внимание оценките от входното ниво при образуването на срочните оценки. Останалите оценки по Физика през срока са 5, 4, 5. Синковеца в последния месец много се запали по физиката, след като изгледа сериала "Чернобил". Чете допълнително за аварията, започна да се интересува и от други неща. И миналата седмица госпожата му каза, че тази седмица в четвъртък ще го изпита за повишаване на оценката. Вчера синковеца се скъса от преговаряне цял следобед - преговори всички уроци - определения и формули, реши 25 задачи, за да се упражни. И накрая какво - учителката днес му казала, че няма да го изпитва и направо ще му пише 4-ка за срока. Той попитал защо 4-ка, нали е казала, че първата оценка от входното нямала да се взима предвид. И тя му казала - да, нея не я взимам. Без нея ти оставям 4-ка.
Той се прибра много разочарован. А аз се ядосах - така ли се мотивират деца егати. Физиката, химията, историята са трудни предмети и е хубаво, когато някое дете прояви интерес към тях, учителя да го стимулира по някакъв начин. И без това 7-ми клас е труден и в главата им има само БЕЛ и математика - не е ли хубаво, когато някой се заинтересува и от нещо друго? Наистина много се ядосах - толкова труд и накрая нищо.
Лейди , и аз очаквам довечера да разбера нещо подобно за моя седмокласник , само че по история.При 3 на входно , 4-незнайно от къде(само в ел.дневник я има и то след като на РД попитахме "само с по едно входно ли ще са до декември ?) , две 5 и вчера се е молил за днес да го изпита за 5.
Lady, вие сте "стимулирани" по физика, а моят син беше "стимулиран" по математика в 7 клас, като му занижиха годишната оценка, защото можел повече и съответно каза чао-чао на първото си желание за кандидатстване...
Еееее стига бе - сериозно ли???? Е, при това положение вече щях да взривявам училището. И комисия щях да поискам. Егати - това е пълен абсурд
Аз се зарадвах на физиката, защото първо - не е лесен предмет и е хубаво, че има интерес към нещо. И второ, защото оценката по физика се взима при кандидатстване в ТУЕС. Не, че иска да кандидатства там де, но все пак е добре да се знае, че при хубава оценка по физика би му се предложила още една възможност. Разбира се в зависимост от НВО-то, но все пак....
Миналата година така писаха на моя 5 по английски. Две 6-ци и две 5-ци като очаквам поне да го препита. Изплющяла му 5, аз обаче звъннах на класната и тя се обади на госпожата. Бил го изпитал и той така несериозно се отнесал, тя чак се обидила. Питам моя той ме гледа в недоумение, категорично отрича да е изпитван. Повече не се занимавах, то не си струва и да се ядосваш, детето и то да се дразни.
И аз сигурно бих се ядосала за физиката, но щом има интерес ще се справи детето. Интересът е по-важен от оценката.
Ние вече сме на друга фаза. Изобщо да не му пука за оценки, нито за уроци. Оценките му са предимно 4. Лошото е, че с този успех не знам дали ще се вреди догодина за профил, който иска. Не мисля за учене нататък, а че две години може да му се наложи да учи по 6 часа седмично омразната му история. Той иска химия, ама за там ще има много желаещи ,които учат, за разлика от него.
Мисли само за тренировките, и се хванал с няколко сайта и канали, които разработва. Моля се само да завършим училище. Като ми писне, му предлагам да си отиде в спортното,музикалното или някое друго училище, където не са толкова тежки изискванията. Не ще. Нямало проблем никакъв. Не се тревожел. Да съм спокойна. От друга страна, тук,както и не учи си напредва с езиците ,както няма да има възможност на друго място.
Утре пътуваме за София.Има състезание в събота. Нещо не е добре,куми се ,може и да се разболява.Дадох му един суправит.Заспа сега преди да отиде да тренира. Но то и стресът от трагедията му се отразява. Буди се през нощта. Чак сега като че ли започва да осъзнава какво се е случило.
Ние вече сме на друга фаза. Изобщо да не му пука за оценки, нито за уроци. Оценките му са предимно 4. Лошото е, че с този успех не знам дали ще се вреди догодина за профил, който иска. Не мисля за учене нататък, а че две години може да му се наложи да учи по 6 часа седмично омразната му история. Той иска химия, ама за там ще има много желаещи ,които учат, за разлика от него.
Мисли само за тренировките, и се хванал с няколко сайта и канали, които разработва. Моля се само да завършим училище. Като ми писне, му предлагам да си отиде в спортното,музикалното или някое друго училище, където не са толкова тежки изискванията. Не ще. Нямало проблем никакъв. Не се тревожел. Да съм спокойна. От друга страна, тук,както и не учи си напредва с езиците ,както няма да има възможност на друго място.
Утре пътуваме за София.Има състезание в събота. Нещо не е добре,куми се ,може и да се разболява.Дадох му един суправит.Заспа сега преди да отиде да тренира. Но то и стресът от трагедията му се отразява. Буди се през нощта. Чак сега като че ли започва да осъзнава какво се е случило.
Не ми говори за спортното, че сега са започнали офанзива по клубовете и на всички им обясняват колко е готино там, та, моя ми "подхвърли" идеята си да не се мъчил, а направо там да си ходил... До момента, колкото и доводи "против" да давам, май влиза от едното и излиза от другото, чак се замислям да го прехвърлям в друг клуб (ще ми бъде трудничко, че отборът им жъне успехи и са готини хлапета)...
И да се оплача от завеяността му: днес ми обяснява, че имали състезания на 5 февруари и му трябвала уч. карта, ама не знаел къде е... Аз съм спокойна, че време има... само, където преди 5 минути се оказа, че състезанието било събота. Тази събота!
И да се оплача от завеяността му: днес ми обяснява, че имали състезания на 5 февруари и му трябвала уч. карта, ама не знаел къде е... Аз съм спокойна, че време има... само, където преди 5 минути се оказа, че състезанието било събота. Тази събота!
Нас ни обработват за спортното от 6 годишен. С треньора му имаме няколко скарвания на тази тема . Детето никога обаче не е искало да учи там. Въпреки че по-голяма част от отбора учеха в спортното. Включително и партньорът му, с когото се състезаваха. Между другото , партньорът му беше от друг град и с 6 години по голям,та си го отчувахме и него покрай моето. Като братя си бяха и сега го наглежда. Той остана да учи в университета тук. Миналата седмица ни гостува и си говорехме. Оплаквах му се от пубера, а той ми каза - Споко, по-трудното е минало. Той е свикнал да го строява и да се грижи за Светослав от как беше на 6, а Марти на 12. Състезания, лагери ,тренировки - голямото следи и отговаря за малкото. Имаше полза и от спорта, но и много време му взе и много енергия. Но така или иначе се водехме по него. Това беше нещото,което искаше най-много. И все още иска. Но не свързва бъдещето си със спорта ,като начин на живот. Само като ежедневна рутина.